top of page
Търсене
  • Снимка на автораMaria Stancheva

Марина Георгиева и Ива Фучеджиева, създатели на Монтесори къща за децата, споделят колко са важни средата и отношението за адаптацията извън дома

Актуализирано: 12.06

Има срещи, които очакваш с нетърпение, такива, които оставят дълбока следа в теб и успяват да те развълнуват, защото са със смислени хора, които са открили призванието си и с действията си правят света по-добро място. Днес ще ви разкажа за една моя такава среща. 


Тя беше със сестрите Марина Георгиева и Ива Фучеджиева, и двете педагози по образование и призвание. Преди почти две години Марина поставя началото на своята Монтесори Академия в града. Днес тя вече е преобразена от нея и сестра ѝ Ива в Монтесори къща на децата и посреща мъниците в село Леденик, в къща с просторен двор, зеленчукова градина и гледка към щъркеловото гнездо в съседния двор. Звучи твърде нереално и различно, сравнено с представата за детските забавачници, която повечето от нас имат, но всъщност е много реално, много приказно и точно това, което децата ни заслужават


Срещнах се с Марина и Ива, за да поговорим за Монтесори педагогиката, как я прилагат с децата, за които се грижат, какви са плановете им за развитие и как успяват с лекота да превръщат толкова смелите си мечти в реалност! И ето какво ми споделиха те.

Марина Георгиева (вляво) и Ива Фучеджиева (вдясно) Фотография: M & K Photography by Milica Jeleva

Марина открива Монтесори педагогиката след като самата тя става майка.


„Исках детето ми да е близо до природата, да развива сетивата си, да има различни преживявания от ранна възраст. И така открих Монтесори педагогиката. Първоначално изкарах онлайн обучение и започнах да прилагам наученото вкъщи, адаптирах средата спрямо нуждите на детето ми, за да е удобна за него и да изследва всичко с лекота.


Спрях да купувам пластмасови играчки, останаха само дървените. Сложих му столче в коридора да се обува, закачалка, на която сам да си слага якето, такива неща. И видях колко бързо стана по-самостоятелен. И понеже моето дете е по-експресивно като характер, всички тези малки промени го успокояваха, приземяваха го. Защото този ред, който е заложен в Монтесори педагогиката, той всъщност е ред в ума, който сам идва в един момент.”


Когато идва време Марина да запише сина си на ясла обаче, установява, че в града ни няма място, което да споделя нейната философия за отглеждане на деца или дори да се доближава до нея. Някои хора ще се примирят и ще приемат това, което средата предлага. Но от кратката ми среща с Марина разбрах, че тя не е от тези хора.


Там, където има пречка, Марина не просто намира решение, а го създава. Самата тя е педагог, преди няколко години завършва и магистратура Монтесори педагогика в Софийски университет и някак съвсем логично и естествено „звездите се подреждат” и тя си дава сметка, че има нужните инструменти, за да създаде едно различно място, от което децата и родителите в града ни се нуждаят.

Концепцията постепенно се избистря:


„Да, ние сме педагози, не сме медицински лица - мисли си Марина, - защото в яслите работят медицински сестри, но можем да мислим в посока на група за социална адаптация, нещо, което да е в помощ за прехода към детска градина. Да помогнем със социализацията, в една топла и уютна среда, близка до семейната. И така се роди Монтесори Академията”.



Стартът е даден през септември 2022 година. В един апартамент в града, врати отваря едно различно педагогическо пространство, което посреща нуждите на децата, успокоява притесненията на родителите и предлага една среда, изпълнена с любов, топлина, подкрепа и уважение към най-малките. Тя е създадена така, че да носи усещането за дом, като в същото време е адаптирана към детските нужди. Всички материали са естествени и поднесени на децата така, че да им помогнат да се концентрират с лекота, да се заземят и успокоят. Да се почувстват сигурни! И спокойни


Марина стартира Монтесори Академията с много любов и желание, дава всичко от себе си и макар да има подкрепата на семейството си, отначало тя е движещата сила на цялото начинание. Това ме изненада, честно казано. Мислих си, че сестра ѝ Ива е била с нея от ден първи, но историята се оказа малко по-различна и много по-интересна


Когато Монтесори Академията отваря, Ива работи в детска градина в града. Тя също е педагог по образование, има завършена специалност Обучение по Монтесори метод за деца от 0 до 6 г. към асоциация „Ръка за ръка", и е посветила себе си на грижите за най-малките. И може би нещата щяха да се развият по друг начин, но скоро след старта Марина разбира, че е бременна с второто си дете! И Ива застава до сестра си, за да ѝ даде подкрепата, от която се нуждае в този момент.


