Грета Георгиева, директор на ОУ „Христо Смирненски" в Самоводене, споделя как едно училище може да бъде спасено и да започне отначало

Съдбата на немалко селски училища, които в миналото са се радвали на детски глъч и академични успехи, днес е тъжна. Празни класни стаи, порутени сгради, затворени врати. Но за щастие, има и добри примери, където децата все още са посрещани с широки отворени обятия от своите учители, в селското училище, което за тях е като втори дом.

Днес искам да ти разкажа историята на едно такова училище, което се възражда за живот като Феникс от пепелта! ОУ „Христо Смирненски” в с. Самоводене има дългогодишна история, но през последните години учениците стават все по-малко, стаите не просто се занемаряват, а опустяват и за мнозина изглежда ясно какво бъдеще го очаква. Но всичко се променя през октомври 2024 година, когато прага му прекрачва новият директор - Грета Георгиева. 

Още с влизането тя вижда немалко предизвикателства пред себе си - на пръв поглед те са ясни за всички и са свързани с материалната база. Но се оказва, че те са най-малкият проблем на повереното ѝ училище. Скоро става ясно, че следващата учебна година (2025/2026) най-вероятно ще бъде нулева за ОУ „Христо Смирненски”, което ще рече, че няма да има записано нито едно дете в първи клас. Прогнозите стават още по-мрачни, когато Грета разбира, че е много възможно училището да бъде затворено, ако броят на учениците продължава да се топи. 

Но тя е категорична, че няма да позволи това да се случи! Докато слушам историята ѝ, усещам борбения ѝ дух, усещам колко гори за своето училище и разбирам защо всички родители и учители са ѝ се доверили. Тя е човек на действието, будител в истинския смисъл на думата. С хъс, любов и стихийна енергия тя постига невъзможното! ОУ „Христо Смирненски” не само, че няма да има нулева година, а ще има самостоятелни първи и четвърти клас, нещо, което не се е случвало от много години (преди това паралелките са били смесени).

След края на разговора ни, попитах колегите на Грета Георгиева какво биха казали за нея. Една от учителките се обърна към мен и с вълнение в гласа сподели: „Каквото и да кажем, ще е малко! За една година толкова неща се случиха, които не сме мислили, че са възможни!"

Как само за няколко месеца се случва невъзможното? Как се печели доверието на хора, които почти не познаваш? Как се спасява едно училище за нов живот? Нека разберем от Грета Георгиева!

Госпожо Георгиева, представете се на нашата аудитория като за начало и ни разкажете какво ви доведе в Самоводене.

Съвсем скоро ще станат 11 месеца откакто съм директор на ОУ „Христо Смирненски” в Самоводене. Преди това бях учител в детска градина „Слънчев дом” във Велико Търново. Не съм била директор, за пръв път съм на такава позиция. В професионално отношение ми предстои и защита на докторантура. 

В Самоводене бях поканена да заема поста по заместване, учебната година вече беше започнала. Аз съм човек на предизвикателствата и затова приех. Дойдох тук и така започна тази наша приказка.

Знаехте ли за какви точно предизвикателства става дума преди да поемете поста?

Не, за много от тях разбрах в процеса на работа. Първото ми впечатление беше от сградата - една голяма сграда, която е хубава, не се руши, но още с влизането беше доста мрачно. А това има значение и за децата, за тяхното настроение. Много исках като се влезе в училището, още от входа, да изпитваш удоволствие, че си на едно място, което те приканва да прекрачиш прага и там се чувстваш добре. Защото в училище децата прекарват голяма част от времето си, заедно със своите учители, които са им половин родители.

Но самата сграда беше може би най-малкото предизвикателство. Децата, с които започнах, бяха 23. Имахме слети паралелки, само 7 клас беше самостоятелен.

Още в началото, може би на първата или втората седмица, от колегите разбрах, че ни предстои нулева година, защото няма желаещи, които да проявяват интерес да запишат децата си при нас.

Медицинската ни сестра работи и в детската градина в Самоводене и тя знаеше много добре мнението на родителите. Но ето, тази година не просто няма да е нулева, а имаме самостоятелен първи клас.

Как успяхте да го постигнете?

Няма да ми  повярвате колко съм плакала, колко не съм спала. Но просто си казах, че аз няма да имам нулева година! Отидох при кмета на Самоводене и му казах: „Няма да стане така! Няма да е нулева годината”. И той ми каза: „Добре. Мисли тогава. Какво правим?”. Казах му: „Ще направим паралелка Монтесори. Това е вариантът!”.

Чела съм много за този метод. Тази година изкарах и курс, заедно с нашата начална учителка, която ще бъде класен ръководител на първи клас. Много държах да съм подготвена и да знам какво и как се преподава. Защо и с какво можем да помогнем на децата. А не само да казваме, че работим по един метод, без реално да го прилагаме. За мен методът Монтесори е ценен с това, че помага на децата със спазването на правилата, учи ги как сами да се коригират, без да е нужно постоянно някой да им се кара или да им прави забележки. С децата се работи в посока да се учат кое е правилно и кое грешно и защо.

Може ли да ни разкажете малко повече затова как се включва методът Монтесори в програмата?

Ние сме в списъка на иновативните училища заради проекта „Окрилени за растеж", който е част от програмата ни. С него се въвеждат иновативни методи на преподаване. И по този начин можем да използваме и елементи от Монтесори в учебния процес. Но ние не сме Монтесори училище. Работим по програмата на МОН, отговаряме на всички изисквания, но имаме свободата да приложим различни елементи и методики, за да можем да работим по-лесно с децата, да повишим тяхната мотивация, да развием различни умения.

Как възприеха родителите вашата идея?

