Диана Петкова-Велчева, директор на НУ „Цани Гинчев" в Лясковец, споделя как се създава училище, в което всички деца се чувстват приети

Настоящата публикация е създадена по проекта „Лицата на промяната: срещи със съвременни будители във Велико Търново“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на сдружение „За децата на Велико Търново” и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.

_________________________________________ Денят на славянската писменост и култура, Международният ден на детето, краят на още една учебна година - все вълнуващи моменти, които исках да отбележа подобаващо. Затова отправих покана за разговор към един изключително вдъхновяващ професионалист в сферата на образованието - Диана Петкова-Велчева, директор на  НУ „Цани Гинчев“ в Лясковец. За нея училището не е просто институция, то е кауза! А децата са най-голямата ѝ мотивация да не спира да работи за подобряване на средата, в която те да могат да растат уверени, приети, любопитни и щастливи. Повече от 30 години професионалният ѝ път е свързан с образованието. Първо като възпитател и начален учител, а от 2005 година вече и като директор на НУ „Цани Гинчев". През това време тя не просто наблюдава промените в българското училище, а активно ги създава – с постоянство, визия и отдаденост към децата и екипа си.

Под нейно ръководство училището преминава през цялостна трансформация – от стара и неподдържана сграда до изцяло ремонтирана модерна образователна среда, сертифицирана като „Училище за пример“. Но по-важната промяна е във философията на работа – с млад педагогически екип, обучение, съобразено с нуждите на съвременните деца и организация на учебния процес, която поставя в центъра както учениците, така и техните семейства. НУ „Цани Гинчев" често е давано за пример и с приобщаващия си подход към децата със специални образователни потребности и неслучайно е известно като „Различното училище, в което всички деца са равни”.

Днес, когато често говорим за предизвикателствата пред образованието, училищата имат нужда именно от такива съвременни будители - хора, които не се страхуват да променят средата, да търсят нови решения и да доказват, че доброто образование започва с отношение, екип и личен пример.

Начално училище„Цани Гинчев” е сред иновативните училища в България. Разкажете ни малко повече за новите практики, които днес са част от програмата ви. Как се раждат идеите за тях и защо толкова усилено работите в тази посока? Важна промяна, която направихме, е тази, свързана с организацията на учебния ден. Днес условията са различни, децата – също. Необходимост е да се съобразяваме с особеностите на тяхното поколение, със съвремието, в което живеем.  Това беше причина заедно с лидерския екип на училището да предложим на Педагогическия съвет нова, различна организация на учебния ден. Прилагаме я повече от 10 години и сме убедени в ползите ѝ.

Обикновено в начален етап учителите са по двама в паралелка – един провежда задължителните учебни часове до обяд – това е класният ръководител и един учител провежда отдих, самоподготовки и занимания по интереси след обяд – учителят в група за целодневна организация на учебния ден. При нас не е така. Разделихме учебните предмети във всеки клас между различни учители. Също така до обяд се провеждат учебните часове по Български език и литература, Математика, Английски език, Човекът и обществото и Човекът и природата, а след обяд са часовете по по-леките предмети. Този вариант е много благоприятен, както за учениците, така и за самите учители, а и родителите не се ангажират с домашни работи в късните вечерни часове.   През учебната 2021/2022 година кандидатствахме с проект, който беше одобрен от МОН и въведохме първата си иновация, свързана със създаване на иновативни клубове за личностно развитие. Те функционираха като част от целодневната организация на учебния ден. След 15.30 ч. в рамките на часовете за занимания по интереси, учениците се разпределяха по избраните клубове и реализираха различни дейности. Бяха създадени 12 клуба, в които участваха ученици и един клуб за родители - „Приобщеният родител“, чиято дейност е свързана с активното включване на родители в училищния живот. Тази иновация беше с 4-годишен срок - до учебната 2024/2025 година.

