Галин Попов, културен мениджър и съосновател на ТаМ, споделя защо е важно децата да бъдат ангажирани с промяната на средата

В родното Велико Търново, през последните 13 години, Галин Попов успява да случи толкова промени, граничещи с чудеса, че единственото логично обяснение биха били неговите нечовешки суперсили... Но докато го слушаш да говори винаги в множествено число, осъзнаваш, че неговата суперсила всъщност се крие в това да увлича хората около себе си, за да превръщат заедно и най-смелите мечти в реалност.

За мнозина Галин е познат като двигателят на пространството за култура и социални инициативи ТаМ в сърцето на квартала Варуша Юг. Всичко обаче започва с поредица от pop-up събития на различни локации в Старата столица - концерти, партита, прожекции на филми, изложби... Градът се оказва „жаден" за подобни преживявания, на които се събират хора със сходни интереси и възгледи, активни, търсещи и работещи за промяна. Тях Галин нарича истинският двигател, който движи ТаМ вече толкова години. За тях и благодарение на тях се случва смелата крачка това пространство изобщо да бъде отворено през 2012 година.

Днес, в бившия Клуб на дейците на културата кипи нов живот и той се превръща в епицентър на взрив от креативни, обществени и социалнозначими прояви. А генерираната от него енергия се простира отвъд каменните стени и приказната градина... Тя се усеща на всяка крачка във Варуша Юг, който има изцяло нов облик. Благодарение на изобилието и разнообразието от прояви през последните години, хората от квартала днес са обединени в активна общност, в съвременни дейци на културата. Техният съвместен шедьовър несъмнено е общностният фестивал „48 часа Варуша Юг", който Галин определя като „една симулация на квартала, който изглежда по начина, по който ние искаме да го виждаме всеки ден".

Първото издание е през 2022 година. Един уикенд в средата на август успява да преобрази града, както никое друго събитие дотогава. И началото е поставено. Четири години по-късно, тези 48 часа са дълго чакани от жители и гости на града като олицетворение на представата за общност, за креативност, за смисъл, за култура, за емоция! Всяко следващо издание надминава очакванията не само на участниците, но и на самите организатори. В програмата за наближаващите 15-16-17 август събитията ще са над 150, сподели Галин, а локации ще има и в съседите на Варуша Юг - кварталите Асенов, Света гора и Варуша Север, в унисон с идеята на тазгодишното издание да разгледа близостта в нейните различни измерения.

Преди две години програмата на фестивала претърпява сериозна „конструктивна" промяна и е разделена на отделни категории. Една от тях е посветена на събитията, подходящи за деца и техните родители. Именно Семейната програма на фестивала „48 часа Варуша Юг" се превърна в катализатор на разговора ми с Галин. Защото исках да разбера от човек с неговия поглед върху процесите в града къде е мястото на семействата в тях. