top of page
Търсене
  • Снимка на автораMaria Stancheva

Задача с повишена трудност ли е кърменето и кой може да ни помогне да я решим?



Кърменето - най-естественият процес на света! Да или Не? Какъв е твоят опит? Аз успях да видя и двете страни на монетата и колкото и да ми беше трудно, се радвам, че при мен нещата се развиха така, защото имах възможност да разширя кръгозора си и да мога да видя и другата гледна точка...


Но преди да ти споделя моите научени уроци нека ти разкажа и моята история с кърменето. Бях убедена, че искам да кърмя дъщеря ми, защото „Breast is Best", както казват американците. А аз по природа съм максималист - винаги се стремя да давам най-доброто от себе си, без значение какво ми коства това, затова знаех, че ще подходя с тази нагласа и към кърменето. А с него ми коства много, но не се отказах (може би помогна най-вече инатът ми и нежеланието да призная поражение, а имах много моменти, в които го изпитвах).


Когато дъщеря ми се роди, бях подготвена на теория - бях прочела нужната литература, изгледала сума ти видеа в интернет, имах телефона на консултант по кърмене на спийд дайл, получих безценна помощ от акушерките в болница. И о, чудо! Случи се - дъщеря ми засука веднага и не ме пусна в продължение на 1 година и 9 месеца! Сучеше с огромно желание и лекота, на поискване (а тя си искаше твърде редовно!). Много жени, които са срещнали трудности с кърменето, сигурно сега биха ме изгледали със завист, но не всичко беше цветя и рози.


Макар дъщеря ми да нямаше проблеми с кърменето, аз имах.


Това да си на разположение 24 часа в денонощието за прехраната на друго човешко същество е невероятно изцеждащо и ограничаващо!

Да, знам, има такова чудо като помпи за кърма и шишета, с които всеки друг възрастен може да нахрани малкото гладниче, но на мен цялата хамалогия около употребата им ми се стори твърде сложна и реших, че няма да си я причиня. Затова пък си причиних 100% отдаденост на дъщеря ми за доста дълъг период от време. И днес не съжалявам за това, беше много, много хубаво, но признавам, че беше и много, много по-трудно.




Със сина ми бях решила, че отново ще подходя по същия начин, въпреки трудностите. Вече все пак знаех какво ме очаква, бях подготвена и нямаше какво да ме спре! Ооо, каква заблуда само! Колко заблудена съм била самата аз, да си мисля, че дете с дете са еднакви. Нищо общо! Синът ми се роди с жълтеница и други здравословни проблеми, което наложи през първия ден да не е при мен. Въпреки това, когато ми го дадоха, засука без проблеми и аз реших, че положението е под контрол.


Няколко дни след като се прибрахме вкъщи имахме час за онлайн среща с консултанта ми по кърмене - Христина Янева - Хедра. Тя ме консултира и с дъщеря ми. Веднъж в началото, за да ми даде някои насоки и няколко месеца по-късно за съвсем малък проблем, който вече дори не помня, но тогава ми се виждаше като края на света. Сега отново бях запазила час и си мислих как тя ще ни похвали колко добре се справяме и понеже съм майка с година и девет месеца стаж в кърменето, ще получа потупване по рамото и вот на доверие и с втория мандат на длъжността.


Да, ама не! Тя веднага забеляза проблем! Синът ми твърде бързо заспиваше на едната гърда, при преместване също нещата не се подобряваха. Отдаде го на жълтеницата и веднага ми даде съвети и насоки какво да правя. На другия ден имахме час при педиатъра и прегледът потвърди казаното от Хедра - че той не наддава, а дори е отслабнал. И тук вече моята увереност се изпари. Но не и мотивацията ми да кърмя сина си.


Разговорите с Хедра продължиха, тя беше плътно до нас през целия процес. А той включваше - помпа за кърма, шишета и стерилизатор. Да, опрях и до тях. Започнах да се цедя, да му давам от шише, за да следим приема и да му е по-лесно да приема млякото. Бяха няколко безсънни първи месеца... Но постепенно количествата кърма от шише намаляха за сметка на тези от гърда и накрая той беше преборил жълтеницата, която го успиваше и не му позволяваше да суче качествено. Останахме си аз и той в продължение на 1 година и 3 месеца!





Макар да беше супер трудно, успях да видя и светлината в тунела - помпата и замразената кърма ми дадоха възможност да си почивам, да имам време за себе си, да имам време да обърна внимание на дъщеря си. Ако не беше жълтеницата на сина ми, тази свобода отново щеше да е илюзия и никога нямаше да разбера майките, които се кълнат в помпите си за кърма, нито онези, за които кърменето не е най-естественият процес.

Разбрах и още нещо много важно - че

Консултантите по кърмене са безценни съюзници на всяка майка, която е решена на всяка цена да кърми детето си.

Затова и искам да завърша този текст с няколко думи на благодарност към тези жени, които дават своята безусловна подкрепа и превръщат процеса на кърмене в незабравима емоция. За щастие, у нас има все повече консултанти и то не само в най-големите градове.


Доброволци към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене" помагат на майките и бебетата във Велико Търново, Горна Оряховица, Дебелец и Павликени, а много често онлайн и извън пределите на общината и областта. Към момента във Велико Търново има четири доброволки (плюс една, която консултира само онлайн). Всяка от тях е преминала специализирано обучение за консултанти към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене", което завършва с изпит, и ежегодно участва в надграждащи обучения. Всички подписват Етичен кодекс и работят в мрежа с останалите консултанти в страната, а при нужда насочват майките към медицински специалисти, тъй като имат яснота относно ограниченията си като доброволци и не спекулират със знанията и уменията си.


Услугите им са напълно БЕЗПЛАТНИ, защото мисията на Асоциацията е майки да помагат на други майки на всеки етап от процеса на кърмене - от подготовката до отбиването. Повече информация за консултантите на НАПК във Велико Търново може да откриеш ТУК.


71 преглеждания0 коментара

Kommentare


bottom of page