Стефан Данчев, основател на творческа къща „Търсач", споделя какво е нужно на едно дете, за да превърне таланта си в изкуство
Настоящата публикация е създадена по проекта „Лицата на промяната: срещи със съвременни будители във Велико Търново“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на сдружение „За децата на Велико Търново” и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.
`__________________________________
Преди 2 години, на една от най-тесните улички в квартал „Варуша", врати отвори за нов живот една стара къща. Тя се отърси от прахта, по-красива отвсякога, и се заяви пред града със своята нова цел - да бъде дом на творци, наситени събития и място за колаборации. Това е идеята, с която Стефан, заедно със съпругата си Петя и кума им Милен, създават там „Търсач" - единствената по рода си творческа школа / бранд за аудио-видео продукция и място за събития. И вече две години обживяват пространството с творческия си заряд, креативен поглед към света и смели идеи за това как може и трябва да изглежда средата, в която младите хора творят и се развиват. Как обаче се ражда идеята? И какво всъщност „търси” Търсач? Успява ли да го намери?
Самият Стефан сякаш дълго време е търсил именно тази своя версия. В професионалния му път има интересни „спирки”. Започва като търговец, а с времето става толкова добър в работата си, че дори обучава други хора как да бъдат търговци. Но един ден се събужда с ясната мисъл, че този етап от живота му е приключил и оттук насетне той ще посвети себе си само на творчеството. А то сякаш винаги е било там. От малък пише стихове, рапира, увлича се по музика, видеография...
Но колко от нас загърбват детските си мечти и призвание, за да влязат в матрицата и никога повече да не излязат?
Стефан е пример за това колко е важно да останем верни на мечтите си и какви чудеса се случват не само за нас, но и за околните, когато го направим! След като посвещава живота си на своята страст, всички пътища сякаш го водят точно до този момент, точно до тази тясна уличка в квартал „Варуша”. Вече с натрупани умения и знания, които да бъдат полезни и на тези, идващи след него. Стефан има квалификация по творческо писане от Oxford University, богат сценичен и музикален опит, както и няколко издадени стихосбирки зад гърба си. А това лято представи и новия авторски рап албум „Роден да намира”, изпълнен със запомняща се лирика и силни социални послания.
Поканих го за този разговор, за да ни сподели повече за тях, но и за да поговорим за това как следващото поколение намира своето място в света на изкуството днес. Как той и професионалистите като него им помагат и има ли нещо, което днешните родители все още не успяват да разберат за децата си…
Как се роди идеята за „Търсач" и как всъщност би го представил на някой, който никога не е прекрачвал прага му?
Моята мечта е творческата среда да се развива, да става все по-голяма и да ражда професионалисти. Да покажем, че е възможно да се издържаш и да се развиваш в креативната сфера в България.
„Търсач" е именно това - творческа среда. Място, в което по-младите да дойдат да запишат песен и да видят, че това всъщност не е невъзможно. Да видят, че може да има студио, което изглежда добре. Защото няма друго такова студио в България! За съжаление, ние, българите, сме изгубили някъде по пътя чувството си за естетика. Не изглеждат добре студията, а това има значение, особено за едни млади хора, които правят първите си стъпки в бранша.
Когато идеята ни се роди, бяхме в един етап от живота, в който имахме вече натрупан професионален опит, бяхме доволни от нивото, което сме достигнали, но искахме и да се развиваме. Беше дошло време да си направим наше място. И заедно със съпругата ми Петя и кума ни Милен решихме да опитаме. Казахме си: „Ако не го направим сега, няма кога!"
Какви са силните страни на вашия екип?
Петя е много спокойна, много балансирана, много конкретна, когато става въпрос за вземане на някакво решение, което да е за доброто на всички. Тя е психолог, ментор и организатор на събитията ни. Миленски също е много по-спокоен от мен, много е контактен, общува с хората и им обръща много внимание. Той е човекът с инструменталите и студийните записи, миксиране и мастериране. Ние тримата сме ядрото.
Вече до голяма степен мога да кажа и Давид, който е на китарата и с него създадохме последния ни албум, както и Виктор, който е фотограф и видеограф, изобщо нашият технически магьосник.
Какви деца идват при вас и с какво им помагате за тяхното развитие?
Работим с вокално подготвени деца, певци предимно, които са от 11 до, бих казал, 20 години, защото за мен това са си деца в първи курс. Просто разликата е, че те вече могат да усетят процеса малко по-работно, т.е. могат да си изкарат и някакви пари, ако се отнасят достатъчно сериозно. Нашата работа е да ги учим на продукция, на работа с текст, създаване на музика. Има и деца, които имат интерес по-конкретно към творческо писане.
