top of page
Търсене
  • Снимка на автораMaria Stancheva

Цвета Караиванова, председател на Съвета на директорите на Американски колеж „Аркус“, споделя как Валдорфската педагогика осигурява на децата нужните умения да намерят своето място в света

Актуализирано: 24.03



Вече 21 години Американски колеж „Аркус” е символ на различния подход към образованието в нашия град. Идеята за създаването му се ражда от личната мотивация на двама мъже да генерират промяна. Днес дъщерята на един от тях върви уверено по стъпките на баща си, продължавайки мисията му и разширявайки мащабите ѝ. Нейното име е Цвета Караиванова, тя е председател на Съвета на директорите на Американски колеж „Аркус“ и двигателят зад началното училище „Аркус Джуниър”, което започва прием на първокласници от тази есен.


Новината за новото начинание беше посрещната с огромен интерес в социалните мрежи, защото обещава да предложи един нов и различен модел на обучение. То ще е базирано на авторска учебна програма, основана на съчетаването на държавните образователни изисквания с Валдорфската педагогика и сугестопедията на проф. Лозанов


Самата Цвета се запознава с Валдорфската педагогика и принципите ѝ, когато става майка. В желанието си да даде най-доброто от себе си като родител тя търси информация извън познатите модели на възпитание и образование и така попада на обучението, което е насочено към холистичното развитие на детето. Виждайки потенциала на педагогиката, създадена от Рудолф Щайнер, тя решава да предприеме стъпки в посока въвеждането ѝ в образователната системата на Американския колеж. И така се ражда идеята за „Аркус Джуниър” - първото частно начално училище в града, в което ще се преподава с елементи от Валдорфската педагогика. Но какво на практика означава това? Давам думата на Цвета, за да ни сподели повече подробности и да ни запознае с програмата и философията зад новото начинание.


 

Здравей, Цвета. Представи се като за начало на нашите читатели.


Здравейте. Аз съм Цвета Караиванова и днес съм при вас в качеството си на  председател на борда на директорите на Американски колеж „Аркус". От няколко години заемам този пост, като преди това бях отдала цялото си внимание на двете си деца и грижите за тях. По образование съм финансист и преди да изляза по майчинство с първия си син работих във финансова компания в Пловдив. След като родих обаче решихме, че е време да се върнем да живеем в Търново. 


Разкажи ни малко повече за Американския колеж и мотивацията зад създаването му.


Колежът сбъдва една филантропска мечта. Той не е замислен с цел печалба, колкото и наивно да звучи. В онези години започва много сериозно преразпределяне на капитал, а с него се отварят различни ниши и започват да се усещат липси - на кадри, на качествено образование, на съдържание. Много хора са били поставени пред избора дали да емигрират в търсене на възможности. В моето семейство също имаше подобни дискусии, но тогава баща ми каза: „Не, каквото трябва ние ще си го направим тук, в нашата страна”. И така се роди идеята за Колежа.


Много хора питат и до днес: „Защо Американски?”. Защото по онова време Америка е била символ на свободата, символ на свободния пазар, символ на това, към което повечето хора са се стремили - частния бизнес, частната инициатива. Моето семейство споделя изцяло философията, че частната инициатива е двигателят на прогреса. И затова, чисто символично, е решено да се нарече Американски колеж „Аркус”. В последствие се сдоби и с акредитации от американски институции, имаме и програмата Международен бакалауреат


Днес в Колежа се обучават деца от 5 до 12 клас, като преди две години стартира първият випуск от 5 клас. А на есен ще стартира първият випуск от 1 клас.



Начално училище „Аркус Джуниър” ще затвори образователния цикъл в Колежа. Как се стигна до идеята за реализацията му 21 години по-късно?


Отново чрез личната инициатива и личната история. Идеята се роди от моите преживявания по време на майчинството. Видях, че има една ниша в обществото ни и реших, че мога да я изпълня със съдържание


Като млада майка имах толкова много въпроси за възпитанието на децата ми. Започнах да чета за различните педагогики и така попаднах на Валдорфската педагогика. Тя ме спечели със своята философия - центрирана е към детето, приемайки го с всички негови нюанси, признавайки, че всички деца са различни. Съответно е невъзможно да разчитаме на пълната стандартизация в образованието им. За мен този метод на стандартизация на децата трябва да остане в миналото. Времената са други и съответно нуждите са различни.


Не е нужно само да си умен, трябва и да си разумен. Което според мен означава, че трябва да притежаваш т.нар. soft skills - да се научиш как да се справяш с емоциите си, да имаш социални умения, емпатия, да бъдеш добър. 

