Защо да пътуваме с малки деца – дори когато те няма да го помнят (и защо това е едно от най-добрите решения, които можем да вземем)

Maria Stancheva
21.04
време за четене: 4 мин.

Актуализирано: преди 1 ден

Като майка на две деца – едното почти първокласник, а другото в прословутата тодлъска възраст, стане ли въпрос за пътувания, често ми се случва да чувам:„Защо си причиняваш всичко това? Пътуване с малки деца е повече логистика, отколкото почивка.“ Или любимото ми:„Те така или иначе няма да го помнят!“. И да, те може и да не помнят всичко така, както ние с баща им, но съм дълбоко убедена, че смисъл има. Да, пътуването с деца не е „почивка“ в класическия смисъл. То е... приключение. С бебешки шишета в раницата и чорапи, които никога не можеш да намериш навреме. Но също така е и едно от най-смислените неща, които правим като семейство!

Пътуването развива не само света на детето, а и мозъка му

Преди да се роди дъщеря ми, бяхме на път при всяка удобна възможност - както в страната, така и в чужбина. Бях сигурна, че когато тя се роди, това ще продължи. Е да, но Ковид промени плановете ми сериозно. Отне няколко години, преди да се решим да пътуваме извън страната и за мен това бяха много пропуснати възможности за нея.

Преди време попаднах на изследване на University of Illinois at Urbana-Champaign, според което децата, които пътуват редовно, показват по-добра адаптивност, по-високи социални умения и по-богат речников запас. Изследователите обясняват това с факта, че пътуванията излагат децата на нови стимули – от различни звуци и миризми до нови езици, култури и взаимодействия. Това буквално „запалва“ повече зони в мозъка им в сравнение с рутинната среда у дома. Всеки нов опит е невронна пътека. Всеки различен акцент, миризма или пейзаж – нова връзка в мозъка!

А какво казват и други изследвания?

Според National Travel and Tourism Office (САЩ), семейните пътувания в ранна възраст насърчават емпатията и разбирателството – тъй като децата виждат, че светът не се върти само около тях.
Проучване, публикувано в Journal of Travel Research, показва, че преживяванията по време на пътуване остават в паметта по-дълго от материалните подаръци. Дори и да не помнят всичко с думи, децата помнят с усещания и емоции – това създава основа за чувство на сигурност и любопитство към света.

Какъв е моят опит като родител?

По време на първото ни семейно пътуване със самолет дъщеря ми беше на 6 години, а синът ни едва на година и половина. Не знаех какво да очаквам и поради тази причина ми се наложи да се отърся от всичките си планове и очаквания, които обикновено първи слагам в багажа... И това беше най-доброто решение! Имаше ли трудни моменти? Драми? Тръшкания? Да, разбира се. Но истината е, че бяха много по-малко, отколкото по време на уикенд затворени вкъщи.

Децата опитваха нова храна, опознаваха всяко кътче, уличка, паметник. Ослушваха се с любопитство, докато чуваха италианска реч или как с баща им говорим на английски. Да не говорим какво приключение беше за тях полетът със самолет (за който се бях подготвила с всевъзможни занимания и храна, за да няма излишни драми). И сега, когато питам дъщеря ми какво си спомня от това пътуване, тя казва: „В Италия празнувахме 6-ия ми рожден ден и беше страхотно! Кога пак ще отидем да ям джелато?"

Семейните ни пътувания са нашият начин да дадем на децата си малко по-голяма, по-пъстра и по-гъвкава представа за света.И да, понякога това означава носене на три вида закуски, мокри кърпички във всеки джоб и търсене на тоалетна в най-неподходящия момент. Но го правим, защото тези моменти учат децата ни как да бъдат гъвкави, любопитни и уверени. И май учат и нас на същото!

И да, струва си – дори и да не помнят всичко

Психолозите посочват, че дори когато паметта не съхрани конкретни образи, емоционалната памет се изгражда и остава. Децата не помнят подробности, но помнят чувството: „Обичам да сме заедно!“, „Кога пак ще пътуваме семейно?“, „Всеки ден ходихме на плажа и се къпахме в морето“ - такива изречения дъщеря ми чест повтаря и аз веднага съм готова да стегна куфарите!

Ето и малко практични съвети за финал

Ако се чудиш откъде да започнеш – или как да оцелееш в това приключение с възможно най-малко нерви – ето какво ни е помагало на нас:

✅ Подготви децата предварително – разкажи им какво ще видят, направете карта, четете книжки за мястото. Това изгражда интерес и сигурност.

✅ Включи ги в планирането – дай им избор между две неща: „Да видим ли замък или зоопарк?“

✅ Носи „котви“ от дома – любимото одеяло, книжка, музика за приспиване.

✅ Остави време за нищо – не гонете програма. Най-хубавите моменти се случват в паузите.

✅ Води си дневник – или просто си записвай в телефона какво е направило впечатление на детето. Това ще се превърне в безценен семеен спомен.

✅ Не забравяй слушалките - не тръгваме никъде без нашите „семейни слушалки". Така съм спокойна, че за мен ще има тишина, а за тях забавление! И двамата имат супер сладурски слушалки. Моделите са на българския бранд PowerLocus. Спрях се на тях не само защото са с много оригинален дизайн и светещи котешки уши, а защото са сгъваеми (много удобно, особено на път), имат слот за SD карта, като така не се налага да ги включвам към никой телефон. А батериите им се оказаха изненадващо издържливи! И тъй като моделите са създадени специално за деца, имат максимален звуков лимит, което ги прати безопасни за детския слух. Ако си в търсене на подгходящи слушалки и за твоето дете, можеш да се възползваш от ПРОМО кода за 20% отстъпка - deca20, който брандът ми предостави ;)