Отивам в Общината за среща с Георги Недев, заместник-кмет „Спорт, младежки дейности, туризъм и демографски политики“ (длъжност, която заема от по-рано тази година, като преди това беше дългогодишен член на Общинския съвет). Имаме уговорка за интервю и аз очаквам да се срещна с политик в костюм, който има готов захаросан отговор на всеки въпрос. Вместо това към мен запъхтян бърза млад мъж в спортен екип, с маратонки, шапка с козирка и широка усмивка. Извинява се за закъснението, защото идва от строителен обект, където е бил по работа. Веднага ти става ясно, че това е човек, който не обича да стои зад бюро, а иска да е част от действието, особено, ако това значи да си изцапа сам ръцете.
Признавам си, изненадах се. Затова и с нетърпение исках да му задам въпроси, които може би всеки родител си задава във връзка с плановете на Общината за развитие на градската среда за нуждите на децата ни.
Освен, че отговори на всички тях, господин Недев ме изненада и с предложението, което пожела да отправи към читателите и изобщо към всички граждани на Велико Търново. Него оставям за отворен финал на разговора ни, защото се надявам, че тепърва родителите ще можем да имаме глас по въпросите, които засягат бъдещето на децата ни!
Какво бихте искали да знаят за вас хората, които не ви познават? Кой е Георги Недев?
Георги Недев е израснал във Велико Търново и Дебелец и всички останали малки села в района. Постоянно сме ходили напред-назад. От съвсем нормално семейство съм.
След като погледнах на спорта с други очи, започнах там да влагам много усилия. Той ме дисциплинира, научи ме на много неща - и на лишения, и на това да се боря, да отстоявам всички неща, които са важни за мен. Може би затова съм постигнал днес тези резултати и в личен, и в професионален план.
На 24 години ставате член на Общинския съвет (ОС), което ви превръща в най-младия член в историята му. Затова и бих искала да ви попитам не само защо влязохте в политиката, а защо толкова рано?
Преди да навърша 24 години, два пъти бях ходил на бригада в Щатите. И там видях едно съвсем различно общество. Видях как комуникират хората помежду си, как работят, как се обединяват за различни каузи и всичко това много ме впечатли.
След като се прибрах тук, повече не заминах за Щатите, тъй като моята баба получи инсулт и аз като единствен внук исках да се погрижа за нея. Останах в България, направих си клуб за мотокрос, станах треньор по мотокрос и така се запознах с хора, които са част от политиката. Видях чрез няколко инициативи, които реализирахме като младежи и като една малка организация, колко е полезно да си част от местната власт и как хора, които бяха тогава общински съветници, ни помогнаха.
И може би затова се захванах с политиката - защото, ако трябва да променим нещо ние или да направим нещо, което ние искаме, никой друг освен нас не може да го направи.
Или може би е много трудно да убедиш отсрещния човек да го вземе присърце, както ти го чувстваш. Именно този начин на мислене видях в Щатите. Имал съм и разочарования назад в годините, с други политици, които са ни ангажирали като млади хора във Велико Търново с различни обещания.
А да стана общински съветник не се оказа трудно, по-скоро беше изненада. Аз бях един от последните в листата на ГЕРБ тогава. Но приятели и познати ме подкрепиха много сериозно, без дори да подозирам. Аз не съм си и мислил, че ще стана общински съветник, тогава бях по-ентусиазиран по кампанията на господин Панов, обикалях и раздавах флайери. За себе си почти не съм водил агитация, аз дори не знаех как се води агитация. (Смее се.). И така, от 33-то място, преференцията ми сработи и влязох 7-ми подред от тогава 17 съветника, които имаше политическа партия ГЕРБ.
Много малко млади хора обаче се обръщат към политиката в желанието си за промяна. Защо според вас?
Като човек в политиката, с 10 години опит, често виждам, че младите не искат да носят отговорност, не искат да поемат отговорност. Дори в организациите, на които съм бил председател, всеки един човек, който е дал идея за реализация на някоя инициатива, автоматично става председател на собствената си идея. Да, аз може да съм председател на организацията, но винаги съм казвал, че който даде идеята, той трябва да я развие. Аз ставам от хората, които носят, мъкнат и каквото ми наредят, но пълната реализация на идеята, през всичките ѝ форми е на този, който я е предложил. Защото съм сигурен, че никой не може да реализира идеята ми така, както аз я виждам и обратно.
