Пламен Цонков, кондиционен треньор и нутриционист, споделя как разговорът за здравословното хранене и физическата активност може да започне в училище
Актуализирано: преди 2 дни

Настоящата публикация е създадена по проекта „Лицата на промяната: срещи със съвременни будители във Велико Търново“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на сдружение „За децата на Велико Търново” и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.
__________________________ Колко от нещата, които децата учат в училище имат практическа стойност и могат да им помогнат да подобрят качеството си на живот? Могат ли здравословните хранителни навици и физическата активност да намерят своето място в учебната програма?
Пламен Цонков, сертифициран кондиционен треньор и нутриционист, си задава тези въпроси в продължение на доста време. Работата му го среща всеки ден в залата с деца, които имат различни проблеми - наднормено тегло, инсулинова резистентност, гръбначни изкривявания… И той си дава сметка, че тази тенденция не е нормална. Това са проблеми, с които подрастващите не трябва да се сблъскват. Но какво може да направи той, за да им помогне извън залата?
В търсене на начин да промени обстоятелствата и с надеждата, че разговорът може и трябва да започне в училище, миналата година Пламен инициира срещи с директори на учебни заведения. Идеята му е да им предложи да гостува в часове, да се срещне с ученици и да говори с тях за различните аспекти на здравословния начин на живот. Директорите на няколко училища в Търново приемат радушно предложението му и го посрещат в класните стаи. И макар лекциите да минават повече от добре и децата да проявяват интерес към темите, за които им говори Пламен, той разбира, че това не е достатъчно. Убеден е, че за истинска промяна ще са нужни повече време и повече деца, до които да достигне.
На същото мнение е и Дияна Добрева, директор на СУ „Емилиян Станев” във Велико Търново. Тя остава впечатлена от ефекта, който само една лекция на Пламен има върху шестокласниците, с които той се среща. Затова и тази учебна година го кани да води извънкласни занимания и през двата срока на паралелките от 5 до 8 клас. Класните ръководители на 10 клас също изявяват желание да включат своите ученици в пилотната програма.
„След като видяхме интереса на децата към първите срещи с Пламен Цонков, поискахме да продължим тази инициатива. За нас е важно децата да изграждат здравословни навици, да се хранят пълноценно, да се движат и да спортуват. Много се радвам, че с господин Цонков гледаме в една посока и успяхме да създадем партньорство, което продължава и през тази учебна година", сподели Дияна Добрева.
Срещнах се с Пламен, за да разбера повече за лекциите, какво включват и как се адаптират за различните възрасти. Поговорихме и за проблемите, с които днешните деца се сблъскват по отношение на хранене и физическа активност и защо според него на толкова ранна възраст имат толкова сериозни здравословни проблеми и как родителите могат да бъдат част от решението. А за финал го попитах и какво предстои. Оказа се, че добавя към лекциите си, по желание на учител при това, и една много интересна тема, но напълно неочаквана за мен…
Здравей, Пламен. Как би се представил накратко на нашата аудитория.
Казвам се Пламен Цонков, сертифициран кондиционен треньор и нутриционист съм. Занимавам се с това, може би, над 8-9 години вече. В момента завършвам магистратура спортна педагогика. Също така съм създател на FitBox - платформа за поръчка и доставка на здравословна, балансирана храна, съобразена с индивидуалните хранителни нужди и цели. Организирам и спортни лагери с хора от цяла България - три дни с тренировки, здравословно меню, гост-лектори, с които говорим за хранене, за физическа активност. Целта ми е всички трениращи да се сплотим и опознаем на по различно място от залата, и в същото време да тренираме и да научим нови неща в тренировките и за тялото ни. С всеки изминал лагер идват повече хора с децата си и ставаме едно голямо семейство и общност от трениращи.
В личен план съм баща на 3-годишно момченце, Георги.
Как се роди идеята да за посещенията ти в училищата и лекциите за здравословно хранене и физическа активност?
Работя с доста деца и подрастващи и забелязвам, че все по-често при мен идват с инсулинова резистентност, други здравословни проблеми или нездравословни отношения с храната. Това ме накара да се замисля, че трябва да се говори повече по тези теми и то не само с децата, които вече спортуват при мен, а с по-широка аудитория.
