Д-р Калин Василев, създател на най-активната организация за здраве TarnovoRuns, споделя как ежедневните избори на един човек водят след себе си големи промени за цялата общност

Фото кредит за материала: Личен архив Калин Василев / TarnovoRUNS

• 

• 

• 

Настоящата публикация е създадена по проекта „Лицата на промяната: срещи със съвременни будители във Велико Търново“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на сдружение „За децата на Велико Търново” и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.

• 

• 

• 

______________________________ „Мисли глобално, действай локално.“ Това не е просто любима фраза на д-р Калин Василев, а мантрата на неговия живот. 

След като през 2012 г. защитава докторска степен по генно инженерство и биотехнологии в Carnegie Mellon University (САЩ), а в периода 2012–2014 г. специализира като постдокторант в University of Cambridge (Англия), пред него се открива път към престижна кариера в науката, биотехнологичната или фармацевтичната индустрия. Вместо него обаче Калин поема по пътя към дома. Избира да се върне в България и да вложи всичко научено за човешкото здраве не в научни открития, а в своята лична кауза - превенция на болестите чрез движение и промяна в начина на живот.

През 2014 година, воден от убеждението, че здравето не се случва в лекарския кабинет, а е резултат от навиците ни, Калин създава TarnovoRuns*. Първоначално това е малка група хора, които просто искат да се събират и да спортуват заедно. Днес обаче TarnovoRuns е общност с десетки хиляди последователи и стотици безплатни инициативи, които трудно могат да бъдат събрани в едно изречение – тренировки на открито, йога фестивали, походи сред природата, велоприключения, лекции, срещи с ученици, доброволчески акции, залесявания, почиствания, филмови вечери... Все различни поводи хората да излязат от вкъщи, да се срещнат, да се раздвижат и да се погрижат не само за собственото си здраве, но и за средата, в която живеят.

Като родители често се питаме как да възпитаме децата си да бъдат активни, отговорни и съпричастни. Купуваме им книги, записваме ги на различни занимания, говорим им за ценности. А истината е, че те най-често не правят това, което им казваме. Правят това, което виждат. А всяко наше действие, колкото и незначително да ни се струва, оставя следа не само в собственото ни семейство, но и в общността, в която живеем. 

Именно за силата на личния пример поговорихме и с Калин. За това как една малка идея може да промени цял град, как се изгражда общност около добрия пример и защо най-голямата инвестиция, която можем да направим за децата си, е да се погрижим първо за себе си!

* TarnovoRuns се развива изцяло с подкрепата на дарители, които вярват в каузата ѝ (ако желаеш да подкрепиш дейността на организацията, можеш да го направиш ТУК).

Още с връщането си в Търново през 2014 година ли донесе със себе си идеята за TarnovoRuns?

Още с прибирането си забелязах драстичната разлика в начина, по който изглеждат хората тук и как изглеждат в Америка и Западна Европа. По това време попаднах и на много интересен доклад на Евробарометър, свързан с начина на живот на хората в различните страни и навиците им. Спомням си го много добре, защото в него се казваше, че

78% от хората в България не изпълняват никаква физическа активност за здраве. И, разбира се, бяхме на първо място по този показател от страните в ЕС.

Но знаеш ли, това не ме изненада, а само потвърди моите наблюдения. Защото в контекста на 2014-а никъде нямаше състезания, нямаше организации за бягане, за колоездене. Тепърва прохождаха много от тях в страната. Но промяната започваше! И в момента календарът е препълнен със събития. Много клубове се възродиха откъм детски спортове, имаше едно голямо затишие, но в момента има голям подем! И в същия доклад, но от 2022-а година, цифрите бяха други, процентите бяха спаднали на 68!