Днес вече не сте част от ОС, но заемате отговорната длъжност заместник-кмет „Спорт, младежки дейности, туризъм и демографски политики“. Какви цели сте си поставили в тази роля?
Сред основните цели със сигурност е осигуряване на повече места, където децата да спортуват. За мен това е приоритет! Към момента моят ресор няма бюджет, тъй като заех поста след приемането на бюджета за тази година, но през следващата година се надявам да имаме средства, с които да работим.
Затова, докато това се случи, искаме да сондираме различни мнения, на база на които да стартираме през новата година инициативи, младежки ангажираности и събития, представляващи интерес за младежите. Целта ни е да има масова посещаемост и да генерираме активност в общността.
Използвам случая да се обърна и към вашата аудитория от родители и да ги насърча да дадат своите предложения как това да се случи. Готови сме да обърнем внимание на всяко от тях, свързано с активност, събитие, инициатива, нужда от подкрепа или пък за подобряване на средата в града за нуждите на децата.
Младежкият консултативен съвет към Община Велико Търново, който основахме, ще има основна роля в обсъждането на предложенията и избирането на тези от тях, които да реализираме през следващата година в един своеобразен календар с дейности на ресора „Спорт, младежки дейности, туризъм и демографски политики“. Очакваме всички предложения на специално създадения имейл kalendarvt2025@abv.bg до 20 декември 2024 г.
На сайта ви попаднах на вашите лични приоритети - „Насърчаване и подкрепа на младите хора в различни направления, както и здравословен начин на живот сред младите хора чрез спорт, образование и в областта на храненето, физическа дейност и сътрудничеството между училищата, младежите, здравните специалисти и спортните организации”. Имате ли вече начертан план с конкретни стъпки как да ги реализирате на практика?
Да, разбира се. Преди няколко години със спортния ми клуб, който се занимаваше с мотоциклетизъм, работихме по програма към Министерството на младежта и спорта. Написахме проект, който Министерството финансира, за създаването на видео за намаляване на агресията. Мотото му беше „Не си интересен, когато си агресивен! Бъди шампион!”. Получи се много интересно и отзвукът от него беше страхотен.
Именно то е в основата и на плана през новата година да реализираме посещения в училищата и да направим големи събития в актовите зали, където да говорим за агресията. Искам с мен да бъдат освен хора от моя екип от Общината, и такива, които се занимават със спорт, с правилен начин на хранене. Хора, които знаят как да достигнат до децата и да им предадат своето послание. Защото децата много бързо усещат, когато не си искрен с тях или ги баламосваш. Много е важно да привлечем вниманието им, за да ни чуят.
В Дебелец със сигурност успявате да привлечете вниманието на децата. Основавате ФК „Ботев-Дебелец", който е отправна точка за много деца към сбъдване на футболните им мечти. Какво ви мотивира за тази крачка и какви са плановете ви за развитието на клуба?
Клубът „Ботев-Дебелец” го има от 1908 година. Тогава за пръв път са се събрали ентусиасти в Дебелец да играят футбол. През годините беше останал само един отбор мъже, които играеха и аз си зададох въпроса „Защо няма деца на този голям терен?".
Проверих и се оказа, че те съвсем нелегитимно са участвали в първенството, нямали са регистрация. Аз веднага отидох, направих регистрация, подадох документи, регистрирах ни в първенството и с моя приятел Калоян Калчев, който все още е част от управителния съвет и много ни помага, сформирахме първата групичка деца, бяха не повече от 20. Това се случи през 2018 година. Установихме връзки и с други клубове. Постепенно се натрупаха хора и започнахме и ние да имаме деца. С времето децата се увеличаваха, започнах да наемам различни треньори. Днес имаме 140 деца в школата и осем треньора, имаме специален треньор на вратарите, от време на време ни посещава и кондиционен треньор. Участваме във всички първенства на БФС, ходим по турнири, когато родителите искат.
Разбира се, в основата на сформирането на този клуб не са били високи майсторски постижения в областта на футбола, а напротив - създаването на едно общество, което да работи! Родителите да са задружни, децата да са задружни и да си помагат и когато отидат на футболен мач да се забавляват. Да, беше трудно, когато ни биеха с по 30 гола в началото, но тези деца са истински герои, сега са най-големите в групата. Вече имаме и мъжки футболен отбор, голяма част от който се състои от самите треньори и те са пример за децата от школата. Всички идват да ги гледат и им се възхищават, защото са наистина добри и децата знаят, че след като минат всички възрасти имат алтернатива да играят в мъжкия футболен отбор.