Миналата година реших да се свържа с няколко училища и да предложа на директорите да се срещна с учениците, за да ги запозная с основните принципи на здравословното хранене и физическата активност.
Започнах с лекции за ученици от 5, 6 и 7 клас в Американски колеж „Аркус“. Срещите бяха много успешни, защото не се превърнаха в скучна лекция, в която аз говоря, а децата слушат. Те се включваха активно, задаваха въпроси и се получаваха истински дискусии. Проведохме такава лекция и в ОУ „Патриарх Евтимий“.
Срещнах се и с директора на СУ „Емилиян Станев“ - госпожа Дияна Добрева. Тя се съгласи да проведем такива лекции с паралелките от 6 клас. Имаше доста интерес и положителна обратна връзка. Още класове поискаха да се включат, което много ме зарадва.

Тази година в СУ „Емилиян Станев“ инициативата продължава с по-голям мащаб. Какво предстои? Миналата година лекциите в училището продължиха около месец и половина, тъй като то е голямо и има доста паралелки. Провеждахме ги всеки вторник в часа на класа.
След като приключиха, се срещнахме с госпожа Добрева и обсъдихме как можем да продължим да работим заедно. Решихме да надградим инициативата и да преминем към извънкласни занимания, които да се провеждат във вторник и четвъртък. Първоначалната идея беше да обхванем паралелките от 5 до 7 клас, но интерес проявиха и ученици от 8 клас, а класните ръководители на 10 клас също пожелаха да организираме срещи с тях. В момента планираме графика, така че да успеем да обхванем всички желаещи.
Важно е и съдържанието да бъде съобразено с възрастта. По един начин се говори на петокласници, а по съвсем друг на десетокласници. Темите и примерите трябва да са близки до тях и до нещата, които ги интересуват. Как изглеждат тези занимания? Само под формата на презентации ли се случват?
Не, идеята е да бъдат максимално практически. Когато времето позволява, ще провеждаме занимания на открито, свързани с двигателната активност. Целта е децата да се научат как правилно да клякат, да ходят, да тичат, да скачат.
Забелязвам, че при много от децата, с които работя, липсват базови двигателни умения и координация. Много от тях са изгърбени, повечето или имат сколиоза, или някакъв вид гръбначно изкривяване от тежките раници и от неправилна стойка, защото вратовете са все надолу, погледът е в телефона.
Когато времето не позволява да сме навън, ще сме в аулата на училището и ще работим с презентации по различни теми, свързани с храненето и здравето.
Ще има и практически домашни задачи. Например, след като поговорим за протеините, децата могат да получат задача вкъщи да приготвят протеинови мъфини, а след това да обсъдим резултата - как са се получили, какъв е вкусът им и какво са научили. Целта на тези домашни е да включим и родителите. За госпожа Добрева това беше много важно и аз съм съгласен. Защото аз мога да говоря на децата колкото искам за полезните храни, но ако вкъщи родителите не са мотивирани да променят някои свои навици, ефектът ще бъде ограничен. Все пак те са хората, които пазаруват и готвят, и оказват огромно влияние върху храненето на децата. Затова искаме чрез тези практически задачи да ги направим част от процеса, а впоследствие планираме и общи занимания, в които да участват родители и деца.
Как реагират учениците на тези срещи? Успяваш ли да задържиш вниманието им по теми, които на пръв поглед може да им се сторят скучни?
За мен е важно да има диалог. Не искам просто да изляза пред тях и да им говоря, докато постепенно изгубят интерес.
Забелязвам, че особено много се активизират, когато им давам примери от реалната си работа с деца на тяхната възраст. Например разказвал съм им за момиче, с което тренираме, което използва сензор за кръвна захар. Обяснявам им защо се налага да го използва и колко важно е правилното хранене при определени здравословни състояния. В залата бях видял и едно момче, което по време на тренировка ядеше желирани бонбони, защото според него те били бърз въглехидрат и щели да му помогнат да се възстанови по-бързо. Обясних му, че има и по-добри варианти за бързи въглехидрати – например фурми, стафиди или зрял банан. След това задавам същия въпрос на учениците и ги карам сами да помислят какво биха избрали.
Разказвам им и за себе си. Когато бях малък съм ял баничка с руска салата в училище. Но след това съм тренирал футбол по два часа и половина, а после съм продължавал да играя и пред блока. Днешните деца в голяма степен нямат такова движение.
