Валя Лазарова, основател на КиндиРу Велико Търново, споделя как да положим стабилни основи на детското развитие

Преди 4 години Валя Лазарова отваря врати на Академията за бебета, деца и

родители КиндиРу във Велико Търново след като завършва своята квалификация на специалист ранно детско развитие. И ако я слушаш да говори по тази тема, може да решиш, че Валя има всички отговори на въпросите, свързани с отглеждането на децата и тяхното съзряване. Но само преди няколко години и тя е била една млада майка, изгубена и объркана в морето от информация и фалшивата реалност на социалните мрежи като много от нас. Всичко това обаче се променя след срещата ѝ с КиндиРу - програмата, която съчетава в себе си елементи от неврология, психология и педагогика, за да насърчи двигателното, комуникативното, социалното, емоционалното и когнитивното развитие на децата.

Племенницата на Валя посещава часовете на академията в Добрич и това събужда интереса ѝ към програмата. „КиндиРу се появи в живота ми в момент, в който аз наистина исках да уча и да надграждам себе си", спомня си Валя. Колкото повече се задълбочава, толкова по-впечатлена е, защото разбира колко много и различни занимания, упражнения и подходи включва и осъзнава, че всъщност КиндиРу е цяла наука, облечена умело в игра. И си пожелава и нейното дете да расте с тази специална и осмисляща игра, която развива двигателни, сензорни, социални и когнитивни умения в синхрон с естествените етапи от развитието. Именно тази цялостна подготовка позволява децата да навлязат в училищната среда със самочувствие, съсредоточеност и вътрешна готовност за учене.

Е да, но в града ни по онова време няма КиндиРу център. В това Валя не вижда пречка, а възможност. Годината е 2020-а, ковид пандемията затваря всичко, забавя ритъма и ѝ дава възможност да надгради своите знания и да се потопи в една изцяло нова вселена - тази на ранното детско развитие. И макар за много хора това да не е най-правилният момент за стартиране на нови начинания, Валя е убедена, че това е правилният момент за нея и новия път, по който е готова да поеме. „Именно такива кризисни моменти са предпоставка или да се изстреляш, или да потънеш, но със сигурност те са възможности", казва смелата дама.

Четири години по-късно кризата е зад гърба ни, а реалността на Валя е осмислена от философията и мисията на КиндиРу да превежда малките човечета и техните родители през различните етапи на развитието им с подкрепа и разбиране. А предизвикателства определено не липсват. Но Валя и екипът ѝ са неотлъчно до семействата, за да ги напътстват и да отговорят на въпросите им. И да им помагат да градят тухла по тухла стабилните основи на детското развитие!

Как се случва това в различните класове на КиндиРу, какви умения развива програмата и каква е ролята на родителите в обучителния процес, Валя споделя в следващите редове.

Валя, какво ти носи най-голямо удовлетворение в работата ти с деца и техните родители?

Благодарността и резултатите, които виждаме. Да, децата преминават през различни етапи, има немалко трудни моменти на справяне с емоциите им, както и редица други предизвикателства, но всичко отминава. Няма път без трудности. Важно е да ги преодоляваме. Мен трудностите ме мотивират - да се развивам, да уча и да помагам на родителите. А когато получа от тях обратна връзка за уменията, които децата им са усвоили, това ми носи удовлетвореност и мотивация занапред. Например, децата, които започват да посещават ясла, впечатляват учителите с това колко са самостоятелни, с говора, социализацията си и следването на напътствия.

Какво би искала повече хора да знаят за КиндиРу?

Че е за всяко дете и всеки родител! Че никога не е късно, стига детето да е преди 7-годишна възраст. Вярвам, че

КиндиРу днес е правилният избор за семействата, защото светът ни е изпълнен с твърде много неща, които ни разболяват и ни вредят. И имаме нужда да откриваме такива, които ни подпомагат и подкрепят, за да се случва развитието на децата ни с правилните темпове.

Разкажи ни накратко за КиндиРу – как възниква програмата и какво я отличава?

КиндиРу е уникална програма, защото съчетава в себе си неврология (под формата на игра), психология и педагогика. Тя е създадена преди над 40 години от Маргарет Сасе в Австралия. Първоначално програмата се е използвала с терапевтични цели. Но идва момент, в който осъзнава, че няма нужда да се стига до терапия, ако може да бъде използвана с цел превенция.

Идеята е да дадем най-добрия възможен старт на децата ни, чрез това, от което имат нужда и да подпомогнем развитието им във всички аспекти. Защото КиндиРу не е просто спорт, не е просто учебна програма.

