Екранната зависимост и хиперактивността при децата – как да разберем и подкрепим детето

Една много важна тема за всички родители в днешно време е екранната зависимост. И колкото и мен самата да ме вълнува, сметнах, че е добре да започнем разговора с професионално мнение. Затова поканих в блога психолога Цанка Личева, която да сподели своите наблюдения, както и да ни даде съвети как бихме могли да подкрепим децата си в отделянето от екраните.

Професионалният ѝ фокус е насочен както към работа с деца с хиперактивност, трудности в концентрацията, емоционални избухвания и екранна зависимост, така и към подкрепа на възрастни, преживяващи тревожност, вътрешно напрежение, стрес и емоционални затруднения. В своята практика тя съчетава съвременни психологически подходи, като работи както на поведенческо ниво, така и в дълбочина с вътрешните преживявания. При децата подпомага изграждането на саморегулация, емоционална интелигентност и стабилна връзка с родителя, а при възрастните – процеси на осъзнаване, вътрешен баланс и справяне с натрупано напрежение. Цанка Личева е дипломиран психолог с магистърска степен по психология и хипнотерапевт с над пет години практически опит в работа с деца, възрастни и семейства. В практиката си провежда индивидуални консултации с деца и възрастни, както и групови срещи за родители, насочени към разбиране на поведението, изграждане на ефективни стратегии и създаване на подкрепяща среда. Ако темата ти е интересна, можеш да разбереш повече за предстоящото събитие, което организира за всички родители в края на материала*

„съвременната среда, в която растат децата, е наситена с бързи стимули, дигитални устройства и постоянна смяна на вниманието. Все по-често родителите се сблъскват с трудности като:

• липса на концентрация;

• импулсивност;

• емоционални избухвания;

• силна зависимост от екрани;

Тези прояви често се възприемат като инат или липса на възпитание, но в основата си много по-често стоят процеси, свързани с претоварване на нервната система.

Какви са симптомите, за които да наблюдаваме

Симптомите на екранна зависимост и претоварване при децата могат да се проявят по различен начин, но имат обща основа – трудност в саморегулацията. Саморегулацията е способността детето да разпознава какво се случва в него – напрежение, емоции, възбуда – и постепенно да се научи да ги управлява. Това умение не се развива автоматично, а се изгражда с време, подкрепа и насочване. Когато саморегулацията не е достатъчно развита, детето реагира импулсивно, трудно се успокоява и има нужда от външни стимули, за да поддържа вниманието си.

Най-често родителите наблюдават невъзможност детето да стои на едно място, бързо преминаване от една дейност към друга и трудност да задържи вниманието си дори за кратко време. Към това се добавят емоционални избухвания, раздразнителност и силни реакции при най-малки ограничения.

Много деца изпитват трудности със съня, напрежение в тялото и силна нужда от използване на телефон или таблет. Когато устройството бъде ограничено, реакцията често е непропорционално силна – плач, гняв или агресия. Постепенно може да се наблюдава и загуба на интерес към игри и дейности, които изискват усилие, търпение и концентрация.

Важно е да се подчертае, че тези симптоми не са просто „лошо поведение“. Те са сигнал, че детето има нужда от подкрепа, структура и насочване към изграждане на вътрешен баланс.

Кредит: Magnific

Родителят вижда проблема. Но как да реагира?

В практиката си често срещам родители, които споделят, че са опитали различни подходи – забрани, наказания, повишен тон или рязко отнемане на устройството. В някои случаи това дава краткотраен резултат, но в дългосрочен план поведението се връща, понякога дори с по-голяма сила.

Това създава напрежение в цялото семейство. Родителят започва да се чувства безсилен, да се съмнява в подхода си и да търси още контрол, което често води до още по-силен конфликт. Истината е, че детето не се противопоставя съзнателно. То реагира спрямо вътрешното си състояние, което не може да управлява самостоятелно.