Иска ми се също така да успеем да развиваме и други спортове в Дебелец. В града има един стар физкултурен салон и преди години заедно с господин Панов и кмета на населеното място задействахме процедури да го прехвърлим от Министерството на образованието и да стане част нашия актив на Велико Търново, залата да се стопанисва от кметство Дебелец. През годините, благодарение на Общината, по малко ремонтирахме различни неща - част от покрива, дограмата, вратите. Запечатахме сградата така, че поне да спре да се руши.
Като заместник-кмет разработих идеен проект, с който кандидатстваме в момента пред Министерството на младежта и спорта.
Целта е да се санира сградата, да се създаде система за вентилация и отопление, да се смени подовата настилка. Като се завърши процесът залата ще стане мултифункционална и ще е подходяща за различни спортове като хандбал, волейбол, бадминтон, отделно в Дебелец има и муай-тай и народни танци.
Опитвам се да поправя и лекоатлетическата писта на стадиона в Дебелец, където да започнат да се провеждат и тренировки по лека атлетика. В Дебелец имаме двама много обещаващи лекоатлети - Радостин Кидиков и Сияна Колева.
Като родител кои са любимите ви места в града, където прекарвате време с децата си?
Най-обичам да прекарвам време на двора! (Смее се.) Когато бях малък имахме обикновен селски двор, с кокошки, с домати. За съжаление, предвид ангажираността ми, осъзнах че в момента аз не мога да се грижа за такъв двор и изринах всичко. Мечтаех си да имам американски двор като човек, който е бил в Америка и заради всички филми, който съм гледал като дете. Така че направихме едно дворче с тревичка, с място, където децата да скачат на батут, един сглобяем басейн и постоянно прекарваме време там заедно.
Обичам и пътуванията, без значение къде са. Обичам да седнем в колата и просто да пътуваме, никой да не ме търси. (Смее се.).
Уча сина ми да кара малък мотор, ходим на различни поляни, правя му там различни упражнения. Дъщеря ми е на две години и най-обичам да я взема от ясла, чакам я на колене, тя се хвърля да ме прегръща.
А като родител какво виждате в града, което бихте искали да промените?
В момента съм на вълна детски градини и ясли. Те реално не са част от ресора ми, но обръщам внимание там и ме търсят родители и директори, запознават ме с различни казуси. Там е нужно да има надграждане. Да има нова модерна среда, в която децата да се чувстват добре. Да се осъвременят дворовете, да се създаде една приятна външна част, в която децата да имат достъп не само до съоръжения, но и до природата. Лека-полека вярвам, че всичко ще се разреши и ще се подобри!
Откъде този оптимизъм, тази вяра?
Ние сме следващата генерация, която ще променя нещата, как така ще се отказваме?!
Докато съм в тези среди на местната власт, било то като съветник, било като заместник-кмет или каквото и да е, аз се чувствам длъжен и ангажиран да помагам и да променям каквото мога!
Хората трябва да разберат, че когато са част от местната власт, 4 години трябва да доказват защо са част от местната власт. После хората са благодарни и оценяват какво си направил. Ние решаваме проблеми, които може за някой да изглеждат маловажни, но за някой друг са от голямо значение. И ние сме избрани затова - за да помагаме на всеки, който има нужда. Дори да дойде човек, който не е гласувал за нас. Защото, когато изборите свършат, партиите изчезват и ние трябва да помагаме на града да се развива!
А за финал какво бихте посъветвали да направят родителите, които имат конкретни предложения и сигнали за нередности, кой е най-прекият път за един родител да стигне до Общината?
Съвсем наскоро се очаква да стартира едно приложение, което се разработва от Общината. Чрез него всеки един гражданин ще може да подаде всякакъв сигнал за каквото и да било.
А дотогава нека ни изпращат своите предложения за активности, събития, инициативи, както и за подобряване на средата в града на имейл kalendarvt2025@abv.bg, за да подготвим заедно един календар с дейности за децата и младежите от града, с който всички да се гордеем!
_____________________
*Снимки: Личен архив
コメント