Валдорфската педагогика - холистичният подход в образованието намира своето място във Велико Търново
- Maria Stancheva
- 10.06
- време за четене: 8 мин.
Преди седем години се върнахме със семейството ми да живеем в Търново. Знаех, че тук детето ми ще тръгне на градина, ще започне първи клас, ще кандидатства за прием в гимназия. И някак ми се струваше, че пътят е предначертан, защото в онзи период в града ни сякаш нямаше много алтернативни възможности на традиционното образование.
Но от днешна гледна точка мога да кажа с радост, че нещата са много различни! За родителите има възможности, има избор. А не е ли това най-важното, което един родител може да иска за себе си, когато става въпрос за бъдещето на детето му - избор? Преди да стана майка не подозирах колко много самата аз ще трябва да науча, за да съм спокойна, че вземам правилните решения за децата си. Особено, когато се касае за тяхното личностно развитие и образование.
Създавайки този сайт, имах възможност отблизо да наблюдавам процесите, да срещам хората, които променят средата и мислят за бъдещето на децата ни. И станах свидетел как валдорфската педагогика намира своето място в образователните процеси в града. Първо като пилотен проект в СОУ „Емилиян Станев"за иновативна паралелка с преподаване чрез използване на валдорфски елементи за учебната 2020-2021 година. След това с прилагане на методите на валдорфска педагогика в най-ранния етап на развитие - в детска градина „Св. св. Кирил и Методий“. А от миналата година и с първия випуск в Частно начално училище „АК-Аркус Джуниър“, което съчетава държавните образователни изисквания с елементи от валдорфската педагогика и сугестопедията на проф. Лозанов (през следващата учебна година предстои разкриване на група за 3/4-годишни в нов детски център, както и на подготвителна група за 5/6-годишни)
Затова днес реших да споделя малко повече за валдофрската педагогика, къде се фокусира, какви са принципите и идеите ѝ и с какво всъщност допринася за личностното развитие на децата.
Образование, родено от идеята за цялостен човек
Валдорфската педагогика е основана в началото на XX век от австрийския учен и философ Рудолф Щайнер. Тя е изградена върху идеята, че образованието трябва да развива не само интелекта, но и емоциите, волята, въображението – с други думи, цялостната личност на детето. Защото ученето не е просто усвояване на факти. То е преживяване, процес на вътрешно изграждане, съпроводен с ритъм, изкуство, движение и много въображение.
Валдорфската педагогика поставя в центъра си не просто натрупването на знания, а изграждането на свободни, осъзнати и свързани със света личности.
Според Щайнер училището трябва да подготви децата не за изпитите, а за живота – за това да намират смисъл, да вземат самостоятелни решения и да допринасят за общността със своите уникални дарби.
Не е случайно, че учителите във валдорфските училища често казват, че ако децата можеха да го изразят с думи, биха поискали: „Научи ме да бъда човек.“ Затова и образователният процес цели да насърчи автентичността, социалната ангажираност и връзката с природата и хората около него. В тази философия детето не е „съд, който да се напълни“, а активно същество, което се развива на етапи.
Етапи в развитието на детето според валдорфската педагогика
Валдорфската педагогика разглежда детското развитие като поредица от три ясно разграничени жизнени фази – от раждането до 7 години, от 7 до 14 и от 14 до 21 години. Всеки от тези периоди се характеризира със специфични потребности и начини на учене, които изискват различен педагогически подход.
В ранната детска възраст (0–7 г.) основната движеща сила на ученето е подражанието. Детето възприема света и го усвоява чрез действията, емоциите и поведението на възрастните около себе си. Затова възпитанието в този етап се основава най-вече на живия пример, на ритъма и на практическите дейности, които изграждат вътрешна стабилност и доверие.
В периода между 7 и 14 години детето започва да се ориентира към емоционалния и образния свят. Ученето става чрез преживяване на красотата и хармонията в света. Преподаването се основава на образи, разкази, изкуства и творческо пресъздаване на съдържанието – с цел то да бъде преживяно дълбоко и да се запечата не само в ума, но и в сърцето.