От тази учебна година, чрез новия проект за иновативно училище, доразвиваме и надграждаме утвърдилата се вече иновация. Нарекохме я „Ефективен ритъм на учене“. Свързана е с промяна на Графика на учебното време и обхваща период от четири учебни години. Преди началото на всяка учебна година на заседание на Педагогически съвет се определя по един неучебен, но присъствен ден във всеки учебен месец. В този ден учениците извършват практико-приложни, творчески и спортни дейности, някои от които, свързани с учебния материал, който изучават. Надграждаме предишната иновация като сформираме отново Клубове за личностно развитие в направленията: „Здраве“, „Наука“, „Природа“, „Екология“, „Творчество“, „Емоции и чувства“. Работата на клубовете протича, както в учебно време – по време на заниманията по интереси - като част от целодневната организация на учебния ден, така и в определените за тази цел неучебни дни за проектни и творчески дейности – като интердисциплинарни занятия. 

За да спазим броя на учебните седмици по учебен план, за сметка на тези дни удължаваме учебната година с две седмици. Тъй като продължителността на учебното време за учениците от І, ІІ и ІІІ клас е различна от тази на ІV клас, иновацията обхваща учениците от І, ІІ и ІІІ клас. По този начин учебните занятия приключват по едно и също време за учениците от всички класове и това дава възможност заедно да отбележат завършването на учебната година. 

Идеите за въведените иновации са продиктувани от самите ученици, от техните интереси и нужди. Например: забелязахме, че децата предпочитат различни практически дейности – предложихме им подходящи клубове, в които да ги реализират. Новата иновация беше продиктувана и от необходимостта образователно-възпитателният процес да бъде подобрен. Това се случва чрез практическо приложение на придобитите теоретични знания по време на учебните занятия; изграждане на умения за работа в екип и ефективна комуникация; развитие на личностни качества; прилагане на гъвкаво учебно време; включване на родителите в клубните дейности.

Осигуряването на 10 дни за проектни и творчески дейности разчупва рутината и предоставя на учениците време за обогатяване на практическия опит, за развитие на техните аналитични умения и креативност. Това води до намаляване на стреса и подобряване на психическото здраве на учениците.

Фото кредит за материала: НУ „Цани Гинчев"

„Различното училище, в което всички деца са равни”- прочетох го в материал за вашето училище. Каква е философията зад тази фраза?

С тази фраза местен журналист определи училището, след като го запознахме с училищния ни живот. Мисля, че беше продиктувана от факта, че около 15 % от учениците, които учат при нас, са със специални образователни потребности. Това са нашите специални деца, към които всички се отнасяме с много внимание и загриженост. Те са изключително добре приети и подкрепяни от своите съученици.

Благодарение на тях, децата още от малки се учат на толерантност, съпричастност и подкрепа.

Училището е различно – заради различната организация, начина на учене и различния график на учебното време, но децата са равни – не се делят по никакви признаци.

Много е радващо, когато виждаме как деца от различни класове играят заедно, създават приятелство, изграждат щастлива детска общност. 

Как се променя атмосферата в един клас, когато в него учат деца с различни потребности и нужди?

Мисля, че през последните години във всеки клас има все повече деца с различни потребности и нужди. Не можем да ги разделим в две или три групи. Напротив, всяко дете е със своите специфики – в характер, възпитание, възможности. В това няма нищо лошо. Тук е важна ролята на възрастния, който да намери път към всяко дете и да бъде максимално полезен за неговото израстване. Пак възрастният е човекът, който трябва да внесе баланс в класа, да приучи децата да се уважават, да си помагат, да бъдат търпеливи и толерантни един към друг. 

При нас, в училище, изключително много помагат студенти – стажанти или студенти, назначени по различни програми като помощници на учителя. Така успяваме да осигурим индивидуална подкрепа за ученици, които срещат затруднения в учебния процес. А понякога студентът се превръща и в ментор на детето, особено при деца в риск. 