Затова и TarnovoRUNS не се случи спонтанно. Аз имах стратегия от самото начало и неслучайно наричах организацията стартъп! Знаеш ли, много хора не разбираха защо съм оставил зад гърба си живота в чужбина, всичко, за което съм работил толкова много, докторантурата, която защитих. Но истината е, че когато ти имаш този опит зад гърба си, вече може да приложиш наученото към всяко следващо начинание - заради методологията, която вече ти е ясна, знаеш как да подходиш към даден проблем от всички страни. Аз подходих към организацията като към бизнес, към нещо, което искам да изградя. Имах конкретни цели, които си бях заложил, нищо не се случваше хаотично. Още тогава имах план - какво би привлякло хората, коя стратегия ще даде резултат. И така стигнах до идеята за регулярни срещи, защото вярвах, че тя ще осигури разпознаваемост на каузата. 

За кое обаче не беше помислил и остана изненадан? Непостоянството на хората много ме изненада. Една от първите ми заблуди беше, че като си спечелил един човек и той ти е фен завинаги. И си казваш, че бройката винаги ще расте и тези хора винаги ще идват. Изненада ме да разбера, че безплатните събития имат даже повече нужда от реклама, отколкото платените и правилна стратегия за популяризиране. Защото, когато се плаща, се цени повече. Хората оценяват идеологията, да, но когато не си платил за нещо, не се чувстваш така ангажиран. Свободата на безплатното събитие ти позволява много по-лесно да се откажеш. 

Първата година беше honeymoon периодът. Всичко се случваше, все повече хора идваха. Днес 20, утре 30. Ти се радваш! На тренировки в парка идваха по 120 човека. Аз вече виждах как пълним целия парк, после стадиона. Обаче стигнахме плато... А след това имаше и спад. И трябва да се измъкнеш някак от тази дупка. 

Осъзнах, че хората имат живот и че този живот не се върти само около моята идея и ако един човек е идвал шест месеца, то следващите шест месеца може да не идва, защото нещо друго се случва в живота му.

А как се измъква човек от тази дупка?

С време. Защото да, в началото няма как да не приемаш всичко лично. Не бях подготвен затова, че браншът ще се разрасне. Днес има все повече клубове и е нормално хората да опитват нови места. Но преди 10 години в града нямаше такова нещо като групови тренировки. Ние ги създадохме. В момента във всяка зала има групови тренировки.

За щастие, аз съм човек с динамично съзнание и виждам тези процеси и бързо си вземам поуки. Много хора не го правят. Бързо пренастроих вълните и си казах: „Това ти е мисията. Това е чудесно, че тези хора вече ходят в други зали. Защото ти не можеш да поемеш всички”. И започнах да гледам по друг начин на организацията - не като на перманентна общност от хора, а като училище. В училището човек израства и в един момент вече няма нужда от теб и тогава е време да отиде на друго място. Защото има нужда вече от друг тип тренировка. Но след него ще дойдат други хора, на които можеш да помогнеш. Огромна красота е да видиш как хората се развиват и напускат гнездото, защото имат нужда да продължат напред. Радвам се, че се случва.

• 

• 

А коя беше хубавата изненада, която остави отпечатък върху пътя ти през последните години?

До къде всъщност стига влиянието на това, което правиш. Защото физическите събития може да се случват на един-два декара в парка, но получавам съобщения от хора от Швеция, Норвегия, Щатите,  които следят какво правим, подкрепят дейността на организацията финансово. 50% от дарителите ни са хора, които не са от Търново! Те дори не се възползват ежедневно от това, което правим, но вярват в него и искат да му дадат своята подкрепа.

А как виждаш влиянието, което има организацията върху семействата във Велико Търново? Върху изграждането на здравословни навици в родителите, но и в децата?

Определено изграждането на полезния навик е моята цел.

Затова и моят фокус са родителите. Защото за мен родителят е този, който ще отнесе наученото вкъщи. Ще даде личен пример на детето си.