След 14-годишна възраст настъпва третият ключов етап, в който детето се стреми към разбиране на реалността и към формиране на собствено мнение. Тийнейджърите търсят истина, логика и автентичност. Затова обучението през този период се фокусира върху научното познание, аналитичното мислене и вътрешното търсене на смисъл и идеали, които ще ги водят в зрелия живот.
Педагогическият подход също следва този ритъм.
Уроците започват с движение и активно участие на тялото, преминават през емоционално преживяване и едва след това достигат до абстрактното разбиране. По този начин се ангажира цялата същност на детето – тяло, душа и разум – и знанието се усвоява дълбоко и трайно.
Ритъмът – сърцето на валдорфското обучение
Един от водещите принципи във валдорфската педагогика е идеята, че ученето трябва да ангажира цялото тяло на детето, а не само ума. Пътят към познанието започва с движението – с активното участие на ръцете и краката, преминава през емоционалното свързване с темата – често под формата на възхищение или дълбоко впечатление – и едва накрая стига до интелектуалното осмисляне и запомняне на дадена идея или понятие.
По време на занятията децата не седят пасивно – те се движат, формират фигури с телата си, изписват думи във въздуха, работят в екип, изследват и експериментират. Познанието се изгражда стъпка по стъпка – първо като опит, след това като вътрешен отклик, и накрая – като ясно формулирана мисъл, която се записва в тетрадките не като диктовка, а като лично осъзнато знание. Този процес насърчава не само дълготрайното запаметяване, но и способността на детето да осмисля, доразвива и поставя под въпрос наученото – умение, което остава с него през целия живот.
Валдорфската педагогика придава голямо значение и на ритъма като организиращ принцип в живота на детето. Ритъмът обхваща структурата на деня, седмицата, месеците и сезоните и присъства във всички етапи от обучението – от детската градина до горните класове. Това не е просто повторение на дейности, а съзнателно изградена рамка, която отговаря на вътрешната нужда на детето от предвидимост и сигурност. В най-ранната възраст, когато светът все още е пълен с неизвестност, ритъмът носи усещане за стабилност и спокойствие. Повтаряемостта на определени дейности – дали ще е сутрешният кръг, денят за печене на хляб или подготовката за сезонен празник – създава вътрешна опора, подобно на ритъма на дишането или биенето на сърцето.
Мястото на изкуството в образователния процес
Валдорфската педагогика придава изключителна стойност на изкуството, занаятите и практическите дейности, като ги интегрира в учебния процес ежедневно и на всички възрастови нива. Плетене, шиене, дърворезба, работа с глина, рисуване, музика – всичко това изгражда фината моторика, координацията, въображението и чувството за завършеност. Всяко дете участва в тези дейности – няма разделение по пол или по способности. Уменията се развиват в процеса, а не се оценяват веднага. Важно е не колко бързо се справяш, а какво преживяваш, докато твориш.
Когато децата плетат или тъкат, създаденото от тях има конкретно приложение – например калъф за флейта, шапка или малка чанта. Това им носи дълбоко удовлетворение, тъй като усилията им придобиват реален, осезаем резултат. Изследвания в невронауката подкрепят идеята, че именно фините движения, особено тези, включващи ръцете, подпомагат мозъчното развитие и създават здрава основа за мисловните процеси.
Учителят влиза в ролята на водач
Във валдорфските училища ролята на учителя е далеч от традиционната представа за преподавател, който просто предава информация. Той е водач, наблюдател и вдъхновител – човек, който „чете“ нуждите на всяко дете и адаптира подхода си според индивидуалния му темперамент и ритъм на развитие. А основният му инструмент е личният му пример и способността да въведе децата в темите чрез преживяване и вдъхновение. Неговото поведение, реч, отношение към света и към другите оставят дълбок отпечатък в децата. Затова от учителя се очаква да работи не само върху уменията си като преподавател, но и върху собственото си личностно развитие.
