Как да подготвим децата и себе си за еврото питаме финансовия експерт Наталия Тодорова

Дъщеря ми не реагира добре, когато наскоро искахме да изпразним касичката ѝ, за да сменим левовете с евро. Дадох си сметка, че не сме провели един много важен разговор с нея, а тя вече е на 7 години, в първи клас е, дори сама ходи да пазарува в магазина - с левове. Но от 1 януари в портмонето ѝ ще се появят евробанкоти и евроцентове. А тя няма представа защо това ще се случи.

Преходът към еврото е една от най-обсъжданите теми в страната през последните години, изглежда всеки има мнение - някои са оптимисти, други песимисти. Но от 1 януари 2026 г. реалността за всички ще е една и съща и страната ни официално ще премине към единната европейска валута. На 8 август тази година влезе в сила двойното етикиране на цените и приемането на еврото стана много по-реално. По-реални изглежда станаха и притесненията на нас, възрастните. Вместо обаче да ги предаваме на децата си,

Можем да използваме този така важен период да образоваме себе си и тях, да потърсим надеждни източници на информация, за да направим уверено своите първи стъпки в еврозоната.

Разговорите за пари с децата определено не са от най-лесните. Обикновено не сме сигурни кога да ги започнем, какво точно да кажем, как да обясним какво можем да купим и защо и какво не. А когато в разговора се намесят и термини като валута, интеграция, еврозона - ситуацията изглежда сякаш още по-сложна. Всъщност именно такива моменти са златна възможност да изграждаме финансова грамотност – не с тревоги, а с реални знания, спокойни обяснения и практически примери.

Затова поканих за този разговор Наталия Тодорова - експерт с дългогодишен опит във финансовата сфера. В момента тя е инвестиционен директор на компания, управляваща фондове за дялови инвестиции и рисков капитал. Но финансовата грамотност за деца е нейна лична мисия. Затова и работи активно за създаването на полезни ресурси за подрастващите - като образователния комплект „Финансова грамотност“ (подходящ за ученици 12+ години), както и на картите „Откъде идват парите?“(подходящи за възрастта 5-8 години). Наталия също така е организатор на Националния ученически конкурс „Моята паричка" и водещ на бизнес подкаста „Какво могат парите". Освен че води обучения по финансова грамотност за деца и възрастни, тя е и автор на платформата The Little Chief, където посвещава усилията си на това да популяризира нуждата от финансово обучение сред младите.

Като автор и на образователната поредица „Еврото: Какво? Защо? Как?" Наталия също си дава сметка колко важно е темата за приемането на еврото да бъде поднесена по достъпен начин на децата. Затова се радвам, че

Наталия се съгласи да бъде и съавтор на следващия брой на нюзлетъра за родители. В него всички абонати ще могат да открият полезни и практични ресурси, с които, под формата на игра, да обсъдят темата със своите деца в предучилищна и начална училищна възраст. (Ако още не си си абонат на нюзлетъра, можеш да се запишеш за него ТУК)

А сега нека разберем заедно от Наталия как да говорим с децата за новата валута на България. В разговора ни тя сподели на достъпен език полезна информация и за нас, възрастните, във връзка с предстоящата промяна и възможните ни притеснения.

С уверени стъпки България върви към приемане на еврото. Как би обяснила на достъпен език защо се налага това, какви ще са ползите и защо това е логичната следваща стъпка за страната ни в нейната европейска интеграция?

България е част от Европейския съюз и приемането на еврото е естествената следваща стъпка в това членство. От години нашата валута е обвързана с еврото чрез фиксиран курс – тоест, на практика вече живеем в стабилност, която зависи от тази валута. Разликата е, че с въвеждането на еврото ще станем пълноправни участници в решенията, които досега само следвахме – ще имаме място на масата, когато се обсъждат въпроси, засягащи и нашата икономика.

Ползите може да не се усетят веднага в портфейла, но са дългосрочни и стратегически. Вместо да гледаме само през призмата на страха – колко ще струва утре сиренето в магазина – трябва да мислим за по-широката картина. Цените и доходите зависят не само от валутата, а от развитието на бизнеса, от инвестициите и от доверието в икономиката.

Присъединяването към еврозоната дава сигнал, че България е стабилно и предвидимо място за правене на бизнес, в което инвеститорите могат да имат доверие, бизнесът може да расте, а хората да се възползват от повече възможности и по-сигурна среда.

Какво всъщност означава „единна европейска валута“ и защо страните избират да я приемат?