До 18-годишна възраст децата се влияят много именно от родителите - дори по отношение на това каква храна има в хладилника, какво ще се сложи на масата за ядене. Но въпреки това, за да стигне до детето си, родителят трябва да умее правилно да комуникира с детето си. Защото не може просто да му каже „Абе, я остави този телефон!”.  Ти трябва да можеш да достигнеш до детето си. И това се случва най-добре чрез личния пример.

Ето например, в началото на вело сезона направихме събитие за деца и родители и беше пълно с хора! Но и самата му концепция предразполагаше да се дойде семейно.

Колоезденето сякаш обаче е болна тема в града ни. Колко трудно е всъщност да си колоездач в Търново?

Много често темата се свързва само с инфраструктурата. Трябват ни велоалеи, няма велоалеи - и с това разговорът се изчерпва. За мен той трябва да започва първо с психиката, с нагласата, с разбиранията. Да започва с обучения, с програма в училищата, за да знаят децата как да се държат на пътя, когато са на колело.

Трябва да има стратегия! Според мен, преди да се инвестират едни 10-20 милиона в инфраструктура и да се изградят вело алеи, трябва да се правят пиар кампании за ползите от колоезденето, да се измислят стимули хората да се качат на колела, защото ако хората не искат да карат, какъв изобщо ще бъде смисълът от тези велоалеи? В града ни разстоянията са малки, въпреки това толкова много хора всеки ден се качват на колите си, когато биха могли да се качат на електрическо колело.

Като човек, който всеки ден е на колело, какви са наблюденията ти за града ни и неговите големи проблеми днес?

Знаеш ли, аз не искам да дам мнение през призмата на Калин или през начина на живот на Калин. Защото моят начин на живот не е стандартният начин на живот. А е много важно да видиш града през очите на средностатистическия човек. И когато се опитваш да помогнеш на някой, трябва да се стараеш да помогнеш не на себе си, а на средностатистическия човек, който ще се възползва от това нещо. Какво имам предвид? Последните 10-12 години Търново се замърси доста. И не говорим само за въздуха, говорим за праховото насаждане, което е от значително увеличения брой автомобили. Но всичко това е една невидима мрежа и всичко е свързано, но ние не се замисляме толкова често за голямата картинка. Много ясно, че хората ще са в колите, защото няма добър градски транспорт, няма велоалеи, нямат алтернативи. Когато човек няма стимул да ползва градски транспорт или да се качи на колело, той търси начин сам да се оправи. И как се оправя сам? Купува си кола. Много често самооправянето означава и да си сам, да не си част от екосистема, а това пък увеличава твоя отпечатък. Автобусът е символ на споделеността, защото един автобус може да превози 50-60 човека на курс и това ще намали техния отпечатък, ако всеки от тях днес откаже да се качи в колата си.

И да, красиво е градът ни да се разраства, красиво е да се обновява. Но когато имаш един парк и преди 10 години около него е имало 20 блока и е имало 50 семейства в този парк, то сега имаш 40 нови блока и всички се фокусират около този парк, защото няма друг. В парка вече има 600 деца и става пренаселено и не е така приятно. Виж как всичко е навързано. Паркът все така е един, но блоковете са повече, колите са повече, улиците са по-задръстени, но автобусите са празни, а пушилката е по-голяма и хората искат да се спасят в парка, но там е препълнено… Ето я мрежата. И когато разглеждаш здравето, не може да се фокусираш само върху един аспект. 

Плюсове обаче също има и е важно да виждаме и тях! Природата ни, например! Трябва природата да я интегрираме в средата. Освен това градът е разпознаваем, иска да бъде туристически и може да се развива в сфера, която е в така наречената услугова индустрия, която не е чак толкова вредна.

И знаеш ли, друг плюс е, че Търново е пълен с много хубави, дейни хора, на които, ако им се даде поле за действие и се стимулират, ще се случат много хубави неща тук!

Затова ли освен различни спортни събития, TarnovoRUNS организира и походи сред природата и акции по почистване?