Всеки наш час обединява толкова много неща в едно - и динамични, и статични дейности, музика, танци, ритъм, групова социализация, емоционалното развитие. Всеки компонент на урока е внимателно съобразен със съответната възраст и най-вече с нужните стимулации за развитие на мозък, тяло и ум.

Какви са основните принципи и философията зад обучителния метод?

КиндиРу се основава на разбирането, че развитието на мозъка и тялото вървят ръка за ръка. Програмата следва естествените етапи на развитие на детето – всяка дейност има своя научнообоснован смисъл. Ние не „измисляме“ упражнения, ние следваме това, от което мозъкът и тялото на детето имат нужда за конкретната възраст. И всичко се случва чрез игра – защото играта е естественият начин, по който децата учат.

За какви възрастови групи е подходяща програмата и как се адаптират заниманията за тях?

Програмата КиндиРу е създадена за деца от 2 месеца до 7 години и е разделена в девет класа, като всеки от тях отговаря на конкретен етап в развитието на детето – от първите движения до подготовката за училище.

Платипус е класът за най-малките – от 2 месеца до пропълзяване. Това е първият етап на неврологично развитие, при който бебетата все още не са мобилни. Тук фокусът е върху укрепване на главата, развиване на осъзнатост на тялото, както и преодоляване на трудности като рефлукс, който често пречи на бебетата да прекарват време по корем – ключов етап в развитието. Ако не са прекарвали достатъчно време в това положение, може да се получи забавяне в развитието. Но всичко в този ранен етап е много лесно за наваксване. Колкото повече бебето е по корем, толкова повече то започва свободно да се движи и да усеща пространството около себе си. Стимулира се не толкова познатата ни проприоцепция - усещането къде съм аз в пространството.

Чрез масажи, упражнения, вестибуларни игри развиваме сетивата в тази ранна възраст. 

Уомбат е следващият клас - в него са пълзящите бебета. За майките този период на щъкане е особено предизвикателен. Но всъщност ние точно това искаме - децата да изследват света, да стават все по-можещи и търсещи. А за нас остава да нагаждаме средата за тези малки изследователи. Мисля, че е важно родителите да го знаят, за да им е най-вече на тях самите по-спокойно. Ако всичко, което бебето чува е „Не, не пипай, не там”, се създава излишно напрежение и за него, и за мама. Затова трябва да им дадем безопасно поле за изява, където по безопасен начин да разучават, пипат, да се изправят, да ходят по мебелите.

В клас Пингвин са проходилите деца, които, също като пингвините, използват ръцете си, за да се балансират. Тук също предизвикателствата продължават, защото тези малки изследователи са навсякъде! Те искат да водят процеса, но е много важно ние да останем водещите и да ги напътстваме. Затова в клас Пингвин стимулираме сензорните системи, самостоятелността и двигателната координация, игрите им помагат да подобрят мускулния тонус, както и взаимодействието с други деца. Имаме следване на последователност, случване на три действия, за които мама помага. Така целим да увеличим вниманието и концентрацията, съответно за възрастта. А това е процес. Всичко в детското развитие е процес и често има стъпка напред - стъпка назад. Но именно така мозъкът затвърждава. Когато му представиш нови умения, може малко да върне назад, но после се засилва с две стъпки напред. Всичко е процес и крайният резултат можем да го видим чак като пораснат. Нямаме краен резултат в тази ранна възраст.

Децата в този период имат нужда да правят, да случват, да действат, макар и на по-бавни обороти. Защото нашите мозъци работят на бързи обороти и всичко случваме веднага. Но на едно 1-годишно дете, след като му подадем сигнал, неговият мозък се нуждае от време, за да предаде този стигнал до крайниците за действие, за реакция. И вместо да изчакаме, ние родителите, често нямаме търпение и започваме да го правим вместо детето.

Това хеликоптерско родителстване, с което ние обгрижваме и спестяваме много неща на децата ни, играе всъщност лоша шега както на тях, така и на нас. Защото, ако ние не оставим процесът да се случва, когато са малки, а ги обгрижваме до 5-6 години, после, когато те са в първи клас, не можем да искаме те изведнъж да могат да се справят с всичко сами.

И тогава идва много голямо объркване и за децата. Затова всяко нещо с времето си.

При нас във Велико Търново клас Пингвин е заедно със следващия клас - Коала (деца от 1.6 г. до 2 г.), защото децата в тези етапи са с много сходни показатели. Но коалите все пак изпъкват от групата, защото те вече вървят по-уверено. Ако пингвинът беше с мама и мама беше негов помощник и мотиватор, при коалата вече Аз-ът излиза на преден план и затвърждава това, което правят пингвините с помощ от мама. 

