Съвети от логопед: 6 начина да балансираме екранното време след третата година

Днес в блога посрещам Беата Босилкова – логопед с над 10 години опит, който помага на децата да откриват своите „суперсили“. Тя наскоро премести практиката си от София във Велико Търново и започна да работи с деца и семейства в града ни. Беата има специализация в клиничната логопедия и се фокусира върху ранното детско развитие, езиково-говорните затруднения и подкрепата на деца в прехода към училище. Работата ѝ е силно насочена към практиката, съчетавайки съвременни методи за диагностика и терапия, както и дълбок интерес към теми като заекването и сензорната обработка.

С дъщеря ми също започнахме да посещаваме нейния логопедичен център „Блага дума" и така, от дума на дума, стигнахме до болезнената за много родители тема за екраните - кога да ги въведем и как да ги използваме с образователна цел. Предложих на Бети да сподели опита си, както и някои практични и полезни съвети с всички нас.

Екранно време през първите години и до какво води?

„Ранното детство е критичен период за социалното, емоционалното и когнитивно развитие. Когато екраните заменят активната игра, децата пропускат важни преживявания, които развиват емпатия, саморегулация, умения за решаване на проблеми и емоционално изразяване.

Екраните променят не само начина на игра, но и оформят детския мозък и дългосрочното емоционално здраве. Сензорните екрани осигуряват моментална стимулация, но липсва отзивчиво взаимодействие. За разлика от играта с родители или връстници, екраните не могат да моделират емоции, да дават обратна връзка или да насърчават търпение. С течение на времето това може да ограничи емоционалната устойчивост и социалните умения.

Какво казва СЗО?

В твърде ранна възраст (от 0 до 3 години) екранното време няма реална обучителна стойност, тъй като децата още нямат капацитета да обработят бързата информация, която достига до тях. Бързо сменящите се стимули, които идват от екраните, не могат да бъдат възприети и осъзнати от все още развиващия се мозък и оказват негативно влияние върху изграждащите се невронни връзки и нервната система на детето. Препоръките по тази тема на СЗО са:

• 0-18 месеца

Препоръката е без никакво екранно време, като се изключват разговори с роднини чрез видеовръзка.

• 18-24 месеца

Препоръчва се много малко или никакво екранно време. Да бъде споделено и съдържателно.

• 2-5 години

Времето пред екран да бъде до час за деня. Основното остава да е съдържателно, както и да не се използва с цел разсейване.

• 6+ години

СЗО препоръчват екранното време на деца до 18 години да се ограничи до два часа на ден, както и да се изгради баланс за използване с различни цели – учене, общуване и др.

Как да помогнем като родители?

Започнах да наблюдавам последиците от прекомерната употреба на екрани по време и след ковид периода. При мен зачестиха посещенията от деца, които знаеха думи на английски без такива на български, деца, които трудно задържаха внимание, деца, които не успяваха да се заиграят, освен ако играчката не беше прекалено мигаща или звучна, деца, които отказваха да се хранят, ако не гледаха детско филмче...

Успях и в личен план за съвсем кратко да видя как моето дете „изключва“ или забравя да играе, ако имаше работещ телевизор. Тогава си дадох сметка, че е добре да се работи за превенция и информираност по тази тема.

В неформални разговори, родители ми споделят, че са спрели екраните на децата си, защото са започнали да наблюдават с порастването страничните ефекти и проблемите, до които води употребата им.

Но...

Родителите могат да постигнат баланс с технологиите като поставят приоритет върху човешкото общуване, игрите на открито и творческите дейности, които ангажират ума и тялото. Дори малки намаления на времето пред екран, съчетани с активна и интерактивна игра, укрепват емоционалното и когнитивното развитие.

Как да постигнем този баланс след третата година? Ето шест идеи:

1. Ограничете времето Това важи както за по-малките деца, така и за подрастващите, а и за нас също.
   

2. Без екрани преди сън Нека тази вечерна рутина е заместена от тихи и спокойни занимания. Екраните излъчват синя светлина, която влияе на синтеза на мелатонин или хормона на съня. Оказват влияние и върху фазата на дълбок сън, която е безкрайно важна, за да обработваме научената информация през деня. Влошават качеството на съня, водят до свръхстимулация и превъзбуда, късно заспиване и изместен режим.
   

3. Споделено екранно време Хубаво е да държим детето в лек разговор или след това да си разкажем какво сме гледали, било ли е интересно, какво не му е харесало.
   

4. Ясни правила и граници Ако въвеждаме екранното време в момента или имаме нужда да го редуцираме, може да си помагаме с визуални помощници. Показваме на часовника кога ще бъде време за „край“ на предаването, слагаме пясъчен часовник или пускаме песничка за финал. Идеите могат да бъдат много и различни, но е важно да помним, че всяко дете има нужда от ясни правила и граници, за да се чувства комфортно.
   

5. Качествено екранно време Старите детски филмчета или песни, в които кадрите са по-забавени, са много по-добри от сегашните. Новите предавания имат прекалено бързи и сменящи се кадри, което затруднява обработването на информацията и мозъкът „заспива“ в тези моменти. Подобно нещо виждаме по време на рекламите. Много деца сякаш „изключват“ докато гледат реклами, все едно не ви чуват.
   

6. Аудиоприказките като алтернатива Това е чудесен заместител на екранното време, както и музиката като цяло, детските песнички без движещи се картинки или само с една-две сменящи се.

   
   

А как да помогнем на по-големите деца да използват пълноценно екраните?

Ако имате по-големи деца в училищна възраст, може да разгледате интересните и полезни идеи, които предлага Александра от Фондация „Офлайн кидс“. Мисията ѝ да подпомогне семействата да постигнат баланс при използването на дигиталните технологии ме вдъхнови и предавам нататък безкрайно полезния ѝ сайт.

Ние, родителите, не сме съвършени, но всеки от нас може да направи по-съзнателен избор. Малките промени днес могат да имат огромно значение за развитието на нашите деца в бъдеще!

_____________________________ * Благодаря на Беата Босилкова за споделения опит и полезни съвети! Ако имаш нужда от логопед, на когото да се довериш или от който да поискаш съвет, можеш да я откриеш в логопедичен център „Блага дума".