Движещата сила вече не е само конкурентоспособността, стремежът да си пръв на всяка цена. Ок, на стандартизираните тестове детето ще изкара 100 от 100 точки, но какво показва с тях? Какви ценности е развило междувременно? Не че с другата методика няма пак да изкара 100 от 100 точки, напротив! Това е важно да се уточни, защото повечето хора си мислят, че става въпрос за една свободия, че децата ще са без контрол, ще тичат боси и няма да придобият никакви знания. Това не е така! При Валдорфската педагогика има дисциплина, но методиката на преподаване е различна


Другото нещо, с което Валдорфската педагогика ме спечели е, че там учителят също е авторитет, но не като абсолютно завършена стойност. Учителят е човек, който постоянно трябва да се променя, да се подобрява, не говоря само професионално. Той работи върху себе си, анализира поведението си, как да бъде по-емпатичен, как да бъде по-добър. Оставя се децата също да го учат. Възприех тази идея, защото и на мен ми се случи като родител. Когато станах майка си мислих, че ще имам пълен авторитет, но в последствие разбрах, че не е така. Колкото аз уча децата си, толкова и те ме учат - да преглътна егото си, да се уча на търпение, да се уча на добри комуникационни умения. 


Аз вярвам, че когато има една добра идея, една идея, която си заслужава да се развие във времето, нещата започват да се случват. Срещнах хора, които са се занимавали с Валдорфска педагогика, аз самата научих много за системата на преподаване, лека-полека кръгът се разшири и концепцията за „Аркус Джуниър” се избистри и вече просто беше ясно че няма как да не се случи


Начинанието ми се струва грандиозно. Вече имате и лиценз от МОН. Предполагам по пътя до тук обаче е имало не малко трудности?


Да, „Аркус Джуниър” има лиценз от МОН. Хубавото е, че Министерството дава една гъвкавост при програмата между 1 и 4 клас. От теб се изискват резултати, но не и методика, с която да ги постигнеш, т.е. трябва да покриеш стандартите на държавните изпити на края на 4 клас. Има неща, които децата трябва да знаят, но по какъв начин е предаден материалът зависи от училището.


Тук е моментът да кажа, че нашата програма не е изцяло Валдорфска, а е с елементи на Валдорф, защото вярваме, че никоя крайност не е добра!

Това го осъзнахме преди няколко години, когато в партньорство с Общината направихме Валдорфска група в държавна детска градина. Това за мен беше истинският „пробив” в системата. Защото „Аркус Джуниър” е частно училище, инициативата идва от нас. Но да успееш да убедиш Общината да подкрепи една толкова различна идея - за мен това беше истински големият успех! Благодарна съм за подкрепата, която ни оказаха и ни помогнаха да се справим с всички трудности, а те не бяха никак малко. Най-голямата беше да намерим реално градина, в която да се случи за първи път Валдорфска група.


Отначало пробвахме във вече съществуващи градини и техни групи, но там се сблъскахме с огромно недоверие, случи се исински сблъсък на светове. Така разбрахме, че не трябва да търсим градина, в която вече има съществуващи паралелки. Има много градини, които пустеят и така се насочихме към Асенова махала, където открихме бившата ведомствена градина на Университета. Имаше две доста големи зали, на страхотно място, и там видяхме идеална възможност да осъществим визията си. Екипът беше сформиран, самото съдържание на програмата беше готово, а материалните неща се случиха постепенно с помощ от всички замесени. И ето че вече четвърта година там има две групи, които се обучават по Валдорфската педагогика.



Би ли ни разказала малко по-подробно за това как ще изглежда програмата в „Аркус Джуниър"?


В училището ще се провежда целодневна форма на обучение. До обяд са основните часове, следобед е самоподготовката, изкуства, музика, различни занаяти. Децата нямат раници, нямат домашни, което е голям плюс!


Стъпваме върху авторска програма, която включва Валдорфски елементи, подходът е интердисциплинарен. Учи се на епохи. Например епоха български език, две-три седмици децата учат основно български, обаче в следващите предмети след него за дадения ден се преплитат елементи от българския. Работи се чрез преживяване. Децата учат буквите чрез приказка - например буквичката А среща буквичката Б, хващат се за ръчичка и отиват на разходка. Децата преживяват тази история и така получават новите знания.


Важното е децата да заобичат ученето като процес, а не да го виждат като нещо, което ги обезверява

Спомена за ролята на учителя. Какви специалисти ще работят с децата?