Обща валута означава общи правила, които пазят стабилността на цените и доверието в икономиката. Това е нещо повече от практично средство за плащане – то е споделена икономическа отговорност.

След Втората световна война европейските държави започват да търсят начини да изградят траен мир чрез сътрудничество. Постепенно се налага разбирането, че икономическите връзки и общите търговски интереси могат да обединят страните и да направят бъдещи войни все по-малко възможни. Става ясно, че за да функционира ефективно единният европейски пазар – без граници и пречки за търговията и движението на хора и капитали – е нужна стабилност и предвидимост между националните валути. Именно това води европейските лидери до решението да задълбочат икономическото и паричното сътрудничество, като създадат и една обща валута.

Как да обясним на дете, че еврото не е просто „други пари“, а символ на принадлежност и споделени правила?

Не смятам, че децата ще имат този проблем да приемат използването на еврото – те от малки пътуват с нас и познават европейската валута. Тя беше „други пари“, когато до вчера ходехме на екскурзия в Париж и на почивка в Гърция. От 2026 г. това са парите, които споделяме с още 20 държави от ЕС. 

По-скоро при по-малките се наблюдава обаче обратното – известна носталгия и чувство на собственост върху левчето с въпроси като:

„Как така ще ни вземат българските банкноти и монети?

и

„Те по-лоши ли са?“ 

Именно тук ролята на родителите е важна – да помогнат на децата да разберат, че промяната не е загуба, а естествена стъпка напред. Еврото не „замества“ нещо ценно, а го надгражда – то ни свързва по-силно с останалите европейски държави и ни дава възможност да сме част от едно по-голямо семейство.

Българските символи и постижения, вплетени в нашите банкноти и монети, няма да изчезнат – те са в нашата памет и гордост.

Левът остава част от нашата история, а еврото става част от нашето бъдеще.

Какво ще се промени реално в живота на едно семейство – от плащане и пазаруване до спестяване и пътуване – и кое всъщност няма да се промени?

България е във Валутен борд от 1997 г., с фиксиран курс първо към германската марка, а две години по-късно вече към еврото. На практика оттогава нашата валута е свързана с еврото, така че днес по отношение на ежедневните си разплащания сменяме само „опаковката“ на парите, но не и тяхната стойност. Всички суми ще се преизчислят по фиксирания курс, така че реалната покупателна способност няма да се промени.

В ежедневието ни обаче стойността на парите, навиците за пазаруване и доброто финансово планиране ще останат също толкова важни, колкото и преди. Семействата ще продължат да правят избори за това какво да купуват, колко да спестяват и как да управляват бюджета си.

Очаквам в първите месеци някои да изпитат известно затруднение при планирането на разходите в новата валута. Естествено, че всеки от нас добре знае, че преизчислено в евро всичко е с наполовина по-малко число, но това не означава по-евтино. Само че тук работи и т.нар. „психология на числата“, която подвежда възприятията ни.

Когато цифрите изглеждат по-малки, особено когато плащаме безкешово, мозъкът понякога ги възприема като по-леки разходи и това може да обърка краткосрочно бюджета ни и начина, по който планираме и пазаруваме.

Съветът ми към семействата е да започнат още отсега да планират и разпределят бюджета си едновременно в лева и евро – по отношение на доходи, редовни разходи, спестявания и инвестиции. Това не само ще улесни прехода, но и ще бъде добра възможност да разгледат и подобрят своите финансови навици.

Кои са най-честите притеснения на хората, свързани със смяната на валутата, и кои от тях са неоснователни?

Най-честото притеснение е свързано с цените – хората се тревожат, че всичко ще поскъпне и това ще удари директно бюджета на домакинствата. Но трябва да сме наясно, че инфлация имаше и преди еврото, и ще има и след него. Българската икономика от години е тясно обвързана с динамиката на европейските пазари и тази зависимост няма да се промени.

Има и друг аспект – очакванията на обществото могат сами да предизвикат повишаване на цените. Когато всички говорят за поскъпване, търговците и производителите имат възможност да се възползват от този „ценови толеранс“. Не че това е желано, но пазарът често реагира на нагласите и очакванията. Ролята на пазарните и институционалните механизми е да ограничат такива изкривявания – да видим доколко ще успеят.

В същото време доходите също растат. Минималната работна заплата се планира да достигне 1213 лв. от 2026 г., което е над 12% увеличение спрямо сегашното ниво и 86.6% ръст спрямо 2021 г. Средната работна заплата за същия период от близо 5 години се е увеличила с около 77%. Това е положително развитие, имаме още да наваксаме спрямо останалите европейски държави, но не трябва да забравяме откъде стартираме. 

