Заведох детето на работилница с глина и взе, че ми хареса и на мен

Още помня надписа, който видях преди години на една витрина в Лондон - Do one thing a day that scares you! Определено не успявам всеки ден да се предизвиквам, но мисля, че е ценен урок, който се опитам да предам и на дъщеря ми. И то се отнася до всичко - от нова храна до нови спортове. Как може да знаеш, че нещо не ти харесва, ако не си опитал, нали?

Затова и бях много въодушевена при възможността с нея да се включим в работилница с глина! Признавам си, имах своите резерви. Все пак никога не съм работила с глина, а и намирам себе си за човек с две леви ръце и сигурно съм една от малкото майки, които се побъркват при мисълта за пластелин или кинетичен пясък в къщата! Но знаех, че на дъщеря ми ще ѝ хареса, аз исках да предизвикам себе си и да опитам нещо ново и затова реших да се включим. Каква обаче беше изненадата ми, когато още след първите минути, в които докоснах глината, усетих прилив на спокойствие и вдъхновение да работя с нея! Но нека започна отначало! Работилницата, която избрах да посетим с дъщеря се организира от Виктория Маринова, която е създател на ателие „Глинени истории". Ателието е отворено за децата и възрастни, начинаещи и напреднали, от 6 до 66+ години. Ние се включихме в занятията за октомври, като графикът за ноември и декември включва по три работилници на месец. В първите две Вики ни запознава с различни техники за работа с глината, а на третата ни дава възможност да глазираме своите творения. График на оставащите занятия до края на годината може да видиш ТУК.

Ако този текст го пишеш Вики, щеше да използва термини и теория, които сподели и с нас и то по един много увлекателен начин. Но на мен те ми убягват, защото нямам нейните познания, а и реших да отида на работилницата като любопитен ентусиаст, а не журналист и затова не си водих старателно записки. Вместо това просто се водих по нея, следвах насоките ѝ и открих глината като материал. Толкова податлива на докосване, на топлина. Беше много ново и различно усещане, което горещо препоръчвам на всеки! Особено, ако Вики е човекът, който ти разкрива тайните на глината.

Аз като цяло съм труден ученик, и това ще си призная. Усвоявам най-добре новите знания, когато ги тествам на практика, сама. Но

Вики успя с лекота да стигне до мен и да ми даде нужните инструменти, за да не се чувствам като в небрано лозе. Още по-приятно беше да я гледам отстрани как учи децата. Толкова търпение и спокойствие излъчваше, с такава любов им показваше всяка стъпка и нервните им изблици изобщо не я стреснаха, напротив. Успяваше да ги успокои с лекота и сякаш и те бяха като глина в ръце ѝ.

Дава им свобода да изразят себе си да се чувстват като истински творци с всичко, което правят. Ето как трябва да изглеждат всички учители, мислих си аз, докато я наблюдавах!

На първата работилница Вики ни беше подготвила есенни листа, които превърнахме в различни глинени съдинки, декорации за коледна елха, медальони и какво ли още не. Глината разточихме с точилки, а листата се отпечатаха върху нея. Декорирахме смело и безотговорно! :)

На втората работилница използвахме друга техника. С придърпване и моделиране, създадохме форми, които въображението ни роди. Основата идея беше да направим кутийки във формата на тиква, но определено имаше място за интерпретация на задачата...

Третата работилница беше сякаш най-вълнуващата за децата. Защото работиха и с цветове! Глазурите за нашите творения бяха толкова цветни и разнообразни. Вики ни показа различните видове и ефектите, които се постигат с тях. А след това всичко беше в наши ръце. Глинените ни произведения трябваше да се покрият с цвят! Бяхме смели и креативни и им вдъхнахме цветен живот!.

След края на третата работилница идва и голямото чакане. Вики се заема с нелеката задача да изпече нашите творения и тогава цветовете наистина оживяват! Усещането да държиш в ръката си нещо, което сам си изработил е много особено, поне за мен. Бил си част от целия процес! Държал си глината в ръце, вдъхнал си ѝ живот, доколкото твоите умения са позволявали... Избрал си форми, моделирал си ги, променял си, развалял си, извайвал си наново. А после - цвят! Размах на въображението! Несигурност какъв ще бъде крайният резултат, но и огромно вълнение. Осъзнаването, че няма грешки, ценен е опитът, научените уроци, преживяването!

За мен тази работилница с глина беше като урок по живот! И се радвам, че Вики беше наш учител!

Очакваме с нетърпение нашите готови творения и веднага ще споделя крайният резултат от усилията ни. А ако ти искаш да се включиш с детето в някоя от предстоящите празнични работилници на Вики, сега е идеалният момент. ТУК може да разбереш повече за програмата през декември, както и за записванията. Определено ви очаква незабравимо преживяване!