Още в началото аз започнах с тази идея - че здравето не е само в парка, не е само тичане, не е само подскачане. Мръсната среда около нас пречи на здравето ни. Ние дишаме този въздух, който сме замърсили с колите. Прахолякът отива в очите, в дробовете. Всичко е навързано и всичко влияе на здравето.

Моята мечта от самото начало бе да обръщам внимание на всичко - било то с акции по почистване, било то с походи сред природата и разходки на чист въздух, било то с разговори за чисти продукти и къде могат да се намерят. Аз бих искал да правя обучения за правилно хранене нон стоп, например. Обожавам да готвя, имам хиляди снимки на здравословни рецепти в телефона си.

Защото фундаментът на здравето - това е храната.

И всичко това беше част от моята първоначална идея за това какво искам да правя. Просто ограниченото време в комбинация с липсата на ресурси, не ми позволява да случа всичко, което искам едновременно.

• 

• 

• 

• 

Даваш ли си сметка какво си направил за тези 12 години за толкова много хора? Една от големите ми награди са хората, които се връщат в Търново. Събитията ми са магнит точно за такива хора. Семейства, които идват да живеят в Търново. Ако знаеш само колко много пъти са идвали при мен хора да ми кажат как са ни следили в социалните мрежи, преместили се да живеят в Търново и са нямали търпение да дойдат и да се включат. Знаеш ли колко семейства се върнаха от София, защото тук разстоянията са малки? Или защото можеш да си запишеш детето в градина без драми с класиранията. Имаме прекрасна природа, която е около нас и ние трябва да се възползваме от нея. Търново има много плюсове, които се случват на малка територия, което ги прави достъпни за хората.

И аз искам да продължа да допринасям затова средата да се подобрява. Гледам обаче да не си правя големи равносметки, за да продължа напред, а не да забавя темпото. Хубаво е постоянно да се развиваш, обогатяваш и да искаш да постигнеш още. На мен ми харесва чувството, че не е достатъчно.

Говорихме си как здравето е съвкупност от много неща и като тегля чертата има още толкова много аспекти от темата, по които искам да работя. Събития за здравословно хранене, вело обучения, изграждане на здравно-информационен център… И при правилното време и напасване на някакви фактори, бих казал, че всички те могат да се случат.

Коя е най-смелата ти мечта? Мечтая си за повече знание и осъзнаване. Това са две различни неща.

Мечтая за едно осъзнато общество, което е свързано с всички здравословни аспекти на живота, които правят цялата ни общност, целия ни град, едно прекрасно място за живеене. Нали знаеш фразата Mind-Body-Soul. Всичко е свързано!

И една друга фраза ми хрумва, пак на английски - Happy Food for Happy Mood. Ядеш една храна, тя контролира микробиома, микробиомът контролира серотонина. Няма как да ядеш джънк, да дишаш джънк, да генерираш джънк, комуникацията ти да е джънк и после да отидеш на работа и да си щастлив и спокоен.

Аз виждам, че е възможно да бъде различно тук! Градът ни не е толкова голям. Говорим за едни 60 хиляди души, това не е Ню Йорк с милионите хора там. Търново е нашият град, нашият терен и тук може да се случват много хубави неща, просто трябват малко свързаност между добрите хора, които правят нещата да се случват, малко институционална подкрепа и визия. Аз си мечтая за това място. И мисля, че се случва. Просто някои темпове са по-бавни от други. 

Следващата ми цел е да създам едно приложение, в което да се съберат основните аспекти на здравословния живот в града, за да имат хората улеснен достъп. Да може там да намериш информация не само за събития, но например опции за рециклиране в града, къде са всички магазини за здравословна храна, да намериш най-близката чешма до теб, за да спрем да купуваме вода в пластмасови бутилки. В него да можеш да откриеш цялата информация, която да те стимулира да си свързан, да си част от общността и да те прави по-добър гражданин, по-здрав, по-осъзнат.