„Когато Марина разбра, че е бременна, аз работих на смени в една детска градина и започнах да идвам да ѝ помагам. Броят на децата се увеличаваше и имаше нужда. Но категорично идеята за Академията беше изцяло нейна! Макар че при нас двете изначално си е заложен интересът за работа с деца. Баща ни обзавежда детски градини. Майка ни е детска учителка в детска градина. И да  искаш да избягаш, няма как! Та аз известно време изкарах и на двете места - сутрин в Академията, следобед втора смяна в градината. Но дойде момент, в който стана ясно, че повече няма смисъл да продължавам така. Бременността ѝ напредна и аз реших, че е време да напусна”.


Марина сподели, че в началото са имали резерви дали ще се получат нещата, какъв ще бъде интересът. Защото не са знаели, дали родителите от града ще споделят техните виждания и разбирания. Затова и със сестра ѝ са били по-плахи в стъпките, които са правили и не са се хвърлили и двете едновременно в новото начинание. Но бързо става ясно, че родителите не просто споделят вижданията им, а много сериозно се нуждаят от мястото, което предлагат. Бързо нарастващият брой на децата налага и увеличаване на екипа и към тях се присъединява Христина Христова, която е помощник възпитател.


През май тази година трите дами заедно започват нова глава в своето Монтесори приключение, трансформирайки Монтесори Академията в Монтесори къща на децата. Марина и Ива са категорични, че винаги са знаели, че са били за малко в своя първи дом и че мечтата от самото начало е била за къща, с двор, близо до природата

„Със семейството ми живеем в къща и отглеждайки моите деца в къща, знам колко е важно за тях този досег с природата. За мен това е начинът, по който още по-хубаво се случват нещата. Още по-лесно и бързо минава адаптацията на децата. Вярвам, че методът Монтесори може да се разгърне още по-хубаво на подобно място, защото основно за него е близостта до природата, ученето чрез преживяване!”, споделя Марина.



Докато слушаш двете сестри да говорят за своята работа с деца, много бързо разбираш, че за тях това изобщо не е работа. И ти се иска всички педагози, с които твоите деца се срещат през живота си, да се грижат за тях с уважението и любовта, с които го правят Марина и Ива. За тях свободата на децата е от първостепенно значение и както сами казват „При нас нищо не е на всяка цена!”. Те се водят по децата и техните нужди, предоставяйки им свобода, в граници, разбира се. Свобода, която всъщност е просто поривът на техния ум в момента


„Това е уважението към личността на детето. Към неговата  индивидуалност!”, казва Марина.

А за да са сигурни, че при тях идват семейства, които споделят философията им, се провеждат опознавателни срещи преди децата да постъпят. Ето какво разказа за тях Ива:


„Идеята на опознавателните ни срещи е да дойдат родителите с детето, да разгледат, да опознае то средата. Да ни е виждало вече и нас. Да ни види, че говорим приятелски с мама и тате. На опознавателна среща винаги казваме, че много държим на откровения, чистия разговор, на обратната връзка с родителя. Не искаме да „пудрим” нещата, а да си ги казваме точно както са. Защото точно това е начинът детето бързо да се адаптира и да ни приеме - когато родителят също по-бързо се отпусне”.


Веднъж изградили близка връзка с цялото семейство, за всички страни раздялата е трудна. Но пък престоят в Монтесори къща на децата оставя своите положителни следи в децата. Обратната връзка, която Марина и Ива получават, е че техните възпитаници много лесно и бързо се адаптират в детските градини, в които продължат, която е една от основните им цели. Отдават този успех най-вече на педагогическия подход, който прилагат. Марина сподели, че при най-малките деца, ученето става чрез история, чрез разказ, защото децата обожават да им се разказва. Много хора гледат невярващо, когато се опитва да им го обясни, защото си мислят, че децата само плачат за майките си.


