Разбират ли децата ни какво учат в училище и можем ли да им помогнем?

Има теми, които сякаш изведнъж престават да бъдат само обект на „обществен дебат“ и се озовават в епицентъра на семейния живот. За мен образованието стана такава тема миналата есен, когато дъщеря ми прекрачи прага на своето първо училище. Като всяка майка и аз търсих най-доброто място за своето дете. Надявах се да попадне на учители, които да разпалят интереса ѝ към новите знания, които да я мотивират да заобича ученето, а не да се страхува от него.

И след като първият учебен срок е вече зад гърба ни, мисля че успяхме да открием точно такова училище с точно такъв екип. Но именно този първи прекрачен успешно праг и разговорите с преподавателите на дъщеря ми, както и с мои приятелки (също майки на ученици), ме накараха да се замисля за това как всъщност се подготвят децата, какви са основите, които се полагат и какво следва…

За мен оценките определено не са най-важният показател за усвоени умения, но се замислих кое тогава може да даде реална представа на нас родителите, как върви образованието на децата ни.

Когато цифрите говорят вместо децата

През годините бях чувала за международното изследване PISA, но признавам си, не проявявах особен интерес. Когато обаче и моето семейство стана активен участник в образователната система, не само взех да слушам повече, но и реших да потърся още информация. За съжаление, това, което открих, е повече от тревожно. 

PISA се провежда на всеки три години (от 2000 година насам), с цел да оцени уменията по четене, математика и природни науки на представителна извадка от 15-годишни ученици от над 80 държави по света, включително България. Тази цикличност дава възможност да следим тенденции, а не само моментни резултати. Изследването измерва не какво са запомнили от учебниците, а дали могат да прилагат знанията си в реални житейски ситуации. Затова се смята, че резултатите от PISA са един от най-надеждните ориентири за това доколко дадена образователна система подготвя учениците за живота.

Последните данни, с които разполагаме днес, бяха публикувани в края на 2023 година, след провеждане на изследването през 2022 година. Това означава и че тази година очакваме да бъдат обявени резултатите от изследването, проведено през 2025 година. Но дали те ще бъдат по-обнадеждаващи? Дали са били взети мерки и има видими промени? Да се надяваме, защото ето какво е било положението преди 4 години:

България е на последно място сред страните от ЕС по математическа грамотност.

Половината от българските ученици са функционално неграмотни.

Над половината български ученици нямат умения като аналитично и критично мислен, четене с разбиране, осмисляне, аргументиране и вземане на решения.

И резултатите само се влошават през годините. Ако тенденцията се е запазила, то надали резултатите, които очакваме да видим тази година, ще бъдат по-добри...

Източник: zaednovchas.bg

Какво всъщност казват тези цифри

Но какво означават тези резултати за едно дете и за една майка? За мен тези 417 точки всъщност са тревожен знак, че много от децата ни „напредват" в училище, без да развият умения за критично мислене, логически връзки или четене с разбиране.

Липсата на функционална грамотност, например, означава, че на децата им е трудно да използват това, което са научили, за да решават реални проблеми. Тези, които нямат четивна грамотност, изпитват трудности не просто да прочетат текст, а да го разберат, свържат и използват в реална ситуация.

Като родител на първокласник, тези числа вече не са абстрактна статистика. За мен те звучат като предупреждение. А според образователните експерти като категоричен знак, че

Трябва да се промени начинът на преподаване, защото нашите ученици имат знания, които обаче не могат да прилагат на практика.

Възможна ли е промяната в България?

Иска ми се да вярвам, че щом други страни са успели „да си вземат поука" от лошите резултатите и да сменят посоката, то и ние бихме могли да го постигнем. Германия, например, изживява своя т.нар. „PISA шок" през 2001 година, когато учениците ѝ постигат много ниски резултати. Това обаче се превръща в причина за сериозна образователна реформа и години по-късно се наблюдава позитивна промяна на резултатите.

Според образователните експерти, за да можем и ние да видим такава, има нужда реформите да засегнат не само учебното съдържание в учебните програми, но и начина на преподаване на българските учители.

Истината е, че у нас професията „учител“ не получава грижата и вниманието, които заслужава. Изискванията към хората, които влизат в педагогическите специалности, са ниски още в началото. По-късно подборът в училищата често е административен, а не основан на реални умения и мотивация. Същото важи и за директорите, а именно от тях зависи как се развива екипът вътре. Подготовката на учителите също рядко отговаря на съвременната реалност в класната стая. Много от университетските програми са остарели, а последващите обучения често се провеждат „по задължение“, без да променят реално начина на преподаване.