Първата ни родителска среща беше през януари. Обикаляхме от врата на врата вечер, за да поканим родителите с молба само за една среща, без никакъв ангажимент от тяхна страна. Просто да дойдат и да видят какво правим и каква е стратегията ни оттук нататък. И още след тази първа родителска среща някои родители казаха: „Защо пък да не пробваме!”.

Благодаря на тези, които ни повярваха. Не всички от тях се записаха, разбира се. Но те ни повярваха. И нещата потръгнаха, започнахме да показваме какво се прави, да работим много с децата. Проведохме и лятна Монтесори занималня. Родителите започнаха да комуникират с нас. На втората родителска среща, когато си тръгваха, тези, които дойдоха, бяха категорични, че децата им ще учат тук.

Получих, разбира се, подкрепата и на екипа. Говорих с госпожа Анелия Матева, която ще бъде класна на първи клас, още докато беше в майчинство, за да ѝ споделя идеята ми, попитах я дали е съгласна и тя каза: „Да, ще се справя!", за което съм ѝ благодарна. Убедена съм, че ще се справи с предизвикателството! Защото наистина няма да е лесно, всички погледи ще са насочени към нея, защото е първата година с такава паралелка, тя поставя началото.

А каква е ролята на родителите в образователния процес според вас?

Родителите трябва да подкрепят учителите. Когато родителят застава зад гърба на учителя всичко върви по-лесно и по-гладко, защото децата виждат това доверие и уважение помежду ни. По друг начин ще се гледа и на самото образование. Защото да, трудно е, учителите ни са изправени пред много предизвикателства, но дават всичко от себе си. Виждам го всеки ден. Работят с големо търпение, обясняват всичко на децата. Разбира се, това може би се дължи и на факта, че ние сме малко училище, няма как да не обхванеш всяко едно дете.

Това ли е вашата мотивация - децата?

Да! Те са уникални! Аз познавам всяко от тях, ние се прегръщаме, ние си даваме „Пет" за поздрав, ние си казваме „Обичам те!". Зимата сложихме календар с 24 джобчета за Дядо Коледа, в който да слагат желанията си. Едно от тях беше анонимно - искаше огледало в тоалетната. И аз се шегувам с тях: „Сигурно момчетата искат огледало". Те веднага скочиха, не били те, за какво им е на тях, момичетата искали. И ние веднага сложихме огледало, разбира се. Нещо толкова малко, а децата така се зарадваха. Просто няма как ти да бъдеш само директор, вратата ти да е затворена. Да, трябва да има ранг, те знаят, че ти не си им приятел, а директор, но в същото време знаят, че като имат проблем могат да дойдат, да седнат и да поговорим. Не може само да вървиш след тях и да им се караш, да ги хокаш. Нашата работа е да сме до децата.

Аз забелязвам в моята практика, че има учители, които стоят на едно място, защото няма къде другаде да отидат. Не си го причинявайте, винаги ще намерите нещо, което да бъде вашето.

Да си учител не е професия, то е призвание - или го правиш или не го правиш!

Не можеш да стоиш и да викаш на децата по цял ден. Те не го заслужават! Отиди на работа с усмивка, благодари затова, че си там, че имаш тези прекрасни деца!

Вече почти една година е зад гъба ви. Кои бях най-трудните моменти?

Имах среща с един от заместник-кметовете на Община Велико Търново, за да помоля за съдействие. С него си говорихме, той ме разпитваше колко деца има при нас, какво се случва. И като разбра откровено си ми каза, че ние направо сме пред затваряне. Аз се върнах в училище, седнах в кабинета и не можех да повярвам. Мислих си: „Боже, аз затова ли дойдох, да затворя вратите на това училище...".

Но каквото можеше да ни смаже, не успя. Ние ще летим, ние няма да падаме! Ние сме като Феникс и ще полетим от пепелта.

Кое ви радва най-много от нещата, постигнати за тази 1 година?

Това, че имаме самостоятелен първи клас! Това, че колегите се чувстват добре. Да, настина много работят, нямат право на избор миличките, но усмивките, които виждам, желанието да помагат, е безценно. Заедно сме правили всички ремонти, всеки е боядисвал, помагал, и то през ваканциите. Щом са си дали тук времето и усилията, заедно да работим, значи вървим в правилната посока!

А какво ви предстои?

Продължаваме нагоре, тепърва започваме да събираме деца за следващата учебна година. Всеки прием започва от началото на предходната учебна година. За нас е важно от сега да започнем да обхващаме децата за учебната 2026/2027. Довършваме и каквото сме започнали - трябва да открием официално нашия STEM кабинет, ще си поканим гости, всички хора, които ни помагаха и подкрепяха. А на 15 септември откриваме официално стаята на 1 клас. 

Какво си пожелавате за новата учебна година?

Да продължим да правим това чудо! Да продължим да пишем тази приказка!

А какво ще пожелаете на колегите, децата и родителите?

Нека бъде успешна новата година за всички! Децата да са спокойни, обгрижвани. Няма нужда да им се караме, а да им покажем, че заедно ще се справим.

Вярвам, че трябва да научим децата преди всичко да бъдат хора, всичко останало ще дойде. Те ще се научат на всичко, няма ненаучил се да смята, да чете. Нека ги направим хора, нека бъдем хора с тях.

Те ще повярват в нас! Когато едни деца вярват в своя учител, те дават много повече от себе си. Същото важи и за колектива. Когато един работодател е добър ръководител, след него хората вървят с високо изправена глава. Не ги е срам да кажат къде работят. За мен днес е гордост да кажа, че работя в ОУ „Христо Смирненски"!

Грета Георгиева и екипът на ОУ „Христо Смирненски" на първия учебен ден на 15 септември 2025 г.