Със започването на учебната година разходите покрай децата се покачиха сериозно и това ме накара да се замисля как се справят другите семейства със своите бюджети. Дори посветих на тази тема последния брой на нюзлетъра (за тези, които още не са се абонирали, може да го направите ТУК). Там накратко споделих някои от моите „трикове" за финансова грамотност и управление на финансите, но реших, че има още много какво да се каже по въпроса и затова реших да го направя тук. Надявам се, споделеното да бъде полезно и на други родители като мен, които се опитват да балансират между разумното харчене, нужното спестяване и успешното разграничаване на нужди от желания.
Искам да започна този текст с категоричното заявление, че
Аз всъщност нищо не разбирам от финанси! Изключително ми е трудно да държа своите в ред и това е проблем, върху който работя.
Затова и тук няма да откриеш някакви високопарни твърдения за това как трябва да управляваш своите. Напротив. По-скоро идеята ми е да споделя къде срещам най-големи трудности и тайничко се надявам да се окаже, че не съм сама :)
Преди да стана майка сякаш беше много по-лесно! Получавах заплата, от която отделях пари за сметки, разбира се, купувах си всичко, от което имах нужда, заделях за пътувания и всякакви други удоволствия (спестяванията явно не съм ги смятала за удоволствия, защото такива просто нямах). Нищо твърде сложно... Докато не дойде моментът да изляза в майчинство с първото ми дете. Тогава допуснах една мноооого сериозна грешка! Възприех т.нар. „детски" (т.е. сумата, която всеки месец държавата плаща на майките в майчинство), за наистина детски пари, т.е. пари, които харча за нуждите на детето или спестявам, отново за бъдещите нужди на детето. И в това уравнение моите нужди магически изчезнаха. Съпругът ми, разбира се, е част и продължава да бъде огромна част от това уравнение, за което използвам случая да му благодаря. Благодарение на неговата заплата аз продължих да се чувствам човек, докато бях в майчинство.
Едва наскоро (почти 6 години след като родих дъщеря ми), прочетох някъде една друга гледна точка за „детските", която буквално ми отвори очите! Там се казваше, че това са пари, които държавата ти плаща, за да те обезщети, защото, поради факта, че отглеждаш дете, си нетрудоспособна, колкото и да имаш доброто желание да работиш! Никога не бях мислила за нещата така. В моята глава това бяха пари, които се даваха на семейство, за да се подпомогне то в отглеждането на детето (което, както всичко знаем, не е никак евтино удоволствие). Всеки път, когато се случеше да похарча пари от „майчинските" за себе си или за нещо различно от нуждите на децата, се чувствах определено виновна. Но след като прочетох и тази гледна точка, толкова различна от моята, почувствах истинско облекчение. Е да, открих я почти на финала на второто ми майчинство, но по-добре късно, отколкото никога, нали? :)
За какво всъщност харча пари за децата? И колко?
Продължавам с признанията! С първото ми дете ентусиазмът надделя над практичността и спестовността. Исках да купя всички онези сладки неща, които бях гледала по реклами и постове в социалните мрежи.
Исках най-доброто за дъщеря ми и цената не беше особен фактор в решенията ми. Купувала съм откровени глупости, които опитът и разумът ме спряха да купя и за второто си дете.
Категорично мога да заявя, че най-много пари съм дала за дрехи и книги! За книгите не съжалявам! За дрехите... Е, можеше да бъда много по-разумна, но можеше и да е доста по-зле... :) Моята грешка беше, че в желанието да пазарувам на сметка, залитнах в количества, които в крайна сметка ми излизаха по-скъпо. Какво имам предвид? Пазарувах и продължавам да пазарувам дрехи основно на намаления (както онлайн, така и във физически магазини). Но често го правих за няколко сезона напред. Така хем бях спокойна, че детето винаги ще има какво да носи (в мен имаше един ирационален страх, че ако не съм подготвена, изведнъж може да остане голо и босо :))) ), хем си мислех, че пестя пари. Е да, но това трупане в едни кутии под леглото, не веднъж ме е поставяло в ситуации да имам твърде много дрехи, които не могат да се износят.
Решението на този „проблем" дойде за мен с откриването на едно приложение на телефона, което ми позволява да снимам всякак дреха, да записвам размера ѝ, сортира ги по категории и така във всеки един момент мога да видя с колко якета разполагам, купила ли съм вече зимни космонавти за съответната възраст, трябват ли ми реално тениски за летния сезон или по-добре да се откажа от поредната тениска със сладък принт на поредното намаление.
А за книгите какво да кажа? Там решение особено добро не намерих. Библиотеката в детската стая е пред пръсване. Но не съжалявам. Парите за книги за мен винаги ще са добре похарчени пари! Въпреки това, реших да извадя карта за истинската библиотека на дъщеря ми, когато беше едва на 4 години. Сметнах, че това все пак ще ми помогне да огранича купуването на книжки, което е и ще продължи да ми бъде голяма слабост. Така се и оказа! Детският отдел на регионалната библиотека е изключително добре поддържан и има много от най-новите заглавия. Със сигурност посещенията ни там са ми спестили не малък разход за книги. Така че горещо препоръчвам на всички родители-книгозаври като мен да извадят читателски карти на децата си! Семейният бюджет ще ви благодари :)
Как появата на дете №2 се отрази на разходите вкъщи?