Някои идват при нас за по-кратко, за консултации, но има такива, с които работим откакто сме отворили. За тях е много полезно да видят целия процес по създаване на една песен, например, или видео клип, защото всеки етап развива различни умения. Аз винаги в началото им казвам: „Ти може да не станеш музикант, но това, което правим тук 100% ще ти развие мозъка и теб като личност!". Но когато видим, че някое дете има по-сериозен интерес и умения, тогава и нашите изисквания се променят към него. Ти имаш изяви и като ментор на ученици в програмата ABLE Mentor. Какво те мотивира да търсиш път към младите хора?
Аз мисля, че е жизнено важно едното поколение да предаде на следващото какво е научило. Ние не получихме обаче непременно най-добрите уроци от нашите родители. Аз не ги обвинявам за нищо, времената са били други, начинът на живот, на комуникация, отношението към работата, към света, ограниченията към това какво ти знаеш за света и можеш да покажеш на детето си.
Вярвам, че ние сме подходящото поколение, което има какво да сподели на следващото. Мисля, че ние сега има какво да им кажем, което е много важно.
Много хора, мои набори, стават ментори на по 30 години и това не е случайно. Други стават треньори по-млади. Не го е имало до сега това, за никой от нас.
Какви са твоите наблюдения за днешните родители, какво те не успяват да разберат за децата си?
Аз съм им много ядосан на повечето от тях. Защото очакванията, които се слагат за резултат върху децата, нямат общо с времето, което се изисква за постигането му. Някои родители искат децата им да станат известни на по 15 години с две песни. Няма как да стане. Не може да очакваш детето ти да постигне резултат за една година, който се постига за 10.
Но, знаеш ли, обяснявам си го донякъде с това, че нашето поколение е расло много бедно. Расли сме с идеята, че ние сме малки, че всичко в този живот става с връзки. И изведнъж на един такъв човек му се ражда дете и то може да пее и ти си УАУ. Но вместо да помислиш реално какво може да случи, ти прегаряш и му изсипваш на това дете всичките си желания и представи. Хората живеят във визии. Те не живея с идеята за процеса. Те не виждат примерно резултата и развитието на детето от процеса, а чакат да пуснат песента му по радиото, да получи награда и да последва концерт в „Арена Армеец" след два месеца.
Трудно ли е да не прекрачиш границата между ментор и приятел, до колко децата ти се доверяват не само за професионални съвети, но и за лични?
Аз съм много внимателен, защото никога не мога да говоря на някое дете за родителите му. Не го правя. Иначе житейски съвети нон-стоп раздавам (Смее се.) Аз съм човекът с житейски съвети, колко са правилни, нямам идея обаче. По-скоро ми се иска да им помогна откъм awareness (бел.ред. - разбиране за света около теб) за някакви неща, които виждам, че им липсват. Те ме питат например: „Трябва ли да се притеснявам, че нямам песен една година?". И отговорът ми винаги ще бъде един и същи: „Не! Не трябва да се притесняваш, че нямаш песен. Трябва да се притесняваш, ако не работиш по въпроса".
Най-важното, което искам да запомнят от мен е, че не трябва да губиш това, което имаш като тийнейджър за напред - тази освободеност. Защото филтрите, които си слагаме са свързани с другите хора и представите им за нас. А нямаме нужда от тях.
Твърде много ли се вълнуват от коментари и лайкове вместо да останат верни на себе си и на своя глас като творци?
Моите наблюдения са, че 11-12 годишните се изразяват по-свободно, отколкото 15-годишните. На 11-12 са много по-открити. На 15 вече се мисли за рекламата, за това кой какво ще каже. Затова на звукозаписната кабина съм написал:
„Изкуството не е състезание, освен със себе си и ако не си готов да пуснеш песен, която няма да слуша никой, ти няма да стигнеш до песен, която ще слушат всички!".
И карам всички, които идват при нас да го четат този надпис, карам и родителите да го четат.
Като творец, с авторски песни и албум зад гърба си, с няколко стихосбирки, ти сблъсквал ли си се с този страх - как ще се възприеме творчеството ти?
За мое щастие работих достатъчно, за да няма момент, в който никой не слуша това, което правя вече. Но когато съм си правил песните в началото, наистина винаги съм си представял, че се възприемат добре. Но най-вече ме е водило желанието просто да го направя, за себе си. Защото аз няколко пъти съм тествал дали трябва да се занимавам с това. Моят тест е следният - спирам да си правя план за конкретното нещо и искам да видя накъде ще ме заведе денят ми. И винаги ми е звънял телефонът или някой е идвал, нещо се е случвало и аз съм се озовавал точно там, където е било моето място - в студиата.