Повишаването на доходите обаче влияе и на цените – това е естествена част от икономическия процес и инфлационната динамика. Важно е все пак да следим дали доходите растат по-бързо от инфлацията, това означава, че покупателната способност се увеличава. Това подобрява стандарта на живот и често отразява растеж на икономиката, когато е подкрепено от по-висока производителност, бизнес развитие и инвестиции. А именно такива по-добри условия за бизнес развитие и инвестиции очакваме с включването си в еврозоната.

Защо темата за валутата поражда толкова митове и страхове?

Основната причина е липсата на информация и знания. Това оставя пространство за митове, фалшиви новини и предразсъдъци. Дори когато посочим реални примери и статистика, винаги ще се намерят хора, които не вярват на официалните данни. И в същото време се доверяваме на публикации в социалните мрежи с несигурен произход, без факти и доказателства. Затова е важно да имаме достъп до проверена информация и обяснения на разбираем език, критично да гледаме на поднесени твърдения.

Иска ми се да обърна внимание и на друг важен въпрос, който често пренебрегваме, вгледани в цените в магазина. Да, инфлация ще има – дали заради еврото, дали заради други икономически и световни процеси. Доколкото ръстът на доходите компенсира увеличението на цените, ежедневните разходи остават управляеми. Но какво се случва със спестяванията ни? Как ги управляваме? Как ги защитаваме от инфлационни процеси?

Независимо дали сме в евро или в левове, парите сами по себе си нямат функцията да съхраняват стойност. Депозитите на домакинствата продължават да растат и чупят рекорди – при все по-нулеви лихви. Т.е. спестяваме, без да инвестираме, парите ни „не работят“ за нас, а инфлацията постепенно ги намалява.

Надявам се темите за еврото, инфлацията и цените да ни провокират да погледнем по-сериозно върху това как управляваме личните си финанси. Личната финансова устойчивост не може да се делегира – тя се изгражда. Еврозоната ни дава повече инструменти, но не може да взема решения вместо нас.

Как родителите могат да обяснят промяната на своите деца, съобразено с възрастта? Какво всъщност вълнува най-много децата в този процес?

Играта е най-естественият начин децата да научат нови неща. Най-малките често се тревожат дали ще разпознават новите пари и дали ще могат да смятат с тях. Тук родителите могат да им помогнат чрез конкретни, забавни и практични дейности. Полезно е още отсега да покажем на децата еврови банкноти и монети отблизо – да разгледаме изображенията, цветовете и размерите им. Добра идея е да обсъдим заедно двойното обозначаване на цените в магазините, за да видят, че стойността не се променя, просто се сменя мерната единица. Това е и добър момент малките вероятно за пръв път да обърнат внимание изобщо на това кое колко струва, да научат, че парите имат ограничена стойност и трябва да се използват разумно. Да вземем повод от еврото, за да развием в дискусии и нагледни примери теми и въпроси, свързани с пазаруването, изборите, управлението на семейния ни бюджет, разграничението на нужди и желания.

Упражненията по смятане в евро също можем да превърнем в игра. Да играем на магазин у дома е отличен начин децата да използват евро на практика – да изчисляват ресто, да сравняват цени и да вземат решения за покупка.

А от 1 януари съветът ми към родителите е – давайте на децата си джобните в евро. Говорете с тях предварително колко ще бъдат те, преизчислени по фиксирания курс.

Закръглете сумата нагоре – като малък „бонус“ по повод въвеждането на новата валута, като обсъдите и каква част от това увеличение е добре детето да спестява, вместо да изхарчи в лавката в училище.

Вкъщи първият въпрос по темата беше свързан с парите в касичката. Как да обясним на децата, че няма да им вземем парите и да им върнем по-малко?

При срещите ми с деца от по-малките класове в последните месеци това беше един от най-често задаваните въпроси: „Ама сега трябва ли да изхарча всичко до края на годината?“ или „Ама като ми вземат левчетата, защо ще ми дадат по-малко?“

Важно е да им обясним, че никой няма да им „вземе парите“. Левчетата и стотинките в касичката просто ще се превърнат в евро, ще ги мерим в друга мерна единица. Както у нас измерваме дължината в метри и сантиметри, а в други страни във футове или инчове – разстоянията не са различни, а просто мерени по друг начин. 

Можем заедно с детето да направим проверка в магазина: колко струва играчката или друг предмет, за който спестява, и да му покажем, че когато числото в касичката се „намали наполовина“, цената в магазина също е преизчислена. 

