Милена Стоянова, нутриционист и консултант по детско хранене, споделя защо е важно здравословните хранителни навици да се изграждат още от ранно детство

Настоящата публикация е създадена по проекта „Лицата на промяната: срещи със съвременни будители във Велико Търново“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на сдружение „За децата на Велико Търново” и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.

__________________________________________ „Здравословното хранене не е мода, не е диета, не е лишение. То е основа, опора, то е свобода и най-големият подарък, който можем да дадем на децата си”. Това са думи на Милена Стоянова - нутриционист и консултант по здравословен начин на живот, майка на две деца. Думи, които тя самата не просто споделя, а в които дълбоко вярва и се убеждава, когато синът ѝ преживява тежък стомашно-чревен дисбаланс след прием на антибиотик. Семейството ѝ се изправя пред много въпроси и предизвикателства в търсене на решение и го намира в храната.

Днес Милена помага със своя личен и професионален опит и на други семейства да изградят здравословна връзка с храната. Защото това е връзка, която започва още с раждането и продължава през целия ни живот. Но именно от нас, родителите, зависи какви основи ще положим за децата си. Какви хранителни навици ще изградим у тях. И как ще се справим с трудностите, с които неизбежно ще се сблъскаме. Дали детето ни е злоядо, има селективно хранене или някакъв по-сериозен проблем, който ни притеснява... Храненето несъмнено идва с твърде много въпроси, но има и отговори! И тях реших да потърся именно при Милена, която в своята практика „Здрави коремчета" помага на родителите да преминат по-леко през предизвикателствата, които срещат с храненето. А в днешния свят те не са никак малко.

Защото храната не е просто наслада, тя е нашият източник на сили, основата на нашето здраве. Но за съжаление тя може и да ни разболява, ако не знаем как да я консумираме правилно. Живеем във времена, в които храната е навсякъде, лесно достъпна, силно преработена и агресивно рекламирана. Като родители в днешно време ние сме изправени пред редица предизвикателства, с които никое друго поколение не е трябвало да се справя. Затова вярвам, че разговорът за храната днес е по-важен от всякога. И той е неразривно свързан с разговора за здравето на нашите деца и нашето собствено. В море от противоречива информация, модерни режими и бързи съвети родителите често остават сами с несигурността дали правят най-доброто за своето дете. 

Затова поканих Милена да поговорим за причините все повече деца да се хранят ограничено, за грешките, които често допускаме с най-добри намерения и как да ги избегнем, за връзката между здравето и хранителните навици и за това как родителите могат да помогнат, без храненето да се превръща в ежедневна битка.

Милена, защо детското хранене се превърна във фокус на твоята работа като нутриционист?

Запалих се по здравословното хранене още преди да забременея с първото ми дете. Докато бях бременна ме заинтригува храненето за двама, което всъщност не трябва да е за двама като количество. После дойде захранването и на мен ми ставаше все по-интересно, искрицата се беше запалила. Но когато синът ми беше на 4 години в нашето семейство се случи нещо, което може би предопредели до голяма степен и моя път напред. След прием на антибиотик при него започнаха много сериозни проблеми с коремчето, болки, диария. Тръгнахме по лекари, изследвания. Установиха, че има лактозна непоносимост и е нужно да мине на диета, да приема лекарства и ензими, за да може да обработва млякото.

Но нали знаеш, ние майките имаме един силен вътрешен глас, който е добре да слушаме. Моят ми казваше, че това не е нашето решение и започнах да търся как мога да му помогна през храната. И така срещнах моята учителка - Яна Данаилова, тя е нутриционист, председател на сдружението на Нутриционистите в България. Свързах се с нея и тя ми обясни, че тази лактозна непоносимост при него се е появила след приема на антибиотик, защото, когато антибиотикът е влязъл в детското коремче, той е убил всичките бактерии - лоши и добри. Ние целим да убие само лошите, обаче, за жалост, убива и добрите. И съответно се появява един дисбаланс, дисбиоза в неговия случай. Има свръх приръст на лоши бактерии за сметка на добрите и в следствие на този приръст започват проблемите с коремчето.