Днес мога спокойно да заявя, че съм стигнал до етап, където нямам никакво притеснение как ще бъде възприето това, което правя от който и да било. И виждам, че с тази нагласа намирам само правилните хора за мен.
Последният албум, който направихме с Миленски и Давид - „Роден да намира", е инструментален, с изцяло изсвирена от нас музика, което не се среща често, особено в рапа в България. А аз смея да кажа, че създавам смислен рап и това, което правя в момента е да се изразявам напълно свободно и мисля, че това се усеща в музиката.
Хората изненадват ли се, че рап може да е синоним на поезия, че може да има социални послания?
Аз мисля, че в България нямаме висока рап култура. Мисля, че не познаваме рапа като цяло и за това са виновни много колеги, които са представили рапа като нещо, което е отвратително. Аз също имам цинизми в албумите си, в последния също, но мисля, че днес животът е циничен. Нямам обаче излишни вулгарности. Безсмислици нямам.
Какви са посланията в албума, които ти беше важно да отправиш?
Аз мисля че всеки артист има своите теми. За мен това са работата и трудът, дисциплината, смехът. Аз много държа да не забравяме, че човек трябва да се смее. Както и свободата от това да изразиш дуалността, която носиш в себе си. Всеки, мисля, има в себе си такава дуалност. И това е напълно ок, когато са ти добри намеренията, тогава няма от какво да се притесняваш. Защото ти днес си се изнервил или днес си бил много по-циничен, защото явно така си се чувствал и това е ок.
За мен е важно хората също да разберат, че няма нужда от филтър на това, което искат да кажат, а трябва да бъдат верни на себе си. Това, например, е посланието на песента „Моят клас" - всеки свободно да изразява вичко, което чувства и всичко, което се е случило, и всичко, което си е мислил. И то без да мисли за другите - защото да, първо съм един от вас и то на всяка цена, но после идва промяната и аз нямам вече време за това, защото трябва да „вляза в час" и да продължа с живота си...
Ако знаеш само колко пъти съм се замислял нещо да го кажа ли, ама как ще ме разберат. И съм променял текстове, сменял съм думи. Но накрая пак не са ме разбрали. Вече спрях. И от тогава е много по-лесно. Който иска, ще ме разбере.
В песента „Катастрофа" засягаш една особено болезнена социална тема - войната по пътищата. Защо избра да посветиш песен именно на нея и какво е посланието ѝ?
Темата за катастрофите по пътищата ми е много важна. Аз живея извън града, всеки ден пътувам и виждам често катастрофи. За мен е много важно да се кара нормално! Но аз не вярвам, че мога да налея акъл на някой, който е пил и е решил да кара, а е на 45 години. Смятам, че той е неспасяем, непроменяем и се моля просто да не нарани някой друг! Но на такива като мен, които бачкат до късно и не разбират кога са изморени, на такива искам да им дам храна за размисъл. Това беше идеята за песента - че в тичане може пак да стане грешка.
Надявам се тази песен да стигне и до по-младите, които тепърва сядат зад волана. Може би дори бащите им да им я пуснат. Защото мен най-много ме слушат от 15 до 34 години. Това ми е аудиторията. И баща ти да ти пусне тази песен и да я слушате заедно и в нея да има по нещо за всеки. Това беше другата ми цел - да направя рап, който можеш ти да го слушаш сам, ако си на 15 години и баща ти да го слуша с теб и на него да му харесва.. Което мисля, че се получи.
А как стои въпросът с музикалната индустрия в България в днешно време и как един албум успява да се реализира на пазара и да достигне до хората?
Много хора хейтят индустрията, но смятам, че ако искаш да хейтиш индустрията и да подобряваш индустрията, ти трябва първо да си активна част от нея. Както е и с държавата - не може само да хейтиш, ако не ходиш да гласуваш и не се интересуваш какво се случва около теб.
Не вярвам в това, че можеш да отидеш на отсрещния бряг, да си вдигнеш къща напук на всички и хората ще го оценят и ще дойдат при теб. Не вярвам, че това е начинът. Мисля, че трябва да си част от нещата. И това е една от причините ние да работим по начина, по който го правим. Първо, ние сме студио, което е регистрирано като фирма и сме „на светло". Второ, дейността ни е изцяло легална. Трето, всичките ни песни са регистрирани в ПРОФОН и в МУЗИКАУТОР. Ние си плащаме таксата на МУЗИКАУТОР като търговски обект. И сега искаме всяка една продажба от албума да влезе в специален репорт и когато продадем 1000 албума да си получим златния сертификат за албум.