Когато се роди синът ми, знаех, че проблемът е прекомерното купуване и презапасяване с дрехи е решен и бях повече от спокойна! Да не говорим, че имах и доста неща от сестра му, които щях да мога да ползвам и нямаше да се вкарам в излишен разход. Освен това разчитах на натрупания родителски опит, който да ме избави от купуването на всякакви безумни предложения, които фигурират в списъците за млади майки. Нещата изглеждаха повече от добре. Но.... Тук отново се включи моето чувство за вина с въпроси от рода на: „Защо за дъщеря си купуваше от премиум пелените, а за сина ти избра по-бюджетен вариант?", „Значи за дъщеря ти всичко беше ново, а сега купи лятна количка втора ръка?", „Нищо, че библиотеката е препълнена с книги, купи няколко специално за него!"....
И мога само да кажа - добре, че са приятелките! Онези, същите, с които споделяме дните и нощите на майчинството и ни разбират по-добре и от половинките ни! Една от които приятелки ме успокои така качествено, че и до днес помня думите ѝ. Каза ми:
„Едно е да пазаруваш, когато имаш едно дете, другото е да пазаруваш вече с две деца. Трябва да си много по-разумна в разходите и това, че не купуваш премиум пелени за сина си, а си намерила бюджетно и качествено решение, не те прави лоша майка!".
Наложи се да ѝ повярвам :) Семейството ни вече беше четиричленно и разходите бяха други. Съответно беше нормално и аз да мисля и подхождам към харчовете по-друг, по-разумен начин. И изобщо да мисля в посока на оптимизирането им. Както казах в началото - аз от управление (разумно) на финанси не разбирам, но осъзнах, че е дошло време да се постарая да подобря познанията си. А когато човек се заяви на Вселената, тя намира начини да му помогне :)
Помощта при мен дойде под формата на хора в социалните мрежи, които говорят открито за пари и за разумното им харчене, че дори и спестяване. Профили като този на mama.talks.money (на Веселина Станева*) и thelittlechief (на Наталия Тодорова) ми дадоха много храна за размисъл и полезни идеи, които да приложа на практика и да видя как се отразяват на нашия семеен бюджет. (*ТУК можеш да прочетеш и интервюто ми с Веселина Станева по темата за семейните финанси, което, надявам се, също да ти бъде полезно!)
Не просто харча, а управлявам парите си! (Добре звучи, нали?)
Това изречение не е категорично твърдение, а по-скоро обещание, което се надявам да успея да спазя и към което се стремя. Ето и няколко стъпки, в тази посока, които предприех именно след като започнах да следвам хора в социалните мрежи, които споделят своя опит и съвети по финансови въпроси.
Започнах да си записвам разходите! - това се оказа от изключителна помощ, за да мога да имам реален поглед върху тях и тяхната оценка. Позволи ми да видя къде мога да направя „съкращения", да планирам по-добре месечните разходи, да разпределям планирано приходите.
Открих интересни възможности да намаля разходите си с вземане на играчки под наем, например (виж повече на InfinityToyBox). Или да увелича приходите си като продавам ненужни вече дрехи, играчки и детски стоки в специализирани сайтове (виж повече на Малки съкровища)
Започнах да мисля в посока инвестиции, което е нещо твърде ново за мен и първата стъпка е да спестя пари, които да инвестирам. Но се чувствам сериозно мотивирана да го направя!
Включих се към няколко финансови предизвикателства, които открих в социалните мрежи - те ми помогнаха да тренирам мисленето си в посока за какво харча парите си и къде мога да направя промени.
Поставих си финансови цели на годишна база, което е мотивиращо, без да е стресиращо, тъй като е свързано с дългосрочни резултати, нещо като разликата между маратон и спринт.
Опитвам се възможно най-често да планирам менюто за седмицата - това ми позволява да пазарувам много по-разумно и да купувам храна, която наистина ще се изяде. Забелязвам голяма разлика, ако не планирам - тогава пазарувам хаотично, с очите си, и понеже нямам меню, към което да се придържам, често в хладилника остават продукти, които се развалят и ги изхвърлям. А това е равнозначно на хвърляне на пари в кофата!
Надявам се да съм била полезна с този текст и ако не друго, то поне да мотивирам и теб да се замислиш за оптимизиране на разходите. Защото да - възможно е! Много по-лесно е да се носим по течението, но това си има своята цена, буквално! Другото също не е лесно, разбира се. Макар да знам колко по-добре е да пазарувам, след като съм направила меню за седмицата, не винаги се получава. Случва се и да пропусна да записвам разходи, да съм редовна няколко месеца, а след това да „забравя". Но дори малките стъпки помагат, убедена съм!
С появата си в живота ни, децата ни се превръщат в най-добрите ни учители и това, оказва се, важи и за управлението на финансите ни.
Защото разходите ни се увеличават с тяхното порастване и сме длъжни да оптимизираме харчовете си. И не само за нас, но и за тях - за да сме им добър пример. Не си спомням мен някой да ме е учил вкъщи или в училище как да харча парите си, какъв процент от приходите си да отделям за спестяване, как да инвестирам и т.н. А това са изключително ценни умения, които гарантират сигурност и спокойствие на нас и семействата ни! Затова е важно ние да научим децата ни да бъдат финансово грамотни, да им помогнем да имат една стабилна основа на финансовото им бъдеще.
Comments