Една различна вечер с дъщеря ми, от която и двете се нуждаехме

Едно от най-хубавите и в същото време най-трудни неща за мен, като майка, е да гледам как децата ми растат. Трябва да казваш „Сбогом" на различните техни версии толкова често, че дори не остава време да осъзнаеш какво точно се случва, защото пред теб вече стои съвсем различно човече и ти трябва бързо да се адаптираш.

Опитвам се обаче да гледам напред с вълнение за това какво предстои. И го усещам в момента изключително много по дъщеря ми, която този месец става на 8 години. Моята малка госпожица. С мнение по всички въпроси, с притеснения, с толкова много първи емоции. Затова и се старая да прекарваме време само двете, когато е възможно, по женски, за да съм близо до нея и до всичко, което я вълнува. Вярвам, че това е много важно за връзката между родител и дете - време само за двамата, без другия родител и/или другото дете.

Затова и реших да изляза извън зоната си на комфорт наскоро и да ни подаря една специална вечер заедно. Дъщеря ми много обича да рисува и за разлика от майка си, се справя много добре. Затова и избрах да посетим едно от събитията на Art Club Monet. Сигурно си чувала за тях - запазена марка на екипа са вечерите с рисуване и вино, наред с организирането на други специални събития за малки и големи. Този път обаче бяха подготвили нещо специално и точно това, от което имах нужда. Събитието беше насочено към майки с деца - рисуване заедно, чаша вино за мама и сок за малкия художник. Още една приятелка също ми сподели, че ще се присъедини с дъщеря си и се заформи супер компания.

Женска вечер с много емоции

Събитието беше вечерта, след училище, в една от залите на ресторант Bella Vista. Посрещнаха ни домакините - Борислава Иванова и Весела Николова. За всеки гост бяха подготвили платно, четки, бои, престилки. Оставаше само да има и талант, който да се изяви :) Рисунката, която трябваше да пресъздадем, беше вдъхновена от креативната стихия на великия Винсент ван Гог. Преди да започнем да рисуваме, Весела, която е професионален художник и щеше да ни напътства по време на събитието, сподели накратко историята на легендарния артист. Това ми се стори приятна изненада, а и ми припомни един от най-красивите и различни филми, които съм гледала и горещо препоръчвам на всеки - „Loving Vincent". Той не просто разказва история, а буквално я рисува на екрана. Всеки кадър е маслена картина, създадена на ръка, което го превръща в първия изцяло рисуван пълнометражен филм!

Но да не се отплесвам! Споменах, че имаше емоции. Сигурно се чудиш какви толкова емоции може да има по време на една вечер с рисуване и вино. Е, когато има деца наоколо, емоции няма как да липсват...

Колкото и да обича да рисува дъщеря ми, толкова е и самокритична към себе си. Ако реши, че не се справя добре, каквото и да ѝ казваш, трудно можеш да я успокоиш и тази вечер ситуацията не беше по-различна. Тъй като трябваше да се следват инструкции и да се движим всички в горе-долу един и същи ритъм, това бяха предпоставки тя да се разстрои. Имаше много триене с гума и немалко сълзи.

Усилията ми да я успокоя и окуража не даваха особен резултат и тъкмо бях решила, че ще трябва да си тръгнем по-рано, на помощ дойде Весела. Освен художник, тя е и педагог и това веднага си пролича в подхода ѝ. Само с две думи успя да успокои дъщеря ми, помогна ѝ където имаше затруднения и само с няколко движения на молива вече нямаше повод за драма!

Спомени в цвят

След това дойде ред на боите и сълзите бяха забравени. Всички, изглежда, бяхме много по-уверени, когато хванахме четките, може би защото картините започнаха полека-лека да оживяват. Дори и аз вече започнах да се отпускам и да се забавлявам, макар моето платно да беше не особено близо до оригинала.

Интересно е да излезеш от зоната си на комфорт, още повече, за да се доближиш до преживяване, което е любимо на детето ти. Когато и на мен не ми се получаваха някои форми, сякаш по-добре разбрах нея и това защо се разстройва толкова бурно.

Накрая на вечерта и двете имахме нашите си картини, заедно със спомена за тази различна вечер. Излязохме от битовизма и се потопихме в света на изкуството. Определено имахме нужда, защото в забързаното ежедневие дните сякаш се сливат. Е, този определено няма да го забравим!