Не се опитвам да ги плаша или да им внушавам, че никога не могат да консумират определени храни. И на мен може да ми се случи да изпия една кола, но това не всеки ден. Обяснявам им, че има разлика между нещо, което консумираш от време на време, и нещо, което присъства често в ежедневието ти.
С какви въпроси децата успяват да те изненадат?
Много често ме питат как се храня аз, дали някога съм бил с повече килограми. Преди години тренирах футбол и като спрях, качих килограми. Разказвам им какво съм направил, за да вляза обратно във форма. Интересуват се и как се храни моето дете.
А какви са наблюденията ти за хранителните навици на учениците? Защо, според теб, храненето е толкова нездравословно и последиците са видими?
Проблемът е комплексен. Децата имат огромен достъп до нездравословни храни и често не осъзнават какво точно консумират. Чувал съм и от някои от тях, че им е неудобно или дори се приема за срамно да си носят храна от вкъщи.
Друг сериозен проблем е натовареното ежедневие. От час в час, след това на частен урок, после на тренировка и отново на друго занимание. В залата на деца им е ставало лошо като им падне кръвната захар, защото не са яли нищо през целия ден. При някои момичета пък пропускането на хранене е съзнателно, защото се притесняват да не напълнеят. Те не разбират, че ако хапваш по-често и по малко няма да напълнееш, отколкото обратното - ако ядеш веднъж на ден.
Много деца изобщо не закусват. Забелязвам и че почти не пият вода. Ако пият нещо, много често това е студен чай или енергийни напитки. Когато идват при мен да тренират около 15 часа, понякога се оказва, че дотогава са изпили едва половин литър вода. Затова по време на лекциите им показвам и формула, с която могат сами да изчислят ориентировъчно колко вода им е необходима. Тогава всички вадят телефоните и започват да смятат и виждат, че са много далеч от това, което трябва.
Спомена енергийните напитки, те как се отразяват на децата? За съжаление, това е голям проблем. Децата консумират твърде много енергийни напитки. Идват и при мен в залата с енергийни напитки, защото не са спали добре, уморени са и смятат, че така ще си набавят енергия.
Затова по време на лекциите нося кенче кола или енергийна напитка и ги питам знаят ли колко захар съдържат. След това започвам да нареждам кубчета захар едно върху друго, за да им покажа нагледно количеството. Винаги са много изненадани. Питам ги дали биха могли да изядат наведнъж 12–14 кубчета захар, за колкото време изпиват една кола. Отговорът винаги е „Не!“. Тогава започват да осъзнават колко лесно могат да приемат голямо количество захар, без дори да се замислят.

На какво отдаваш метаболитните проблеми при децата на толкова ранна възраст, само на консумацията на твърде много захар ли?
Има и наследствени фактори, но за мен храната е най-големият проблем. Аз съдя и по себе си - мога да се храня много здравословно на пръв поглед, с храна, купена от магазина, приготвена вкъщи, но доколкото може да се вярва на това, което пише на етика? А дори аз съм човек, който внимателно чете етикетите.
Затова и на децата говоря много за етикетите и колко е важно да ги четем. Защото с големи букви може да пише протеинова вафла, но като прочетеш отзад съставките, се оказва, че то си е обикновена вафла, просто е добавен 10-15% протеин. И пак се консумира едно не малко количество захар или глюкозо-фруктозен сироп, или палмова мазнина. Често давам пример и с лавашите. Има такива, които съдържат само брашно, вода и мая. В други обаче се добавят захари, фруктозни сиропи, подсладители, оцветители и подобрители. Това е голяма разлика, въпреки че на пръв поглед продуктите изглеждат почти еднакви.
Затова искам децата да разберат, че не всичко, което се рекламира като здравословно, непременно е такова. Важно е да знаят как да направят информиран избор.
Нека поговорим и за другата голяма част от инициативата - физическата активност. От какво движение имат нужда децата в ученическа възраст? Достатъчни ли са часовете по физическо възпитание в училище?
За мен е много важно да има обща физическа подготовка. Ако едно дете има интерес към определен спорт, разбира се, трябва да бъде насърчено да го практикува. Но независимо дали тренира футбол, плуване или друг спорт, базовите двигателни умения са изключително важни. Децата трябва да се научат да се движат правилно, да имат координация, да могат да клякат, да скачат, да тичат. За съжаление, виждам много деца, при които тези умения липсват.