Неслучайно училището ви често се дава като пример за приобщаващо образование. Но как изглежда то на практика в ежедневието?

Винаги съм се стремила да има пълен и добър подкрепящ екип, който да работи с  учениците със специални образователни потребности за пълноценното им адаптиране и социализиране в училищна среда. Освен това, считам за важно и приобщаването на всеки нов служител, независимо от неговата длъжност. Необходимо е той да бъде приет и подкрепен от екипа, за да се чувства спокоен на работното си място.

Ежегодното включване на нови и млади колеги наложи системата за наставничество в училище да се усъвършенства. Това е пак подкрепа, приобщаване – подкрепа към новоназначения колега с цел създаване на благоприятни условия за адаптацията му. По този начин той придобива умения за самостоятелно и качествено изпълнение на професионалните си задължения, а това е предпоставка за качествен образователно-възпитателен процес. Освен определения за наставник учител, в процеса се включват и други колеги, които считат, че могат да му бъдат полезни. Това е т. нар. неформално наставничество. 

Друг важен момент е приобщаването на родителите към училищната общност. Със своята ангажираност към училищните дейности, те дават пример на своите деца. Това прави малчуганите горди с примера на своите родители, самите деца стават по-отговорни и по-активни.

Как се случва това приобщаване на родителите?

Много от родителите са наши възпитаници. С това наистина се гордеем. Те са били вече част от училищната общност, но сега отново се връщат, само че като родители.

Първото важно нещо е изграждане на доверителна връзка - родителите да осъзнаят, че семейството и училището трябва да вървят ръка за ръка, в една посока – за доброто на детето. Второ важно нещо е родителите да приемат установените правила в училище. 

Различни са начините и формите, които прилагаме за включване на родители в училищния живот. Някои от тях реализираме чрез клуб „Приобщеният родител“. Дейността му е насочена към съдействие, подпомагане и подкрепа на родителите по въпроси, касаещи взаимоотношенията им с децата и евентуални трудности при възпитанието и развитието им. Обикновено каним външни специалисти, които да работят с родителите. 

Други дейности, в които родителите се включват, са: изработване на сценична украса, декори за тържества; в месеца на кариерното ориентиране родителите представят  професиите си; участие в спортни празници; участие с доброволен труд в ремонтни дейности и други.

Много интересна, а и забавна, е инициативата „В обувките на другия“ - родители влизат в ролята на учители по различни учебни предмети. Провеждаме я ежегодно в рамките на месец ноември - месецът на патрона на нашето училище.

Кои са предизвикателствата, пред които се изправяте с екипа си в работата с днешните деца и как намирате път към тях?

Много трудности има пред нашия екип, а и като цяло пред българския учител. Някои от тях са свързани с липсата на концентрация и задържане на вниманието на ученика – там прилагаме различни интерактивни методи на преподаване или задаване на повече практически дейности за усвояване на знанията. Други са свързани с различни темпове на учене – за това помага индивидуалният подход, индивидуални задачи, подходящи работни листи. При емоционално-поведенчески проблеми, продиктувани от различни причини, основна роля играе педагогическият съветник, който подкрепя както ученика, така и неговото семейство.

За съжаление, наблюдаваме и проблеми, продиктувани от продължителното ползване на дигитални устройства – и тук подкрепата идва отново от педагогическия съветник, както и от медицинския специалист, но е нужно и разбиране от страна на родителя.

Като цяло „рецептата“, която ползваме за справяне с предизвикателствата е любов към децата, отдаденост, търпение, подкрепа, усъвършенстване.  

Какви умения трябва да развива училището днес - освен четене, писане и смятане?

Да, базовите знания, свързани с четене с разбиране, грамотно писане и смятане са много важни и са в основата на обучението. Що се отнася до умения, които трябва да се формират у учениците още в начален етап на основно образование, бих се спряла на умения, свързани с емоционалната интелигентност, умения за работа в екип и общуване, за самостоятелност и поемане на отговорност, за творческо мислене.