Правим всичко това по две причини.
Първата е, за да покажем на младежите какъв е пътят - ако ти се занимава с музика, това е играта и тя се играе по този начин. Втората е, за да докажем, че никой реално не те спира за нищо, когато си независимо студио.
В смисъл, никой не стои отгоре над тебе и не ти прави спънки. Да, има много неуредици по отношение на това как се събират парите, има някакви кръгове естествено, има такива абсолютно навсякъде. Просто един бизнес модел, в който има много какво да се промени.
Теб какво те мотивира да ги случваш нещата по този начин?
Аз съм със състезателен характер. Винаги са ме влечали постиженията и резултатите. Първо, аз искам на себе си да докаже, че мога да „тичам" толкова. Второ, мотивира ме хем да се уча още на индустрия, защото аз имам много какво да уча, хем това си е състезание за мен и с всички останали колеги. Защото знам че тази година това ще го направят още трима човека.
Аз мисля, че за да оставиш следа като артист и да имаш супер каталог, той да е разпознаваем, да изглежда добре, да е официализиран и така нататък - това е нещо, към което всеки артист и всеки професионалист се стреми. Все едно да си психолог и да не искаш да ходиш на курс, да не искаш да имаш дипломи, да не искаш да си признат.
„На мен не ми пука колко ще продам!" - това е нещо, което хората си казват от мързел! Да, може да не ти пука, ако продаваш по един милион на ден, но ние сме толкова малка държава и тук нещата не стоят така. Ако обаче всеки от нас се мъчи да го прави това по правилния начин, тя индустрията ще е много по-интересна, нали?
Какви предизвикателства срещнахте при продажбата и разпространението на албума?
Различните оправдания на хората да не подкрепят. Това срещам. Значи, когато някой ти каже: „Аз няма къде да го слушам".... Не! Ние сме ти дали къде да го слушаш. Ние не ти казваме: „Слушай го задължително диска!" Ние ти казваме: „Вземи си го диска, за да подкрепиш хората. Или пък да ни подкрепиш, защото си дошъл в „Търсач" и нещо сме направили за теб".
Така че, неразбирането, което срещаме, не е толкова защо на човек му е физически носител. Защото и плоча да пуснеш, и флашка да беше, и да се купуваше дигитално в Spotify, гарантирам, че продажбите щяха да са най-много с 10 % отгоре. Имам приятел, който живее в Щатите и той ми каза: „Стефе, 20 години никой не е плащал за нищо, за филми, за музика, за игри, за нищо. Разбираш ли? Ти сега му казваш, че искаш 10 евро за диск. И той не разбира. Ами няма как да разбере.”
Но пък има и такива хора, които са си взели албума и това са най-адекватните хора, които аз познавам. Тези, на които ние нищо не дължим и те нищо не ни дължат, но въпреки това ни подкрепят.
Това дали не се дължи донякъде и на социалните мрежи - че те изкривиха представите ни как изглежда подкрепата - сякаш един LIKE и един SHARE са достатъчни?
Да, може би и това донякъде. Забравили сме, че имаме нужда един от друг, не гледаме един към друг.
За съжаление, индустрията не е тръбяла достатъчно през годините за всички тези неща, защото са важни за артиста. Има и не малко артисти, които мислят, че да се рекламираш е тъпо. А това е мега грешка, нали? Защото докато ти си мислиш това, някой, на който изкуството му не става, се рекламира без никакви скрупули. Така че, ако смяташ, че имаш нещо смислено и нещо яко, което имаш да кажеш - кажи го, и то на висок глас. Само така се променят нещата. Пък който иска, ще те чуе.
Аз затова казвам, че да пуснеш изкуство и да имаш продукти е едно от най-благословените неща, които могат да ти се случат, защото това е твоето велико сито... Това е изобличителят! Всичко ти се изяснява!
И да, никой не ти е длъжен, но обществото се гради на уважение, подкрепа и на любов. Иначе какво - ти искаш да си близък с мен, но само в моментите, в които на теб ти изнася аз кой съм? А аз съм това - аз съм този албум.
Какво виждаш и знаеш за бъдещото на „Търсач"?
Усещам, че ще се случат много хубави неща. Смятам, че ще се развием още музикално. Смятам, че ще се развием още обществено. Смятам, че ще се развием още като продукция, като заснемане.
Вярвам, че ще направим филм, хубав филм!
Смятам, че следата, която ще оставим, ще е още по-смислена и важна и смятам, че това ще се вижда и ще се оценява още повече от хубави хора. Това е, което искам и това е, за което се моля всеки ден!
Коментари