Маргарита Симеонова, създател на екологичната инициатива „КилерЪ", споделя какъв свят оставяме на децата си с всеки свой избор и всяка излишна вещ

Настоящата публикация е създадена по проекта „Лицата на промяната: срещи със съвременни будители във Велико Търново“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на сдружение „За децата на Велико Търново” и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.

____________________________

Можеш ли да си представиш, че всяка секунда количество дрехи, равно на един камион за отпадъци, се изгаря или изхвърля на депа? Годишно това прави над 92 милиона тона текстилен отпадък, като се очаква количеството да достигне 134 милиона до края на десетилетието! В същото време купуваме повече от всякога... Днес хората придобиват с около 60% повече дрехи, но ги носят наполовина по-кратко! Затова не е изненада, че модната индустрия вече е отговорна за около 10% от глобалните въглеродни емисии и значителна част от замърсяването на водите в световен мащаб.

Какво обаче можем да направим ние като потребители? Все по-често започнахме да чуваме за кръговата икономика и ефекта от нея. В основата си тя представлява практика, при която вещите не се изхвърлят, а се използват отново, ремонтират се, споделят се и получават втори живот. Това не е просто екологична концепция, а промяна в начина, по който мислим за стойността на вещите, на ресурсите и на собствените ни избори.

За много от нас темата не е била част от детството ни. Не са ни учили как да купуваме по-малко, как да използваме по-дълго или как да предаваме нататък. Днес обаче вече сме от другата страна, тази на родителите и то в една друга реалност, в част от едно твърде изявено консуматорско общество. Но как изборите ни като потребители днес се превръщат в пример за децата ни утре? Този въпрос остана с мен дълго след разговора ми с Маргарита Симеонова, основател на еколигичната инициатива „КилерЪ". Вече шест години социално-значимата кауза възпитава малки и големи в грижа за природата и в осъзнато потребление като дава втори живот на хиляди дрехи и вещи и по този начин показва, че промяната започва от малките, ежедневни решения. Срещнах се с Маргарита, за да поговорим за изборите, които правим всеки ден, често без да се замисляме, но които децата ни наблюдават внимателно. За дрехите, които купуваме и изхвърляме, за стойността на вещите и за това какво всъщност означава да живееш по-съзнателно днес. Но и за това колко трудно е да се превърне една социално-значима кауза в устойчива инициатива. След години активна работа днес „КилерЪ“ е изправен пред реалната опасност да спре да съществува. От какво има нужда, за да продължи своята мисия и как всеки от нас може да го подкрепи под една или друга форма, ще разбереш от разговора ни.

Здравей, Маргарита. Като за начало сподели ни малко повече за себе си в личен и в професионален план.

Аз съм педагог по образование. От 17 години се занимавам основно с неформално образование и с работа с деца и младежи. От около 12-13 години съм и част от неправителствения сектор като фокусът на работата ми е екологично образование, повишаване на компетенциите и личностно развитие на младежите.

Как би обяснила какво е „КилерЪ” на човек, който никога не е чувал за него?

„КилерЪ” е свободен пазар. Тоест, идваш и си вземаш свободно, без пари, това, което ти харесва и би ти послужило.

Всеки може да донесе при нас дрехи, обувки, книги, дребни вещи, поддържани, в добро състояние, годни за повторна употреба, които обаче на него вече не са му нужни и не иска да му стоят из гардеробите или не иска да изхвърля. И в същото време всеки може да дойде да си вземе това, което иска. Едното не е обвързано с другото, т.е., за да си вземеш, не е нужно да донесеш, нито пък обратното. Елате и си вземете, добре, дошли сте!

А как се роди идеята, за да те върна назад вече... колко години? 

Шест години направихме през месец февруари като организирана инициатива „КилерЪ“. Преди това сме участвали в еднократни свободни пазари из страната, отново организирани от доброволци и ентусиасти. 

По принцип концепцията за „свободните пазари“ тръгва от Щатите около 60-те години на миналия век като опозиция на капитализма и с идеята, че според търсенето и предлагането хората сами определят стойността. Днес непрекъснато купуваме, изхвърляме и после пак купуваме. Ок! Решил си, че нещо не ти трябва. Не го трупай, не го изхвърляй. Дай го на друг! 