Към това се добавят и учебните програми. Те все още разчитат повече на запаметяване, отколкото на мислене. Децата учат, за да възпроизведат материала, а не за да го използват.

Като родител това ме кара да мисля не само за оценките, а за пътя. За това дали системата помага на детето ми да расте уверено и мислещо, или просто го учи да се вписва. И точно тук става ясно, че

Когато говорим за четивна грамотност и умения, не говорим само как да се развиват в децата. А говорим за цялата среда, която ги формира.

Какво можем да направим като родители

Не смятам, че подобни изследвания - било то международни, или национални, трябва да бъдат вземани под внимание само от експертите. Ние, родителите, също трябва да се вгледаме в резултатите, но най-вече в нашите собствени деца, техните нужди, техните възможности, техните трудности. Защото и ние сме част от образователната система, ние като общество я създаваме. А нейната роля е да даде нужните инструментите на децата да мислят критично, да творят, да вземат уверено решения, да имат самочувствието, че могат да се справят с трудни задачи не само в учебниците, но и в живота.

Когато погледнем тези данни в очите, не можем просто да си кажем: „Ще ги оправим някой ден“ или „Да му мислят специалистите".

Родителите трябва да бъдем дейни участници в диалога с институции и експерти, да задаваме важните въпроси, да настояваме за промени, но и да търсим начини да подкрепим нашите деца у дома.

Добрата новина е, че четивната грамотност не се изгражда само в класната стая. Огромна част от нея се формира у дома и в общността.

Ето няколко работещи и лесни практики, които можем да прилагаме вкъщи:

Четене заедно - всеки ден, дори по 10 минути

Не е нужно да са сложни книги. Важното е детето:

• да слуша четене на глас;

• да задава въпроси;

• да разказва какво е разбрало.

Говорене за текста, не само прочитането му

След приказката можем да зададем няколко въпроса:

• „Как мислиш, защо героят постъпи така?“

• „Какво щеше да направиш ти?“
  

Тези разговори изграждат разбиране и критично мислене.

Достъп до книги

• посещения в библиотеката;

• размяна на книжки между приятели;

• домашен „кът за четене“.

  
  

Друго чудесно решение са аудиокнигите - безценен съюзник по време на път или у дома. Когато детето слуша добре разказана история, то упражнява слушане с разбиране и обогатява речника си. Ако след това поговорим за чутото или потърсим същата история в книга, превръщаме слушането в естествен мост към самостоятелното четене. (Прочети тук интервюто с Ясен Енчев, създател на платформата за аудио книги Brifley, която в края на 2025 година стартира и детско безплатно онлайн радио.)

Време без екрани

Свободното време без телефон и телевизор е най-добрият подарък за концентрацията.

Игри, които развиват езика

• игри с карти с думи;

• подреждане на история по картинки;

• измисляне на различни краища на приказка.

Играта е естественият начин, по който децата опознават света. Чрез нея те експериментират, задават въпроси, правят грешки и намират решения, без страх, а с любопитство и ентусиазъм. Именно в играта се развиват ключови умения като език, внимание, памет, логическо мислене, емоционална интелигентност и социални умения. Затова, когато ученето е превърнато в игра, децата не просто запомнят информация, те я разбират, преживяват и се учат как да я използват.

(Виж тук поредицата с материали за любими настолни игри за цялото семейство.)

А какво реших да направя аз

За мен четивната грамотност на децата е ключово умение, което се прилага не само в часовете по български език и литература, а към всяко поле на знанието. А развиването ѝ чрез игра си остава най-лесното възможно решение.

Знаейки, че играта е толкова силен инструмент за учене, в един момент си зададох съвсем логичния въпрос: Какво мога да направя аз, което не включва само говорене по темата, а смислена подкрепа за родителите и децата?

У дома настолните игри са на голяма почит, още от малка винаги съм обичала да събирам приятели и да се забавляваме с тях. Може би това беше най-голямото вдъхновение зад едно ново начинание, в което смело се гмурнах преди почти една година. Да създам настолна игра, която не само да развива четивната грамотност на малките ученици, но и да подари на семействата смислено време заедно, изпълнено с нови знания и много забавление!

Съвсем скоро тя ще бъде готова да види „бял свят" и светът да види нея. Нямам търпение за този момент, но най-вече да разбера дали наистина ще успее да изпълни мисията, с която беше замислена!