С нейна подкрепа, в рамките на 6-7 месеца, „нулирахме" храненето. Започнахме от начало. Изключихме всички млечни, глутен, всички ядки, яйца. Останаха плодове, зеленчуци и по малко бобови. Седем месеца му трябваха на това дете, за да се възстанови. Но това са само седем месеца, в сравнение с един цял живот, в който може да върви с таблетките, с дискомфорта и с болките. И тогава нещо ми щракна и се замислих: „Ако това нещо може да се оправи само с промяна на хранителния режим, какво можем ние да направим, използвайки цялата сила на храната, на хубавата храна, тази която е жива, тази която е произведена, не пакетирана?!"

И така започна моят професионален път, започнах да се обучавам, да търся отговори. В България има много специалисти, които помагат на възрастните в подобряване на техните хранителни навици. Но аз усетих, че моят път е другаде. В училището на сина ми срещнах толкова деца, които просто не ядяха. Те буквално преживяваха на 5 или 10 храни. И майките се оплакваха и търсиха начини да променят храненето им. А аз виждах колко са безпомощни и знаех, че това е посоката, в която искам да се развивам и да помагам.

Как се роди идеята за твоята практика „Здрави коремчета“ и каква е нейната основна мисия?

Вярвам, че трябва да си отворен към детето, да вървиш с неговото темпо и да подобриш храненето не чрез трикове, а с правилния подход за твоето дете. Всичко е индивидуално. Защото всеки човек е индивидуален. Всяко дете обича различен тип храна. Храни се различно, има различни навици и семействата са различни.

„Здрави коремчета” се роди от това мое убеждение и желанието ми да покажа, че има и друг начин децата да заобичат здравословната храна. Преди година и половина кандидатствах за финансиране от Община Горна Оряховица по проект „Бъди активен”. Така спечелих субсидиране и стартирах практиката си. Проектът ми имаше за цел да покаже на децата, че може да се храним здравословно и вкусно. Закупих с финансирането ядки, сушени плодове и организирах посещения в училища и детски градини, където провеждах работилници за правене на сурови бонбони. И децата много ги харесаха! Правиха ги с голямо желание и с още по-голямо желание ги хапваха. Злояди деца ядяха сурови бонбони, прибираха се вкъщи и майките им казваха, че са искали пак да правят. Просто трябва да намерим правилния подход към всяко дете.

Фото кредит за материала: Личен архив

Не е ли обаче това голямото предизвикателство - веднъж да се открие какво работи за едно дете, но и при семейства с повече деца, родителите да успяват да отговарят на нуждите на всяко от тях? Приготвянето на храната за всички вкусове, често се оказва истинско изпитание.

За мен решението е в хранителен план за седмицата. Едно меню. И не питаме всеки ден децата какво ще ядат. Но когато питаме, го вземаме предвид и го слагаме в плана, дори да е за следващата седмица. Важно е да се съобразяваме частично с децата. Това, което те искат, ние да го включваме в менюто. Един ден ще направим нещо, което иска едното дете, на следващия ден ще приготвим това, което е искало другото дете. На третия ден ще направим ястието, която ние искаме. Редуваме желанията, но и винаги слагаме на масата нещо, което всеки да може да яде. Например, ако едното дете обича хлебче, винаги има хлебче, за да може да си хапне, дори ако за вечеря има крем супа, която то не е искало.

Това е методът, който работи и вкъщи - методът на безопасната чиния. Предлагаме нещо ново, но заедно с него и нещо познато. Дъщеря ми не винаги иска да яде това, което е сготвено и това е ок. Тогава ѝ давам избор, но той е в граници, които ние сме поставили, защото едно дете на 5 или на 10 години не знае кое е добро за него, но то може да избере от това, което ние предложим.

Когато детето все пак отказва да яде това, което му предлагаме, когато проявява желания за определени храни за сметка на други, това злоядо дете ли е? Капризно дете ли е? Или е дете, което ни дава сигнал, че има някакъв по-сериозен проблем с храната?

Факт е, че използваме думата „злоядо" за всяко дете, което отказва по една или друга причина да се храни. Това е масово използваната дума, но детето може да е капризно, може да е с избирателно хранене заради някакъв физически проблем, може да е със селективно хранене, а може да има проблем просто със сензорната обработка на храната, с текстурата, с мириса на храната, дори с формата.

Имаме проблем, когато детето отказва голяма част от сготвената храна, без значение дали е в детската градина, дали е вкъщи. Проблем, на който трябва да се обърне сериозно внимание е, когато детето яде под 15-20 храни общо. Това е сигнал, че нещата не са добре. 