В Търново последният подобен базар се случи в парк „Дружба“ преди осем години, мисля. За жалост, по време на еднократните събития хората донасят вещите си и ги оставят, а след това за организаторите остава тежката задача да ги складират някъде временно и да им намерят нови притежатели, което в един момент убива ентусиазма. 

Това ни мотивира да започнем една по-организирана и по-устойчива дейност. Вече бяхме основали сдружение „Свят на бъдещето" в Търново, а целта ни бе да работим в сферата на доброволчеството, екологичното образование, младежките дейности.

В началото имахме голям офис, просторен. Решихме единият край да го заделим за такъв пазар - хората да си оставят нещата и те да стоят там, докато намерят нов притежател. 

Основният повод за това начинание бяха мои посещения в няколко социални институции, където видях как служителите се отнасят към дарените неща. Или си ги вземаха за себе си или пък не ги разпределяха по направления, а стояха непотърсени и затрупани с прах. 

Така стартирахме в началото на 2020 година, а идеята бързо се разви. Започнаха да идват хора, да си вземат, но и да носят. Нямахме вече място. И тогава  с група младежи кандидатствахме с проект по програма „Европейски корпус за солидарност". Има такива проекти за местни младежи, българи, доброволци, на възраст между 18 и 30 години.  Отпускат се средства за реализиране и поддържане на доброволческа инициатива. Това беше и нашата цел - да издържаме помещението и да имаме средства да пътуваме, за да стигаме до други краища на страната не просто с вещите, но и със самата идеология за солидарност и споделяне и намаляване на отпадъците. С осигуреното финансиране си наехме ново помещение и един гараж, където да складираме по-голяма част от нещата. И така вече шест години…

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквахте за тези шест години?  

През последната една година най-голямата ни трудност е да се издържаме, защото останахме без финансиране. Последният ни проект не беше финансиран и разчитаме основно на дарения, но вече сме на ръба да приключим с инициативата. Да, хората казват:„Ама как? Толкова е полезно, давате такъв пример, има смисъл!”. Но всъщност това е изключително голям физически труд.  

Първо, носят се много неща, затрупват ни, а не всичко, което се донесе, е годно да се предаде нататък. Ние трябва абсолютно всяко едно нещо да го прегледаме, да го сортираме, да носим, товарим, разтоварваме. То си е доста хамалска и мръсна работа, честно казано. Не веднъж се е случвало да ни донесат бебешки дрехи направо с пюрето по тях, които дори не са изпрани. Има дрехи с дупки, пожълтели от стоене в гардеробите или с лющеща се кожа… Неща, които определно не са годни за повторна употреба! Има, разбира се, и хора, които носят всичко изпрано, подредено, сортирано и надписано спрямо възрастта. Благодарим на такива хора, които се отнасят с уважение към нашата инициатива и труд.

Но освен трудности, сигурна съм има и много позитиви, които ви карат да продължавате.

Хубавите страни са много.

Драстично въздействаме върху намаляване на генерираните отпадъци от текстил. Намерили сме нови притежатели на тонове дрехи в последните години. Иначе те отиват в контейнерите или хората си ги трупат из вкъщи, а така ги мотивираме да им намерят нов собственик.

И освен екологичното въздействие, естествено, помагаме и на хора в нужда, които нямат възможност да си купят. Ходим и по селата, там където пък особено хората не пътуват и нямат толкова магазини за дрехи. Те се радват на всичко, дори на дрехи, които да носят, докато работят по градините си. Изпращали сме и до бежански лагери, и до центрове за работа с бездомни, с деца, до центрове за настаняване от семеен тип в цялата страна. Семейства са ни писали с молба за помощ, които сме подкрепяли. В момента имаме съвместна дарителска кампания с Детската белодробна болница в Трявна, например. Там често ходят групи от центрове за настаняване от семеен тип и не всички деца имат възможности. Идеята ни е тези дечица, които са на лечение там, да могат да разгледат донесеното от нас и да си изберат по нещо, което да си вземат. Като ние предварително сме подбрали подходящи за възрастта дрехи.

А всъщност, как изглежда един ваш обикновен ден и как е организирана дейността, защото физическата ви локация на бул. „България" не е отворена всеки ден?

