Програмирането отдавна не е просто умение за бъдещи софтуерни инженери – то развива логическото мислене, търпението и способността за решаване на проблеми. В свят, където технологиите заемат централно място в ежедневието ни, познанията по програмиране дават на децата увереност да бъдат не само потребители, но и създатели.
Но дали това е подходяща активност за моето или твоето дете? Как изобщо децата се учат да програмират, да задават команди на истински роботи? От каква възраст е добре да започне подобно обучение? Аз като родител си задавам точно тези, а и много други въпроси и реших да дам възможност на журналиста в мен да потърси отговорите от правилните хора, а именно - Мария и Венцислав Маринови, създателите на клуб по роботика и програмиране MyBot.
Венци е програмистът в семейството, а Мария се занимава със софтуерно тестване. Своя професионален опит натрупват в различни компании в София, но преди три години решават да напуснат столицата и да се установят с двете си деца в Дряново - родният град на Венци. Именно там те откриват своята житейска мисия и цел.
Семейството решава, че може и иска да предаде своите знания на следващото поколение като не просто учи децата да програмират, а развива любопитство им към света, самостоятелността им и желанието да откриват нови възможности. И така се ражда клубът по роботика и програмиране MyBot.
Добре дошли в Търново
Вече няколко години Мария и Венци разпалват въображението на деца от Дряново и Габрово, а в началото на февруари стартираха занимания и във Велико Търново, което стана причина и за нашата среща.
Реших да се обърна към тях първо с въпроса - За кои деца всъщност са подходящи техните занимания и как ние, като родители, да знаем, че подобна активност ще е добър избор?
Като за начало е важно да уточним, че това в никакъв случай не са занимания, подходящи повече за момчета, отколкото за момичета! Семейство Маринови признават, че макар сферата да е доминирана от мъже, това не значи, че момичетата нямат заложби и таланти, които могат да развиват именно с точните науки.
Затова и те насърчават родителите на всички будни деца, такива с интереси в областта на математиката, такива, които обичат да решават логически задачи или да играят игри с логика, да отворят за тях вратите към света на програмирането. Друг „жокер" също би бил, ако вкъщи имате дете, което е спокойно и съсредоточено, има търпението да седне по свое желание и необезпокоявано да изпълнява различни задачи спрямо възрастта му също да помислите за уроци програмиране.
А как изглеждат тези уроци в клуб MyBot?
Мария сподели, че обучението при тях е специално разработено така, че децата да не се чувстват претоварени с информация, а напротив – да откриват програмирането чрез игра и реални проекти. Програмата им е авторска, създадена със съдействието на техните партньори от robotika.bg и съобразена с интелектуалното ниво в различните етапи от развитието им. Всички малки курсисти започват от нулата, без значение в коя възрастова група са. Разбира се, когато Мария и Венци видят потенциал в някое дете, талант и мотивация, когато то е жадно за знания, те поемат ангажимент да му предоставят по-интензивно, по-насочено обучение.
Макар групите в клуб MyBot да се сформират по възраст, реално уменията на децата са това, което насочва преподавателите как да ги разпределят и през какви задачи и предизвикателства да преминават по време на модулите.
С най-малките от 5 до 7 години се работи за доразвиване на фината моторика, ориентиране в пространството в спокойна и достъпна среда. Те самостоятелно изследват маршрути и команди, създават базови алгоритми и функции. Обучението им осигурява нужните знания, с които да програмират своя робот, карайки го да участва в интересни мисии. И тъй като става дума за наистина малки деца, не можах да не попитам Мария как стои въпросът с екраните и времето прекарано пред тях. Разбира се, помислено е и екипът има своето решение.
„За най-малките имаме модул изцяло без устройства, т.е. програмирането се случва само и единствено с блокчета, не се използват устройства", сподели тя.
При по-големите деца на 7-8 години програмирането става по-комплексно – по-сложни функции, оптимизиране на движение, комбиниране на различни науки с цел обогатяване на общата култура (обичаи, исторически факти, физични закони, математически изчисления и още много други). Роботите не са единственият акцент, а широкият обем от знания, които децата могат да получат, докато програмират. Целта е да се допълнят някои дефицити в образователната система като екипът прилага повече практически подход към решаването на заданията.
В последната възрастова група от 9 до 12 години децата вече работят с вложени функции, random принципи, if-else конструкции, променливи и модули. Проектите включват Лего и други образователни роботи, което прави ученето още по-увлекателно.