И ако миналата година това дете е яло 30 храни, а тази година те са 20 и намаляват или то започне да иска само конкретна марка, тук вече имаме сериозен проблем с храненето, на който трябва да обърнем внимание колкото се може по-скоро. Или ако изключва цяла група храни, не яде никакви плодове, или никакви зеленчуци, или никакви млечни, или дори никакво месо. И яде само тестени храни и пакетирани - чипс, зврънчо, солети или сладкиши. Ние пак може да използваме думата „злоядо"ф, но това е момент, в който трябва да се обърнем към специалист за помощ. 

Ако се стигне до такова сериозно ограничаване на храните, това сигнал за проблеми с храносмилането ли е?  

Индивидуално е. Но на един такъв етап с толкова ограничен набор от храни, вече има и проблем с храносмилането, а той води след себе си и до други проблеми. И тук искам да отворя една скоба, в която да обърна внимание на микробиома - това е съжителството на добри и лоши бактерии в нашите черва. Микробиомът е населяван от добри и лоши бактерии. Обаче, добрите бактерии, за да живеят, имат нужда от истинска храна. Плодове, зеленчуци, много обичат бобовите. Обичат и въглехидратите, пшеницата, ечемик, овес, жито, лимец. Но не могат да изкарат само на въглехидрати, още по-малко на обработени пакетирани храни. Ако организмът се храни само с тях, добрите бактерии загиват.

И когато по-голямата част от бактериите, които населяват нашите черва, са лошите, започват проблемите. Влошава се храносмилането. Не можем да обработваме и да произвеждаме витамини. Не можем да усвояваме хранителни елементи. А това води до едно забавяне в развитието на самото дете. Има забавяне в говора, има забавяне в развитието на мозъка, проблеми с концентрацията, трудности със запаметяването. Наблюдаваме вечер много превъзбудени деца, защото всъщност те са изморени и гладни за истинска храна. В следствие на това те и не могат да спят добре, а сутринта не могат да станат.

Кога родители идват при теб и кога е време да се консултират с лекар?

За да стигнат до мен, са минали вече през лекарите. Аз съм може би последното спасение. При мен идват, когато вече са останали 15 храни. Не винаги са минавали дори през изследвания, защото педиатрите не разпознават проблемите с храненето като нещо, което е в тяхната сфера. Те обикновено успокояват родителите, че детето ще прояде в някакъв момент. Докато детето има покачване на килограми и на ръст, притесненията са минимални.

Разкажи ни малко повече за твоя процес на работа. Как протича една консултация при теб и откъде започваш?

Първо е важно да разбера какъв е проблемът. Обсъждаме каква е ситуацията вкъщи. Изготвяме списък с всичко, което детето все пак яде. После коментираме и как яде, кога яде, има ли режим - закуска, обяд, вечеря, или има постоянно похапване. Защото масово децата похапват нещо.  И то много често, но за съжаление само пакетирана храна. А това е един от големите проблеми на нашето време.

Светът, в който живеем, дава на децата прекалено много свобода, която те не могат сами да използват. Нашето поколение родители е това, което поставя много малко граници и всички виждаме резултатите. Свидетели сме на един много сериозен проблем в детското хранене - на практика няма гладни деца, но в същото време има деца, които не се хранят изобщо добре. В следствие на това имаме деца, които трудно се концентрират, хипер агресивни са към своите връстници и да, една от причините е храната. Защото храната, която се консумира, не е истинска храна.

Какви са най-честите проблеми, които изникват по време на консултациите? Освен липсата на режим, забелязвам, че при 60-70% при децата, особено под 10 години, храненето се случва пред екран. Това не позволява да се изгради една добра връзка с храната. И в тези случаи е много важно постепенно да започнем да намаляваме употребата на екрани. Защото, ако има екран, винаги има и проблем.

Когато установим тези ключови моменти в храненето - има ли екран, има ли свободен достъп до пакетирана храна, липсва ли режим, тогава става ясно и в каква посока трябва да работим със семейството.