Можем също така да използваме момента, за да създадем нова еврова касичка. Заедно с детето можем да превалутираме спестяванията му и да го насърчим да планира следващата си мечтана покупка в евро. Така не само ще се запознае с новите пари, но и ще започне да мисли за спестяване, бюджет и планиране.

А как да отговорим на въпроса какво ще се случи с левовете и стотинките, след като преминем към евро банкноти и центове?

Левчетата и стотинките няма да изчезнат от историята, те са били важна част от живота ни и показват част от нашето развитие. Децата могат да решат да запазят левова монета и банкнота като спомен – например в специална кутия за съкровища. 

Доста абстрактно е за по-малките да си представят как заменяме пари, а стойността остава – за тях често самата физическа банкнота и монета са стойност. Затова е полезно заедно да проверим и разгледаме как се запазва силата на парите да купуват едни и същи неща.

А що се отнася до банкнотите и монетите в лева – да, те ще бъдат събрани постепенно от Българската народна банка, за да не се използват повече. За целта ще бъдат унищожени по специален начин, но част от материалите, от които са направени, ще получат „втори живот“ в нови изделия.

Може ли смяната на валутата да е добър момент да научим децата за пари, стойност и смятане?

Темата за еврото събужда естествено любопитството на децата и предлага чудесен момент да разширим разговорите за пари и бюджет. При най-малките можем да обясним какво всъщност представляват парите, защо има различни валути и как са се появили. Това е възможност да говорим за ежедневните функции на парите – как купуваме стоки и услуги, кой определя цените, какво означава стойност, как избираме за какво да похарчим и защо е важно да спестяваме.

При по-големите деца темата може да се развие към по-сложни концепции – доходи, спестявания, инфлация, инвестиции и финансово планиране. Можем да обсъдим валутата отвъд просто „замяната на едни банкноти с други“ и да ги провокираме да мислят критично. Вместо да повтарят чуваното „ще бъде по-зле“ или „ще бъде по-добре“, те могат да изследват реални примери, да сравняват данни и да изграждат собствено мнение за това как икономическите процеси влияят на живота ни.

Смяната на валутата е чудесен повод да превърнем абстрактни понятия в практически и разбираеми уроци – чрез игра, наблюдение в магазина, планиране на малък бюджет или обсъждане на реални ситуации. Така децата ще започнат да разбират не само как се смятат парите, но и защо са важни за вземането на решения и планирането на бъдещето.

Кое е първото нещо, което едно дете трябва да разбере за стойността на парите – независимо дали са в лева или евро?

Стойността не се крие в самата монета или банкнота, а в това какво можем да направим с нея – какво избираме да купим, как решаваме да спестяваме, как използваме парите, за да постигнем целите си.

Осъзнавайки, че парите са инструмент, а не цел сами по себе си децата се научават да мислят критично за цените, за стойността на вещите и за своите приоритети.

Децата трябва да разберат, че с пари могат да управляват възможности: да закупят нещо, което им е важно, да спестят за мечтана играчка, да помогнат на друг или да вложат в нещо, което ще им донесе полза в бъдеще. 

Кога е подходящият момент да въведем теми като бюджет, цена, стойност и разменяне на пари според възрастта на детето?

Подходящият момент зависи много от тяхната възраст и от това какво срещат в ежедневието си. Най-малките, още от предучилищна възраст, могат да започнат просто с разпознаване на монети и банкноти, с тяхното броене. Децата от малки често пазаруват с нас, виждат ние как избираме своите покупки – тук е моментът да въведем темата за нужди и желания, която на по-късна възраст прераства във въпроса за планирането и приоритизирането на разходите. 

Джобните се появяват обикновено в училищна възраст – когато детето е по-самостоятелно и има възможност да управлява свой личен бюджет. През този личен бюджет в мини вариант могат да бъдат предадени много полезни финансови уроци, свързани с това какви избори правим като потребители, как разпределяме доходите си. И как спестяването и касичката могат да ни помогнат да постигаме по-големите си мечти.

Какво ще означава за следващото поколение фактът, че израстват с валута, която се използва в толкова много държави?

Това поколение ще бъде още по-отворено и мобилно.

За тях еврото ще бъде естествена част от света, в който могат да пътуват, учат и работят свободно. Те няма да мислят в категории „наше“ и „чуждо“, а в категории „възможности“ и „сътрудничество“. И това е може би най-голямата печалба – не само икономическа, а културна и ценностна.

____________________________

Интервюто е част от проекта „И децата приемат еврото - oбразователни ресурси за семейства”, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС) или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (ЕИАОК). Нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.