В процеса на раждането на тази идея, нещата започнаха лека-полека да се случват и да откриваме правилните хора. Имаме три учителки. Едната е основна, тя има богат опит във Валдорфската методика. Другата учителка се заема с така наречените следобедни занятия, също с опит във Валдорфската методика. Третата учителка поема обяда и часовете около обяда. 


И тъй като сугестопедията като метод също е заложена в нашата програма, имаме и преподавател по английски език, който е специалист в тази област. Планираме и втори чужд език от втори клас. Сугестопедията като метод също е доста по-различен начин на преподаване от това, на което сме свикнали. Тя те вкарва в тип театър, където ти неусетно научаваш едни думички, без да тръгваш от граматика, а чисто говоримо.


Всеки, който иска да разбере повече за методиките, по които ще се преподава в „Аркус Джуниър”, е добре дошъл в часове, в срещи с нашите преподаватели, за да инициираме обмяна на опит, защото вярваме, че успехът е възможен, когато откриеш правилните хора и ги направиш свои съмишленици.


Иска ми се да ни помогнеш и да погледнем в бъдещето. Как ще изглежда то за децата, които завършат 4 клас в „Аркус Джуниър”. Американският колеж ли е единствената логична стъпка?


Надявам се да успеем да направим конкретна Валдорфска паралелка от 5 до 7 клас, но дори да не успеем, тези първи четири години, според мен, са най-важни. Благодарение на тях самите деца ще излязат психически стабилни след 4 клас. Цялата тази свобода, която им се дава, това желание да учиш, което ще е изградено в тях - няма как след това да им бъдат отнети, няма как системата да ги смаже.


Във Велико Търново има още едно училище, в което се преподава с елементи от Валдорфската педагогика и това е „Емилиян Станев”. В Американския колеж учи дете, което след 4 клас дойде именно оттам. Това дете в момента е абсолютно адаптирано, много спокойно, с лекота заема челни места по успех.


Ранните години са важни ти да формираш една психическа стабилност на детето, а тя се формира като му даваш повече свобода, като му даваш пространство да развива въображението си, като развиваш и неговата воля.


А каква ще бъде ролята на родителите в образователния процес? Защото много родители сякаш очакват, че като запишат децата си в частно училище и с това ангажиментът към образованието на децата им се изчерпва…


За нас е много важно родителят да е запознат с методиката, по която ще се работи, не просто да иска детето му да е в частно училище заради по-добрата материална база, например. Родителите трябва да знаят къде отива детето им и как ще се обучава, защото ние не искаме да има излъгани родители. Ако някой родител очаква, че детето му ще работи по учебните помагала, дадени от МОН, че ще започне с оценките, с резултатите, с отличен 6 или среден 3 от тази ранна фаза, то това няма да се случи. Затова и правим предварително събеседване с всички родители, които искат да запишат децата си при нас.


Искаме родителите бъдат ангажирани, за нас много важна е съвместната работа. Съмишленици са не само учители и ученици, но и учители и родители. Ще има често срещи, но не от онези скучни родителски срещи, за които всички се сещаме.  В градината на моите деца, например, посрещаме пролетта заедно, родителите правим базар, всеки е изработил нещо с детето си или носи почерпка, обсъжда с учителите в една неформална обстановка какво се случва с детето му. Хубавото е, че учителите правят тип досие на всяко дете, в което следят развитието му - психически, като темперамент, как се променя, какви неща биха били добре за него спрямо темперамента му. 


За финал бих искала да ти задам и един личен въпрос - какво ти самата искаш за своите деца и какво се стремиш да им дадеш?


Най-вече искам да са щастливи! Каквито и да са, да са щастливи! Искам да вървят по техния личен път, а не по мои пътища, които аз не съм успяла да реализирам. Искам да имаме една стабилна основа в нашите отношения, изградена от любов, емпатия и стабилност в семейството!



 

* За учебната 2024/2025 г. „Аркус Джуниър" ще приема 20 ученици в I клас.


Приемът се осъществява чрез:

- проверка готовността на детето за училище от комисия в състав психолог, начален учител и директор;

- среща-разговор с родителите в присъствието на външен експерт/медиатор и начален учител.


Дата на провеждане на срещата: 30 март 2024 г. (събота)

Обща продължителност на срещите: 20 минути на дете


Период на регистрация: 18 март - 28 март 2024 г.

Такса за регистрация: 100 лв.

За въпроси, свързани с регистрацията: 062 619 959 или виж ТУК.


Срещите с родители и деца на 30 март ще се проведат в сградата на колеж „Аркус" в ж.к. Варуша-север, ул. „Драгоман“ 16.


Повече информация за дейността на училището, условията по прием и таксите виж ТУК.

3644 преглеждания0 коментара

Commentaires


bottom of page