Кои са първите стъпки, които предприемаш, за да помогнеш на едно семейство? Първо е режимът. Да подредим храненията. Закуска, обяд, вечеря и междинна закуска. И оставяме паузи, в които няма хранене. А когато има, не стресираме детето като премахваме изведнъж всичко, с което е свикнало. Просто му намираме място в основните хранения. Например, работих с едно детенце, което пиеше много паучове. Не ги махнахме изведнъж, но ги преместихме сутринта при закуската, да има един пауч тогава. После, използваме метода на безопасната чиния. Този метод създава на децата комфорт, когато седнат на масата. При него не махаме от чинията любимата храна, за сметка на нещо ново и непознато. Вместо това балансираме съставките - 60% любима храна, 30% позната храна и 10% нова храна. Но тук е важна и работата с родителя. Той трябва да спре да очаква, да моли, да се кара, да гони детето, да го насилва, да го подкупва и още сто неща, само и само да изяде една хапка. Важно е мама и татко да са спокойни, когато предлагат нова храна и детето да го усети това.

Има една много хубава фраза: „Ако мечка те гони, ще мислиш ли за ядене?" Не. Ние ядем тогава, когато сме спокойни. Особено децата! При нас възрастните понякога е по-различно, но това е друга тема. Децата ядат тогава, когато са спокойни и храносмилането става най-лесно и усвояването на елементите става най-добре. Ако постоянно караме детето да опита нещо ново, защото видиш ли няма как да знае дали не му харесва, ако не го опита. Или се ядосваме как днес не яде вече картофи, като до вчера е яло, съвсем нормално е то да се затвори и да откаже да яде. Затова е важно да се изгради една спокойна семейна среда и затова работата е и със семейството. 

Това ли са най-големите грешки, които допускаме? Обещания, подкупи, заплахи?

За жалост, това знаем като модел на хранене, който сме научили. Нашите родители не са знаели друго, такива са били времената. И може би този начин тогава е действал, защото не е имало пакетчетата с готова храна на една ръка разстояние. Но за днешните деца, със свободата, която имат, начинът е друг. Спокойно, бавно, с уважение към детето.

А коя е най-голямата заблуда за детското хранене, която продължаваш да срещаш в работата си?

Две са. „Това е фаза и ще им мине от само себе си”. И  втората - „Остави го гладно и то ще прояде".  Не. И двете не работят.

А ако може да промениш само един навик в българските семейства, свързан с храненето, кой би бил той? 

Да имат режим на храненето, какъвто имат децата в детските градини.  Закуска. Междинна закуска за по-малките. Обяд. Следобедна закуска. Вечеря. И затварям кухнята. Приключваме с яденето.  

Трудно ли им е на родителите, които идват при теб, да коригират своите хранителни навици?

В 50% от случаите, с които работя, родителите се хранят добре и при детето има друг проблем. В другите 50% родителите се хранят основно с пакетирана суха храна и полуфабрикати. От тези, вторите 50%, обикновено има и един злояд родител в семейството. А за злоядството на родителя има генетични обосновки, които показват, че този ген се прехвърля и при детето. Но има нещо, което го отключва.

И да, всеки от нас има своите предпочитания, храни, които обича и такива, които не би опитал дори. Но ако не предлагаш на детето, защото ти си злояд, вероятността и то да не опита определена храна е много голяма. А както всички знаем - децата копират. И то копират това, което им е удобно. Ако те видят, че ядеш чипс, няма да искат ябълка.

Ролята на семейството е изключително важна във всеки един период от развитието на детето и е особено важна в изграждането на хранителните му навици.

Родителите, които искат да подобрят храненето на децата си, трябва да са готови да променят своето хранене, ако не се хранят с готвена храна.

Защото тези 50%, които ядат суха храна, не могат да изискват детето да яде супа топчета. 

Лошото е,  че ние не осъзнаваме до каква степен злоядството, ако мога да нарека така всичкото това избирателно хранене поради различни причини, до какво може да доведе на по-късен етап, вече в зряла възраст. При момичетата могат да започнат проблеми с хормоните, проблеми с цикъла. После идват трудностите при зачеването. И то и при двата пола. Развитието на хроничните заболявания също има връзка с храненето. Образуват се редица вътрешни възпаления, които водят след себе си различни болести.

Не искам да звуча твърде грубо, но днешното недохранено дете, което е сито заради пакетчето,  утре ще бъде болен възрастен. 

Как трябва да изглежда едно балансирано детско меню и как се променя с възрастта и нуждите на детския организъм?

Децата имат различни нужди от тези на възрастните. Например, имат нужда от повече въглехидрати, защото се движат повече и изразходват повече енергия. Но това не значи, че трябва в менюто им да има само въглехидрати. Нужни са им и протеини, плодове, зеленчуци.