Според мен физическото възпитание като учебен предмет не се приема достатъчно сериозно. А именно в училище трябва да се поставят основите на правилното движение. Колко често трябва да спортуват децата?
При децата, с които работя в залата, се стремим към поне две, а най-добре три тренировки седмично. С една тренировка няма как да се постигне устойчив резултат, защото до следващата среща много от нещата се забравят. Разбира се, всичко зависи от натоварването и от това дали детето практикува друг спорт. Трябва да се съобразяваме с цялостната му програма и да не го претоварваме.
Понякога виждам колко уморени и изтощени идват към края на седмицата и това също трябва да се взема предвид. Как успяваш да мотивираш децата, с които работиш във фитнес залата?
Те имат респект към мен като треньор, но се старая да бъда близък с тях, да им говоря нормално и да разбера какво ги мотивира.
Не правим типични фитнес тренировки на уреди. Използваме всякакви пособия като шапки, мед.топки , кубчета за скачане и т.н. Важно е да им е интересно и полезно.

Колко голяма е ролята на родителите в изграждането на здравословни навици?
Много голяма, макар че не винаги всичко зависи от личния пример. Имам родители, които идват да тренират при мен и се хранят здравословно, но детето им отказва да прави същото. С порастването децата започват да търсят себе си и да се влияят от различни неща.
Но особено в по-ранна възраст ролята на родителите е изключително важна. Именно затова искаме да ги включим в инициативата в СУ „Емилиян Станев“ - било то чрез общи тренировки, готвене или практически задачи. Това е възможност не само децата да научат нещо ново, но и родителите да преосмислят някои свои навици.
Тази година планираш ли да посетиш и други училища?
Имам покана от учител от Хуманитарната гимназия да направим презентация пред учениците от 8 клас на тема „Двигателна активност и здраве“. Идеята е да поговорим и за хранителните добавки, защото забелязвам, че все повече деца се интересуват от тях и дори ги приемат. Самата учителка е забелязала интереса на децата и иска да им даде повече информация, за да се запознаят с рисковете. Защото, да, днешните деца имат неограничен достъп до информация, но е много важно да знаят кои са надеждните източници.
Хранителните добавки в момента са изключително достъпни онлайн, всеки може да си купи каквото иска. Няма рестрикции за години!
Мен постоянно момчета ме питат дали могат да пият креатин. Аз им обяснявам, че в момента телата им растат, организмът им расте, метаболизмът им е супер и нямат нужда от външни намеси и добавки. И ако се хранят добре, тренират и спят, всичко ще е наред.
Учителката е забелязала, че децата проявяват интерес към добавки, стероиди и препарати, които са присъщи за бодибилдинга и не са за тях и тяхната възраст въобще. Това показва колко е важно да разговаряме с тях и да им обясняваме кое е безопасно и кое не. Проблемът е, че днешните деца искат всичко да стане на момента, бързо, сега, веднага, и да изглеждат големи.
А как виждаш бъдещето на инициативата?
Иска ми се един ден тя да се превърне в нещо като Healthy Kids Academy. Представям си цялостна програма, по която да се водим, с помощни образователни материали за децата, различни теми и практически занимания. В края на обучението учениците да получават сертификати за преминато обучение. Идеята е да им дадем една добра основа, върху която да стъпят.
Каква е твоята лична мотивация да отделяш време и усилия за това начинание?
Синът ми, определено. Той е на три години и е най-голямата ми мотивация. Присъства на всеки мой спортен лагер още от шестмесечна възраст. Искам да поставя началото на една промяна, така че когато синът ми порасне и тръгне на училище, средата да бъде различна.
Много ме радва и обратната връзка след лекциите. Разбира се, има деца, които не проявяват особен интерес, но те са единици. Повечето се вълнуват, задават въпроси и дори след края на срещите идват при мен, за да научат още нещо.
Една жена, която тренира при мен, ми сподели наскоро, че дъщеря ѝ е присъствала на моя лекция. След това започнала сама да иска различни закуски сутрин преди състезания, за да има повече енергия - храни, за които сме говорили по време на срещата. Точно такива малки промени ме зареждат и ми показват, че това, което правим, има смисъл.






Коментари