За ученето с разбиране и желание
То се оказва, че е такова за всички възрастови групи най-вече заради специфичния подход, който Мария и Венци прилагат. По време на уроците те говорят с децата за различни социално-значими проблеми като безопасно поведение, правила на общуването, екология, здравословни навици, финансова грамотност и др. Разглеждат ги през призмата на образователната роботика и програмиране за хлапета.
Децата работят по двойки, насърчава се тяхното креативното мислене, решаването на задачи или проблеми като акцентът е върху екипната работа. За Мария и Венци е важно децата сами да тестват създадените от тях команди, ключов подход при практическото обучение. По този начин малките курсисти учат много по-трайно, тъй като наблюдават пряко причинно-следствените връзки между идеята, кода/командите, които са създали и тяхното изпълнение. Търсят и решават грешките си максимално самостоятелно, като винаги могат да разчитат на своите преподаватели за подкрепа, а не за отговори на готово.
А къде е ролята на родителя?
Колкото обаче интересно и увлекателно да е програмирането за децата, Мария акцентира върху един проблем, с който се сблъскат в работата си. А именно че първоначалният ентусиазъм понякога се изпарява и то без видима причина и тогава децата искат да се откажат. Вижда го и в своите деца при участието им в активности, в които се включват. И като се замислих и ние вкъщи сме имали същия проблем. Аз самата като дете минах през почти всички възможни спортове и извънкласни занимания, като майка ми никога не ме караше на сила да продължавам, но дали това е било правилният подход? Според Мария обаче така не правим услуга на децата си, напротив.
„В началото винаги има една еуфория и очакване, че винаги ще е така. Като мине обаче малко време децата разбират, че в дългосрочен план от тях се очаква да правят едно и също нещо под формата на различни проекти, очаква се да полагат усилия, да са последователни. А това не им е присъщо. И искат да се откажат. Или не се разбират с някое от друте деца. Или обучението им става скучно, защото са усвоили по-бързо уроците. А може би не са успели и им е трудно, но не искат да си признаят. Причините могат да са много, но до нас, родителите, често стига само „Скучно ми е, искам да се откажа".
Мария вярва, че нашата работа като родители е да проведем тези важни разговори с децата си. Да разберем какво ги тревожи и защо наистина искат да се откажат. Да им помогнем да преодолеят трудностите. Като в същото време ги научим на отговорност, че те са поели един ангажимент и е добре да го довършат, вместо да се откажат при първия проблем.
„Много е тънък моментът, защото хем не трябва да насилваш, хем трябва да дадеш ясен сигнал, че ако детето е казало, че иска да се занимава с нещо, е добре да завърши поне месеца или модула... Аз апелирам винаги, когато някое дете не иска да ходи на някакво занимание, да се говори вкъщи в спокойна атмосфера какво провокира това. Причините може да са различни, а е добре да се работи, за да се преодолее тази спънка, защото това е модел на поведение, който после успешно ще се приложи в живота на детето - да не се отказва при първата трудност, при първата двойка.", завършва Мария.
Да програмираш бъдещето
Мария и Венци са убедени, че най-лесният начин да откажеш едно дете е като го съсипеш с нещо супер трудно. Затова те започват с най-елементарните неща и продължават на спираловиден принцип с нови знания и предизвикателства. „Вярваме, че образованието е процес. И затова отнема време, не можеш да очакваш, че за месец-два ще се случват чудеса. А и някои деца схващат по-бързо, други по-бавно. За нас важно е да провокираме интереса им. Затова обогатяваме уроците с допълнителни материали - дали ще са от картон, от дърво, дали ще са математически игри.
Ясно ни е, че няма всички наши ученици да станат програмисти. Това не е и целта ни. Целта ни е да има развита логика, защото няма сфера в живота, в която да не ти е нужна. Също така искаме да са адекватни, съобразителни.
Не можем да поднесем на децата само сухо програмиране. Това би значело да работим само с 5% от тях. Ние искаме да им предложим адекватни занимания, които не са само в една посока, защото колко по-обогатено и интердисциплинарно е обучението то е толкова по-полезно за децата!"
Звучи ли ти MyBot като място, на което си заслужава да заведеш детето си? Аз гласувам с две ръце „За" и се радвам, че Мария и Венци вече работят и с децата на Велико Търново. Заниманията им се провеждат в учебен център „Интелекти" на ул. „Мария Габровска“ 2А, срещу СОУ „Емилиян Станев".
За повече информация за графика за провеждане на модулите и записване можеш да се свържеш с тях на телефон 0898 424 031 или да ги откриеш във Фейсбук!
Comments