„Да, те плачат за майките си и това е напълно нормално - казва Марина. - Но това отминава и тогава идва моментът на случването, да знаеш как да подходиш към детето. В Монтесори педагогиката това се казва фаза на попиващия ум, когато децата са от 0 до 3 години. Те са като гъби, попиват абсолютно всичко. И е много важно какво чуват, какво виждат, до какво се докосват.”


Ива допълни, че именно поради тази причина част от режима при тях е междинната закуска, която правят:


„Децата нямат толкова нужда от нея като хранене, но така в тях се изгражда навикът - да измием ръце, да седнат на масичките, да хапнат. Научават се да стоят на стол. И по този начин, когато дойде време за детската градина, те много по-добре ще могат да се адаптират в режима.”



През есента Монтесори къща на децата се подготвя да посрещне още една група от дечица. Марина и Ива не искат да бягат от идеята на малките групи, затова целта им е да поддържат оптималното според тях съотношение, което е 1 педагог на 6 деца. Съответно към тях ще се присъедини още един учител. Марина също се очаква да се завърне за постоянно, тъй като в момента все още е по майчинство с второто си детенце и Ива и Христина са поели грижата за сегашната група.


Заниманията на есен ще продължат да бъдат само до обяд, макар много родители да се интересуват от възможността за целодневни. Марина и Ива споделиха, че това определено е в плановете им занапред, но са наясно, че още не са готови за тази крачка и има път, който искат да извървят преди това. Надяват се да продължат и със съботно-неделните занимания, за всички родители и деца от града, които искат да се докоснат до философията на Монтесори и ученето чрез преживяване.


Освен добрата новина за втора група, двете сестри с голяма радост споделиха, че част от екипа им вече е и медицинско лице. Никой не го изисква от тях, но те са решили, че всички ще са по-спокойни, ако има такъв човек покрай децата. Освен с грижите за малчуганите при евентуални инциденти, медицинското лице ще се погрижи и за филтъра сутрин с преглед преди влизане, както и следене за редовните ваксинации.


Марина и Ива са подготвили и много изненади занапред, както и редица подобрения по двора, за да го направят още по-привлекателен за мъниците. Но затова разчитат и на безценната помощ на баща си. Марина през смях му отправи предизвикателство:


„Тате, да знаеш, чакаме си Селцето!”.

Баща им е направил проект за двора, който е кръстил „Селце в селцето” с къщички, пейки, езерце и мостчета. И двете са категорични, че без подкрепата на семейството си не биха се справили. Всички много им помагат, разчитат и на майка си, педагог с дългогодишен стаж, за подкрепа и ценни съвети. А тя вижда днес чрез техните усилия колко по-различна може да е средата, как това се отразява на децата и това ѝ носи гордост и радост, споделят двете сестри. 



Ние създадохме Монтесори Академия не с идеята за бизнес! Категорично!


Искахме да създадем промяна, да направим нещо различно, което липсва. Да дадем нещо от себе си и да оставим нещо след нас.

Ще се радвам, ако отворят и други подобни места, защото има голяма нужда! А децата са един път деца и това е много важен период. В работата с тях няма конкуренция за нас! Ти като правиш нещо с любов, със сърцето си, като се раздаваш, винаги ще има на кого да го дадеш!”, завърши разговора ни Марина. 


Дали в града ни ще отвори скоро друго подобно място - не знам. Мога само да се надявам! Но с Марина и Ива си говорихме, че за да се случи истинска промяна е много важно в града ни да има държавна Монтесори или Валдорфска ясла, която да е целодневна. Или да се включат по една група във вече съществуващи ясли. Да има директори, които да прегърнат тази идея. Да се отделят средства за финансиране. Пътят е много дълъг. Промяната, от която се нуждае системата, е голяма. И трябва да започне от първото стъпало. Защото бъдещето на децата ни не се случва утре, а днес! С всичко, което правим за тях, с възможностите, които им осигуряваме и вниманието, което им отделяме. Както каза Марина, те са малки твърде кратко. А попиват твърде много от нас и средата, която създаваме за тях.


Добрата новина за момента е, че в града ни имаме вече Монтесори къща на децата! Имаме хора като Марина и Ива! И тепърва ще става още по-хубаво!

Благодаря ви, момичета, за усилията и любовта, с които генерирате промяна в средата ни!




668 преглеждания0 коментара

Comments


bottom of page