Учителят се стреми да опознае детето в неговата цялост – като тяло, душа и дух. Той наблюдава развитието му не само академично, но и емоционално, социално и морално, и насочва своята работа така, че да подкрепя този цялостен растеж. Затова и оценяването също се случва по различен начин – чрез лична обратна връзка и описателни атестации, което изгражда самосъзнание и усещане за ценност, без да се залага на външна конкуренция или съревнование. Макар в някои училища да се използват тестове, те не се превръщат в централна мярка за успех. Оценките не се афишират пред учениците и не служат за съревнование, а най-вече за ориентация на учителя и родителите относно напредъка на детето.
Тесният контакт с родителите е също важен аспект от ролята на учителя. Чрез редовни срещи, разговори и съвместна работа по различни инициативи, учителят изгражда партньорство със семейството, което е в основата на валдорфския възпитателен процес.
А къде е мястото на родителя във валдорфската педагогика и какви ползи виждат те от нея за децата си?
Валдорфската педагогика разглежда възпитанието на детето като съвместен процес, в който семейството и училището си партнират активно.
Основата на това образование се изгражда върху взаимоотношенията между три страни – детето, учителя и родителя – които заедно създават стабилна и подкрепяща среда за развитие.
Родителите не са просто странични наблюдатели, а пълноправни участници в училищния живот. Те редовно общуват с учителите чрез срещи и разговори, включват се в организирането на празници, работилници и инициативи, което укрепва чувството за общност и създава връзка между дома и училището.
Тази близка и постоянна връзка между учител и родител допринася за по-дълбоко разбиране на нуждите на детето и за изграждане на последователност във възпитанието му. За децата това означава сигурност и усещане за приемственост – те се чувстват обгрижени, разбирани и подкрепяни както у дома, така и в класната стая.
И за да не е този текст само „суха теория", реших да му „вдъхна живот" и със споделения личен опит на една майка, чиито деца се обучават още от детската градина по валдорфската педагогика. Ето какви впечатления сподели Катерина Маринова по темата:
„Децата ни описват времето прекарано във валдорфската група като истинско вълшебство. Приключения с магии, приказки и игри, добро отношение от учителките, които наричат на малки имена. Когато влезеш вечер в градината да си вземеш децата, усещането за спокойствие и баланс е впечатляващо. Няма телевизори вътре, навън има малко играчки, дървета за катерене, кална кухня и усмивки.
Децата ни ще са ученици минимум 12 години, след това ще учат още, ще работят после цял живот. Ключовото през тези първи 6-7 години е те да са деца и имат пълноценно детство - нещо което се корени в ценностите на валдорфската методика за деца в предучилищна възраст."
Най-важното за валдорфската педагогика накратко
Възпитанието подкрепя едновременното развитие на тялото, емоциите и мисленето – с грижа към цялостната личност на детето.
Насърчава се моралното израстване и се изгражда стабилна ценностна система, основаваща се на човечност, доброта и уважение.
Въображението и креативността се развиват активно чрез изкуства, разказване на истории и свободна игра.
Ученето се преживява като вдъхновяващ процес, изпълнен с радост и смисъл, а не като надпревара между деца.
Всяко дете има възможност да напредва със своето собствено темпо, без натиск за „наваксване“.
Ритъмът на деня, седмицата и годината създава чувство за сигурност и вътрешен ред у детето.
Движението и активното телесно преживяване са неразделна част от ученето – тялото участва в мисловния процес.
Практическите дейности и ученето чрез опит изграждат дълбоко и трайно разбиране на знанията.
Учителят е водеща фигура и пример, който възпитава не само чрез знания, но и чрез своята личност, отношение и постоянство.
Родителите са активни сътрудници в образователния процес – училището и семейството вървят в общ ритъм и подкрепят едни и същи ценности.
_________________________
А ако искаш да разбереш къде и как валдорфската педагогика намира място в образованието на децата във Велико Търново, можеш да прочетеш две интервюта по темата:
Hozzászólások