„48 часа Варуша Юг" представя: Интерактивна игра „Посоки”

Кога: 17 август (неделя), от 10 до 12 часа | Къде: плаж Янтра |

Фотограф: Десислава Ангелова

От 15 до 17 август Велико Търново отново ще се превърне в сцена на културни и градски чудеса по време на фестивала „48 часа Варуша Юг“ – събитие, което събира изкуство, музика, идеи и общности в сърцето на стария квартал.

Темата тази година е „Нагоре-надолу: далеч по-близо". Тя има за цел да разгледа идеята за близостта в нейните различни измерения. Да я потърси я в процеса на изграждане на доверие, в съвместното преодоляване на трудности и организирането на добросъседски инициативи. Ще я разпознаем и в проявата на детско любопитство, в дребните жестове, в артистичните намеси, в танците, в общите ритуали. За да открием, че дори и в най-тесните пространства може да се разгърне цял един свят...

А какъв свят ще разгърне Семейната програма на фестивала? Със сигурност необятен, много колоритен, изпълнен с въображение, загадки, креативни предизвикателства и какво ли още не... Всеки един от участниците е създал концепция на събитие, което да провокира децата и да ги развълнува.

Как ще постигне това Ралица Костадинова? Нейната идея е взаимствана от една от най-популярните игри сред децата от 90-те години - тази на стъклени топчета (джаменки, билюри или лимки). Всеки знае различен вариант на играта, но инструментите са едни и същи - шепа стъклени топчета, наклонена повърхност и малко въображение.

Ралица идва във Велико Търново, за да покаже на децата и техните родители своята интерактивна игра „Посоки", в която те сами сглобяват вертикален лабиринт на града през собствената си гледна точка. Всяка част от него е подвижна и символизира определена сграда, улица или градинка от Велико Търново, а вместо местни и гости на фестивала, през лабиринта ще преминават стъклени топчета. По кой маршрут ще потеглят персонажите, през къде ще минат и до къде ще стигнат, зависи единствено от въображението на този, който подрежда лабиринта.

Ралица вярва, че най-добрият метод за учене е учене чрез правене, а интересът ѝ към технологиите и желанието за работа с деца я мотивират да търси и създава решения, които обучават, забавляват и ангажират децата, чрез повече работа с ръце и по-малко екранно време.