Считам за важни и уменията за учене през целия живот, тъй като изкуственият интелект навлиза все повече в нашето ежедневие. Той вече променя и пазара на труда и постепенно може да замени част от професиите, дори да създаде нови. Затова най-важното днес е децата да бъдат подготвени не само със знания, а и с умения за адаптация, критично мислене и учене през целия живот. Светът на професиите ще се променя, но хората, които умеят да се развиват и мислят творчески, ще останат необходими.

И не на последно място - необходимо е и отделяне на достатъчно време за изграждане на навици за здравословен начин на живот. 

Как се изгражда училищна култура, в която учениците се чувстват сигурни и уважавани?

Считам, че нашата училищна култура е тясно свързана с устойчивото развитие на училището, благополучието на всички членове на училищната общност и правилното определяне и постигане на образователните цели.

В работата си училищният екип се стреми към поддържане и надграждане на позитивна училищна култура и образователна среда. Благодарение на тях се постига качествено обучение и благополучие на учениците. Положените усилия за създаването им носят положителни преживявания както за учителите, така и за учениците. Преобладава усещането за удовлетвореност. Учителите са ентусиазирани в работата си, а учениците са щастливи и спокойни в училище, което е предпоставка за техния успех. Често ни наричат „Училището на щастливите Буровчета“. 

Нашите училищни ценности са: Знаещи – Активни – Емпатийни – Добронамерени – Напредващи - Отговорни. Изписваме ги с абревиатурата ЗАЕДНО. Тази дума говори много. Част от училищната ни култура са утвърдените наши символи, които засилват чувството за принадлежност към общността – емблема, знаме, химн. Училищните униформи – официална и ежедневна, са еднакви за всички – ученици, педагогически специалисти и служители.   

Често се говори, че малките градове губят училища. Каква е ролята на едно начално училище за живота на общността и какви са предимствата според вас пред обучението в по-голям град?

Началното училище има изключително важна роля за живота на хората, особено в малкия град. То е средище, което обединява деца, родители, учители и местната общност. Винаги при отбелязване на училищно събитие каним не само родители, а и наши колеги – пенсионери, бивши възпитаници, хората от квартала. Виждам, че заедно с нас и те съпреживяват радостния повод. Гордеят се с постигнатото през годините. Изпитват удовлетворение, че местните традиции са съхранени, че има приемственост между поколенията. Считам, че така се  укрепват социалните връзки, изгражда се сплотеност – чрез поддържане на чувството за принадлежност и уважение. 

Винаги съм казвала, че най-хубавият вид училище е началното. Там децата са на една възраст, всички се познават, сприятеляват се. Празниците, игрите им са общи. Училищната среда е по-спокойна, по-сигурна. По-лесно се адаптират, постъпвайки в училище. Много по-близки са членовете на училищната общност.  

Какво могат да направят местните общности, за да подкрепят училищата си?

Местните общности са изключително важен партньор на училището. Когато всички работим заедно – училищна общност, институции и граждани, децата получават по-добра среда за развитие и обучение.

Подкрепата може да бъде различна. Имаме няколко успешно реализирани дарителски кампании, чрез които сме помагали на нуждаещи се деца и семейства, осигурявали сме средства за обогатяване на материално-техническата база в училище. От голямо значение е подкрепата от страна на общинското ръководство, на местния бизнес и гражданите, която се изразява в съдействие при ремонтни дейности, при осигуряване на съвременно оборудване и обзавеждане и изобщо всичко, свързано с подобряването на училищната среда. 

Подкрепа получаваме и от различни специалисти, които включваме като външни лектори при провеждане на извънкласни дейности. Такива са ръководителите ни на театрален клуб „Училищни таланти“, клуб „Йога за деца“; специалисти, които каним в иновативните дни и с тяхно съдействие организираме интересни и полезни интердисциплинарни занятия, творчески работилници и занимания, които развиват талантите на децата.