Преди отваряхме редовно, гледахме да имаме два фиксирани дни с работно време, но в момента, поради липса на достатъчно доброволци и възможност всеки да поема конкретен час, обявяваме всяка неделя кога ще отваряме през седмицата. Естествено, това е според възможността на доброволците. И когато има доброволци, те си идват тук, подреждат, сортираме новите дрехи, които някой ни е донесъл. Заделяме понякога дрехи, които са за конкретни хора, които са ни писали, че примерно имат нужда от бебешки дрешки или играчки.

Спомена за екологичния ефект на вашата инициатива. По твои наблюдения в последните години какво се случва с осезаемото навлизане на бързата мода в нашето така или иначе изключително консуматорско общество. 

Абсолютен бум на бързата мода, факт! Текстилната индустрия е една от най-замърсяващите в световен мащаб. Много стоки са евтини и нискокачествени, след две изпирания се раздърпват или пада боя. Но проблемът с бързата мода не е само екологичен, той е и етичен, защото обикновено в тази сфера работят хора от трети страни, които са много ниско платени и работят при лоши условия на труд. За жалост, ниските цени са стимулът, който побутва хората да продължават да купуват, било то и неща, които не са им чак толкова нужни.

Защо според теб не малко хора са скептични към дрехи или стоки, втора употреба?

Наскоро говорих с мой познат по друга тема, но той каза нещо, което мисля, че обяснява добре нагласите на хората: „За нас може да няма, но на детето всичко му купуваме ново!”. Хората си мислят може би, че ново е равно на най-добро, искаш най-доброто за детето си. Е да де, ама това дали е най-възпитателното дори?

Затова ние сме имали и инициативи с „КилерЪ" в училища. Спомням си, че първия път бях много притеснена, защото не бях сигурна учениците как ще възприемат идеята да дойдат при нас, да разгледат и да си вземат дрехи втора употреба. Но се оказа, че няма повод за притеснение, гостуването ни се възприе много добре.

Когато получим покана от някое училище, се разполагаме обикновено във физкултурния салон с подбрани дрехи и в рамките на една седмица дрехите стоят там, учениците също носят и оставят, ако искат, вземат си. Има отговорници, които отварят в определено време салона. Аз много държа по време на такива инициативи да има човек от екипа ни на място, който да говори с децата, да им обясним каква е идеята на „КилерЪ" и защо го правим. И е много интересно да видиш как докато им разказваш, те започват да се интересуват, да се замислят за положителния аспект и ефекта, който има това, което правим заедно.

Образователният аспект изглежда е водещ в работата ви. Как реагират обаче възрастните на него? 

Хората първо виждат безплатни дрехи и хайде, давай, юруш. Но това ни дава възможност да стигнем до тях и да започнем разговор. Стремим се обаче той да започва колко се може по-рано - не само в училища, но и в детски градини, да правим срещи и с родители. Винаги сме отворени да гостуваме при покана.

Наскоро участвахме и в една родителска среща в детска градина в Трявна на тема нулев отпечатък и нулев отпадък. Родителите реагираха много позитивно, получи се много интересна дискусия и всеки сподели своя опит, тръгнаха си с идеи за неща, които всеки може да направи в ежедневието си, но просто не се е сещал. Например, говорихме си за праха за пране, че всъщност замърсява водата и не бива да го използваме неразумно. За безплатните найлонови торбички и че можем да минимализираме употребата им. Като всичко това се случва под формата на дискусии и игри. Имаме разработени ресурси. Стремим се да имаме и интерактивен елемент, за да е забавно и интересно все пак, не суха лекция.  

По-лесно ли е според теб да убедиш дете, отколкото възрастен, че вещите могат да имат втори живот и в друг дом и защо е важно това?

О да, абсолютно! Ние неслучайно работим с деца, защото при тях образователният ефект и желанието да следват съветите ни са много по-големи, отколкото при възрастните. Те дори започват вкъщи да съветват родителите си и да им обръщат внимание какво могат и трябва да променят. И винаги казваме на децата, с които работим, че няма проблем да критикуваш възрастните и да им обръщаш внимание, когато грешат, особено за неща, за които са по-запознати и имат знанията. Смятам, че е важно в училище с децата да работят хора, които са пряко ангажирани с актуални теми, като екологията например, хора от неправителствения сектор, които имат практически опит и знаят как да го споделят.