След коала идва ред на клас Уолаби (деца над 2 години). В този етап на развитие те вече скачат (Уолаби всъщност е вид малко кенгуру). Децата започват да скачат, защото мозъкът е синхронизирал двете полукълба, може да бие гравитацията и да отлепи двата крака от пода без да падне. Затова с уолабитата започваме да работим повече и за двигателното планиране. Ако до 2 години децата спират, за да помислят, вече това двигателно планиране е на принципа „Движа се и мисля едновременно”. Имаме движения и назад. Мозъкът осъзнава че има пространство и зад мен, докато преди това е само това, което виждам отпред. Следват се инструкции, които стават все по-сложни. Времето за внимание и концентрация се удължава. Интеракцията с другите деца също се засилва. 

В клас Кенгуру (2.5 – 3 г.) пък поставяме акцент върху баланса, пространствената ориентация и началото на пресичане на средната линия. Нашето тяло е разделно на лява и дясна страна, предна и задна част, долна и горна част. И това пресичане на средна линия се състои в това дясната ми ръка да премине от лявата ми страна, за да пиша на тетрадката. Този процес започва неврологично да се развива от 3-годишна възраст нататък. Балансът все повече се овладява, защото няма как ние да сме концентрирани в училище, ако нямаме добър баланс и стойка на тялото. Освен да усвоим баланса, целим и инхибиране на първичните рефлекси. Има един рефлекс, отзад на гърба, който, ако не е инхибиран и гърбът се облегне на стола, почва да шава, почваме да си търсим място, облягаме се, подпираме се. Затова мозъкът има нужда от добър мускулен тонус, здрав торс,  за да балансира тялото, а оттам мозъкът да има капацитет за по-сложни знания.   

Също така в клас Кенгуру мама вече е партньор за игра. Ако до този момент е била мотиватор и водеше процеса, вече са партньори за игра. Децата са все по-уверени, все по-можещи и това им носи още по-голямо удовлетворение. 

Децата от 3 до 4 години са в клас Опосум. Те все повече играят с майките, увеличаваме инструкциите, съответно следването на инструкции, игрите стават все по-сложни. Неврологично е важно децата да имат ясно изразена доминантна страна. До към 2 години те са в билатерална фаза, в която ползват и двете части на тялото. След това мозъкът започва да разделя и да ползва самостоятелно всяка една от частите на тялото - така нареченият процес на латерализация. Като в клас Опосум и след това в клас Ему целим да автоматизираме този процес на самостоятелно ползване на двете страни на тялото. Т.е. сигналът, който мозъкът даде на ляв крак и дясна ръка да стига само до тях и само те да реагират. Когато този процес е автоматизиран, мозъкът не хаби излишна енергия да контролира тялото и  после, когато детето е вече в класната стая, ще има по-добра концентрация. 

Във Велико Търново, децата от 4-годишна възраст нагоре, са самостоятелни - последните два класа са без родител, за да може да развиват самоконтрол, адаптивно поведение, работа в екип, отборни игри. Задачите стават все по-сложни и се надграждат. Двигателните процеси се автоматизират, освобождавайки място за по-сложни, прецизни действия. Затова и в клас Ему игрите стават по-пасивни - например правим едни модели, в които съответните предмети трябва да се подредят в определен ред и определена посока, започвайки винаги отляво надясно - така, както пишем в тетрадката. Съответно пространствената ориентация в тази възраст ни е много важна, както и времевото осъзнаване.

Последният ни клас е този на Летящите лисици (от 5 до 7 години). При тях едно от важните занимания е маршируване – точно така, добре разбрахте ☺, заради синхрона, крос-латерализацията, много пресичане на средни линии, много автоматизиране, много затвърждаване на всичко, което се научили. Все чудесна „храна“ за развиващия се мозък.

Така сме сигурни, че децата са постигнали неврологична зрялост и тяхната неврологична възраст е равна на хронологичната, което значи, че са готови за училище. 

Ако един родител ви потърси на по-късен етап, не когато бебето му е на няколко месеца, а вече има един тодлър, например. Закъснял ли е, за да се включи?

Не, не е закъснял. В програмата всяко стъпало стъпва на предходното. И ако ние сме пропуснали едни процеси, те може да не съборят основите на ранното развитие, но със сигурност биха ги разклатили. Това е и нашата цел - създаване на стабилни основи и стени, върху които да се положи покривът, който е случване на академичното учене, което предстои на децата по най-добрия начин. Ние сме наясно какво е нужно на детето, за да усвои успешно всяко едно умение за дадената възраст и когато и да дойде при нас, ние можем да установим дали има пропуски и да помогнем за тяхното наваксване. Затова знам, че във всеки един етап на развитие е ценно за децата да станат част от програмата на КиндиРу.