И когато погледнем менюто на детето на седмична база и то е разнообразно, няма проблем, че един ден е яло пица. Но не може това да е храната всеки ден.

Проблемът идва, когато сготвената храна няма място в седмичното меню. За жалост, днешното поколение родители не готвят. И колкото по-малко готвят, а повече купуват сготвена храна от топла точка или сухите пици, хамбургери, дюнери, толкова по-порочен става кръгът на вредните навици.

А колко вредно всъщност е сладкото и можем ли все пак да му намерим място в детското меню?

Забраненият плод е най-вкусен! Но истината е, че сладкото е пристрастяващо. Захарта действа като наркотик и на възрастните, и на децата. Но докато ние, възрастните, имаме някакъв набор от знания и можем да се ограничим, в следствие на информацията, която имаме, при децата не е така. Те изпитват чиста доза наслада, сладкото дава на мозъка бърза доза допамин и затова те го търсят отново и отново.

Какво е решението? Да, можем да си избираме шоколада. Можем да си вземем хубав шоколад с по-високо съдържание на какао, няма нужда да е био или да е някакъв специален сорт какао, отглеждано на хиляди метри височина. Не съм привърженик на тези крайности. И можем да избираме да се консумира по малко, от време на време.

Не съм привърженик обаче и на десерта след основно ядене. Нито пък на десерта след всяко хранене. Защото това води до пристрастяване. А и чисто физически погледнато нямаме нужда от десерт. И това всеки може да го разбере, ако се замисли за храносмилането на десерта. Ако започнем храненето с един зеленчук, той попада първи в коремчето, при стомашните сокове. Те са много силни, бързо го разграждат. После слагаме основното хранене. Дали ще е месо, дали ще е боб, дали ще е някакъв въглехидрат, там храносмилането е по-бавно и отнема повече време. И накрая, когато сложим отгоре десерт или дори плод - това е захар. И започва една ферментация, а с нея се образуват газове, подуване, оригване. Сънят се нарушава, кръвната захар се покачва. И всичко това заради един десерт, който реално погледнато ни вреди много по-дълго време, в сравнение с времето на наслада, което изживяваме.

Значи и плодовете отпадат след вечеря?

Плодът трябва да бъде отделно хранене, да има поне половин час между него и следващото хранене.

В летните месеци определено на родителите ще ни бъде трудно да ограничим сладоледите. Какви алтернативи можем да предложим?

Домашните сладоледи са чудесно решение. Всяко следващо лято виждам, че различни фирми за домашни електроуреди пускат машини за домашен сладолед. Може да го приготвяме в специална машина, може и без, вариантите са много.

Вкъщи редовно си правим домашни сладоледи с авокадо, с банан, ягоди. Фаворити при децата са вкусовете с фъстъци и с шоколад. Блендираме авокадо, банан, можем да сложим малко мед, за да подсладим или малко накисната фурма, какао или рожков. Разливаме сместа в силиконови формички за сладолед. Слагаме по една дървена пръчка и замразяваме. И този сладолед е пълен с плодове, с фибри и може да се яде по два-три пъти на ден без ограничение, спрямо физическото състояние. 

Храненето беше основна тема на разговора ни, но за финал не мога да не те попитам и за хидратацията, защото приемът на вода е също толкова важен, колкото и на здравословна храна. Много родители срещат трудности обаче и тук, а в горещите летни дни е важно децата да са добре хидратирани. Но какво да правим, ако детето отказва вода?

Чудесно решение за лятото са подсладените напитки - домашната лимонада, например. Или овкусената с плодове вода - с резени ябълка, с ягода, с краставица, с лимон, с мента, варианти всякакви. И по този начин, ако детето обича, да кажем, ябълка, овкусяваме водата с резенчета ябълки и я предлагаме така.

Ако все пак обаче детето трудно консумира вода и си търси сока, работата на родителя е да ограничи приема до едно сокче на ден, а шишето с вода да е винаги наблизо, за да утоли жаждата. Плюсът на лятото е, че децата много се движат и те физически ожадняват заради движението и потенето.

Ако трябва да оставиш родителите с едно послание за храненето на децата, какво би било то?

Инвестирайте време в своите деца и бъдете родители, които поставят граници, държат на тях и обръщат внимание на децата си и ги извеждат извън телефоните!