Не мога да не спомена и доброто сътрудничество с ръководството на местното читалище „Напредък-1870“, с уредника на Музей на гурбетчийското градинарство, със сестра Елисавета от манастир „Св. св. Петър и Павел“, които често ни партнират при провеждане на различни събития, свързани с възпитаване на уважение към историята, традициите и ценностите на родния край.

Изключително важна е и бързата комуникация с Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – Г. Оряховица, чиито служители оказват съдействие при констатиран случай на дете в риск.

Колкото по-силна е подкрепата от Общността, толкова по – сплотена е тя. Това е инвестиция в децата – нашето бъдеще. Виждайки, усещайки тази подкрепа, децата растат по-уверени, мотивирани и свързани с мястото, в което живеят, а училището се превръща в истински център на Общността.

Променила ли се е ролята на будителите в живота на хората и как изглежда тя за вас днес?

Будители винаги е имало, има и ще има. Тяхната роля зависи от времето, в което живеят.

Съвременните будители са хората, които дават знания, грижат се за съхраняването на традициите и културата, историята, обединяват хората, умеят силно да мотивират и вдъхновяват.

Какво ви дава надежда, когато гледате днешните ученици?

Силно вярвам, че днешните деца ще станат разумни и добри възрастни. Те са по-акуратни, не се притесняват да изразяват свободно мнение. Любопитни са и умеят да се възползват от дигиталните технологии, за да извлекат нужната им информация. Искрени са. Добронамерени и съпричастни са. По-адаптивни са, може би защото живеят в един бързо променящ се свят. Ако растат в спокойна семейна среда и попаднат в ръцете на сърцати учители, ако бъдат подкрепени, със сигурност ще станат отговорни граждани. 

Какви са ценните уроци, които вие учите от тях?

Да, ученето е взаимен процес. Децата могат да дадат много ценни уроци на нас – възрастните. Такива са уроците за човечност, искреност, добронамереност, уважение, вяра в себе си и в другия, смелост. 

Ако трябва да оставите едно послание към родителите - какво е най-важното, което трябва да помним за децата и тяхното образование?

Децата трябва да бъдат обичани и подкрепяни, насърчавани от своите родители. Всяко дете е уникално. Има свой темп на развитие, който следва и не бива образованието да се превръща в състезание между връстници. Всяко дете има своите силни страни, дарби и талант и постига успех, независимо в каква област.  

Най-важният урок, на който трябва да научим децата е да бъдат добри, мислещи и достойни хора. 

Учебната година е към своя край. Как я изпращате и какво си пожелавате занапред?

За финал на учебната година, на 26 май, тържествено открихме новоизградения Училищен STEM-център. Той включва три високотехнологични, оборудвани и свързани класни стаи и два нови кабинета.  В тях ще се провеждат интердисциплинарни уроци и занимания, в които ще бъдат включени знания по различни учебни предмети. Към създадените пространства, с доброволен труд от учители и родители и собствени средства изцяло обновихме училищното опитно поле. Това ще позволи извършване на практико-приложни дейности, съчетани с придобиване на нови знания, умения и компетентности. 

В началото на юни четвъртокласниците ще положат изпити от НВО по Български език и литература и Математика. Вярвам, че и през тази година ще се представят достойно.

Много тържествено ще бъде изпращането на Випуск – 2026, което плануваме да бъде на 16 юни. Тогава и учениците от І до ІІІ клас ще получат своите удостоверения за завършен клас. В дните до края на месец юни ще проведем училищната лятна занималня, по време на която ще бъдат организирани проектни и творчески дейности. 

А занапред пожелавам училищната общност да продължи да се пълни с умни и добри деца, с отговорни и трудолюбиви педагогически специалисти, с подкрепящи родители. Със здраве и упоритост заедно да реализираме нови идеи и проекти, които да ни носят удовлетворение. 

На всички желая спокойно, щастливо и зареждащо лято!