В края на всеки час даваме нашето домашно - това са игрите, които сме правили за часа. Съответно, ако дете има нужда от нещо допълнително, което ние забелязваме, даваме насока на родителя, да работи вкъщи, за да се усвои даденото умение. Добре е да помним, че развитие на мозък и ум не се случват с 45 минути на седмица. В час ние показваме активности, които е добре да станат част от живота на детето и да се практикуват ежедневно.

Разкажи ни малко повече за самата структура на обучението?

Учебната ни година е разделена на четири срока, които горе-долу съвпадат със сезоните. Всеки срок е с продължителност от 11 седмици. Ако е започнал учебен срок и има място в групата, има възможност да се включи някой и по време на учебния срок. Заниманията се провеждат веднъж седмично, което създава рутина както за родителя, така и за детето. Веднъж седмично сме в залата, а вкъщи  както казахме вече, важни и ценни са повторенията, за да може следващата седмица да се надградят новите умения.

Не предлагаме единични посещения, защото развитието е процес – децата имат нужда от рутина, повтаряемост и предсказуемост, за да се чувстват сигурни. Има възможност да дойдете за т.нар. „Урок запознаване“, който включва три посещения. 

Защо три? 

Защото първият път се случва нещо ново, непознато, както за детето, така и за майката. А децата са много сензитивни, те ни усещат, особено по-малките. Вторият час мама вече е доста по-запозната, детето започва да се оглежда наоколо, една идея по-познато му е и на него. И вече третия час нещата се случват доста по-спокойно, доста по-осъзнато. Това е причината при нас урокът запознаване да включва три часа.

Ролята на мама изглежда е изключително важна част от програмата?

Да, така е. Когато родител иска да се включи в програмата, за нас най-важно е той да иска да играе с детето. Дали е бебе на 3 месеца или дете на 3 години - целта е във всеки един етап, родителят да е пълноценен партньор на детето си за времето в залата. Защото то има нужда да се чувства сигурно, да усеща любовта чрез играта.

И родителите осъзнават това. Случвало се е да ми споделят, че когато влязат в залата, оставят навън работните задачи, грижите вкъщи, пазаруване, пране и просто са тук и сега със своето дете. Имаш едно пълноценно време, в което двамата заедно сте отдадени на преживяванията. 

Знаеш ли,

Родителството за мен е път. Това е единствената професия, за която никой не ни учи и ние се учим на принципа проба-грешка. Ние сами, чрез опита си, откриваме кое работи и кое не. Но истината е, че докато вървим по път, който е осеян с много предизвикателства, много помага да знаем накъде вървим.

Лично на мен програмата много ми помогна, за да се спася от усещането за хаос и чуденето кое е полезно за детето и какво да случвам в момента. Защото, както е лошо детето да изостава, така и когато много го пришпорваме да усвои умения, за които не е узряло, рискуваме да пропуснем нещо важно за него в момента.

Да не забравяме и ролята на таткото. Идват ли татковци във вашите класове?

Да, има и татковци. И на децата им харесва да са с тях, защото времето с тати е много ценно. Обикновено тати е законът вкъщи, тати е правилата, тати е респектът, но когато те играят с него, това създава още по-силна връзка и е много ценно за тях.

Какво би казала на родителите, които все още се колебаят дали КиндиРу е правилното решение за тяхното семейство. 

Не се колебайте, времето в залата е инвестиция в децата ви. Защото детството не се връща, това са едни неповторими периоди, които оставят отпечатък и ги правят такива каквито ще бъдат занапред в годините. И всичко, което правим днес и сега има смисъл за едно по-добро бъдеще! 

Ако имат желание да играят, да общуват с децата си, да развиват потенциала им и да ги учат как да се свързват, как да реагират в ситуации, как да изразяват емоциите си - ние сме тук, за да помогнем да направят точно това. 

Какви са мечтите ти за бъдещето?

Съвсем наскоро отпразнувахме 4-ия рожден ден на центъра във Велико Търново! И си мечтая да имаме едно по-голямо пространство, където да се събираме за рождените дни, защото на тези празници, на които искаме да сме всички заедно, се оказва, че залата ни е тясна и правим партита на два-три пъти. 

Пожелавам си също много търсещи родители. Нашето семейство расте, нови бебчета идват, раждат се братчета и сестричета на настоящи наши дечица. За мен там е смисълът на всичко, което правим - в децата, които растат пред очите ни и напредъка, който виждаме. Тръпнем в очакване да видим и бъдещите ученици, включително моят син, който на лято ще стане на 5, и техните първи резултати в училище.