Какво могат да направят родителите у дома

Когато наказанията не дават резултат, е важно да се въведе структура и предвидимост. Постепенното ограничаване на екранното време, ясните правила и заместващи дейности помагат на детето да премине по-леко през промяната. Такива могат да бъдат игри с движение като скачане, катерене и бягане, занимания с ръце като рисуване, моделиране или конструктори, игри с правила, които изискват изчакване и редуване, както и дейности, които включват родителя – настолни игри, разговори или съвместни задачи. Важно е дейността да ангажира тялото и вниманието на детето, за да замести нуждата от бърза екранна стимулация 

Как да реагираме при избухване – 3 работещи техники

Когато детето избухне, най-важното е да помним, че то не го прави нарочно, а защото не може да регулира състоянието си. В този момент думите имат по-малко значение от нашето поведение.

1. Първо успокояваме, после говорим

В момент на избухване детето не може да чува и разбира логически обяснения. По-работещо е да намалим стимула – по-тих тон, по-малко думи, присъствие. Може да кажем: „Виждам, че ти е трудно. Тук съм.“

2. Дай структура чрез тялото

При силна емоция детето има нужда от физическо заземяване – дишане заедно, лек натиск (ако приема), стискане на топка, натиск в длани или движение.

3. След избухването – кратък разговор

Когато детето се успокои, тогава говорим спокойно: „Какво ти беше трудно?“ „Какво можем да направим следващия път?“. Целта е изграждане на умение, не наказание. Родителят има ключова роля чрез спокойствие, последователност и присъствие. Когато детето усеща сигурност и подкрепа, то по-лесно изгражда нови умения.

Кредит: Magnific

Как помагат съвременните психотерапевтични методи

Съвременните методи в работата с деца са насочени не просто към това поведението да бъде „спряно“, а към това детето постепенно да изгради умения да разбира и управлява себе си. При деца, които са силно превъзбудени, трудно се концентрират, избухват лесно или търсят постоянно екран, често проблемът не е в липсата на желание да слушат, а в липсата на вътрешен механизъм за саморегулация.

Биофийдбекът и неврофийдбекът са съвременни подходи, които подпомагат именно този процес. Те дават на детето обратна връзка за това как функционират тялото и мозъкът му. Когато детето започне да вижда и усеща връзката между напрежението, дишането, вниманието и поведението си, то постепенно започва да разбира какво се случва с него.

Биофийдбекът работи основно с реакциите на тялото. Детето се учи да разпознава кога е напрегнато, кога дишането му се ускорява, кога тялото му е в състояние на възбуда или тревожност. Чрез упражнения и обратна връзка то постепенно започва да изгражда умение да се успокоява. Това е особено важно при деца, които избухват лесно, не могат да изчакват, трудно приемат отказ или реагират силно при ограничаване на екранното време.

Неврофийдбекът е насочен към мозъчната активност и подпомага развитието на по-добра концентрация, спокойствие и устойчивост. При него мозъкът се тренира да работи по-балансирано. Това може да бъде полезно при деца с хиперактивност, трудности във вниманието, импулсивност, напрежение и проблеми със самоконтрола.

Важно е родителите да разберат, че тези методи не „поправят“ детето и не го принуждават да се държи по определен начин. Те подпомагат естествения процес на учене. Детето започва да изгражда вътрешен контрол, вместо да разчита само на външни забрани, наказания или напомняния.

С времето това може да се прояви в по-спокойно поведение, по-добра концентрация, по-малко избухвания, по-лесно преминаване от една дейност към друга, по-добър сън и повече увереност. За родителите това означава по-малко ежедневни конфликти и повече възможност за спокойна връзка с детето.

Най-ценната полза е, че детето не просто се научава „да слуша“, а започва да развива способност да усеща себе си, да разбира кога се напряга и да използва нови начини за успокояване. Това е основата на устойчивата промяна.

____________________________________

* За да подкрепи родителите в разбирането на тези процеси и да получат практични насоки, Цанка Личева организира среща на тема „Когато детето не слуша – какво всъщност се случва“ (срещата ще се проведе на 6 юни, събота, от 11 часа, в детска школа „Питагор“ на ул. „Тодор Балина" 12). Местата са ограничени и е нужно предварително записване, за да се проведе събитието в спокойна и подкрепяща среда. Записването се извършва чрез лично съобщение или Viber. Цената за участие е 15 € на родител.

По време на срещата ще се разгледат причините зад поведението на децата, влиянието на екраните върху мозъка и ще се обсъдят конкретни подходи, които могат да се приложат в ежедневието. Ще бъде отделено време за въпроси, в които всеки родител може да сподели своята ситуация и да получи насока.