Какви три лесни навика можем да въведем у дома при купуването, поддръжката и раздялата с дрехите, така че да удължим живота им и да намалим излишното потребление?

Първо, да купуваме само това, което ни е наистина нужно, а не нещо, което е намалено, например. Да перем правилно дрехите, не на високи температури, ако не е нужно, защото това ги разваля и скъсява живота им. И когато вече нямаме нужда от дадена дреха, а тя все още е в добро състояние, да я предадем нататък.

На какво те научи „КилерЪ" за хората?

Започнах да си изграждам социални профили за хората и да ги разбирам сякаш по-добре, с техния начин на мислене, с това какво и как възприемат като информация и какви са ценностите им.  Какви са наблюденията ти за дарителската култура у нас? Какво даряваме и доколко се замисляме в какво състояние предаваме вещите? И в този контекст, можем ли изобщо да учим децата си на даряване, ако самите още не се справяме особено добре?

Забелязвам повишаване на желанието за даряване и на дарителската култура. Мисля, че и социалните мрежи въздействат положително на този процес. За жалост обаче те ни дадоха и средата да видим колко много нуждаещи се хора и каузи има около нас и разочарованието, че не можем да помогнем на всички. 

Често съм чувала, че дарителството е акт, за който трябва да знаят само дарителят и дареният. Съгласна с това дотолкова, доколкото дарителството се ползва за реклама и не е наистина от грижа и сърце. В същото време обаче гласността стимулира принципа „Предай нататък!". На мен ми е много полезно, когато близки мои хора или хора, на които имам доверие, споделят за кауза, която подкрепят, и за която търсят още подкрепа. Аз вярвам на тях, подкрепям с каквото мога и така каузата има много по-големи шансове за успех. 

А за уроците по даряване мисля, че никога не са излишни, дори и по начина, по който ние ги разбираме в текущия момент, пък макар и не перфектният. Важното е да са с личен пример и добри намерения!

Как изглежда твоят гардероб днес? Различава ли от преди шест години, когато още не беше стартирала „КилерЪ”? 

Да си призная, аз всъщност притежавам тази лоша черта да се привързвам към вещите и да си ги държа. Имам дрехи, които са на 15 години, че и повече и много си ги харесвам! Някои може да не ми стават напоследък, но си ги пазя и се надявам, че пак ще ми станат! (Смее се.) Хората си мислят, че като съм част от „КилерЪ" и си вземам постоянно нови дрехи, но това изобщо не е така. Не искам да се затрупвам с излишни дрехи, само за да ги имам. Важно ми е да имам само дрехи, които реално ще използвам. А и аз не обичам да изхвърлям, моите дрехи и обувки минават пълен цикъл – за навън, за вкъщи, за село, за парцали. Като добавим и, че от ученичка 90% от дрехите, които си вземам, са само втора употреба и мен не ме е срам от това.

Как си представяш бъдещето на „КилерЪ”?

Имаше момент, в който се бях замислила дали да не го превърнем в социална инициатива, за да можем да продължим да го издържаме. Тип Charity shop, както в Англия. Хората носят дрехи и те се продават на съвсем символични цени, като една част от сумата остава, за да се поддържа инициативата, а друга част отива за дарение в подкрепа на различни каузи. Но това е в противоречие на основната идея всичко да бъде безплатно, а ние на това искаме да научим хората - че могат да си вземат неща, които им трябват, без да плащат за тях.

Естествено, могат да ни подкрепят с дарение.

Затова и ми се иска „КилерЪ” да продължи да съществува във вида, в който е замислен. За целта, ще ни е нужна подкрепа, защото, както вече споменах, нямаме финансиране за тази година, а трябва да покриваме наема и режийните си разходи и да имаме възможност да посетим няколко места в страната, за които имаме покана.

И естествено, доброволците са ни от голяма помощ като изявяват желание да идват и да помагат със сортиране на дрехи или като поемат смяна тук на място, за да отворим в някой от дните през седмицата. 

Какво послание би отправила към родителите? На какво е важно да учим децата си днес, за да живеят по-осъзнато и да пазят света утре?

За да живеем здравословно и чисто, е много важно да живеем максимално семпло и да сме заобиколени от нещата, които са ни наистина нужни и да се потопим в преживявания, отколкото в материални придобивки.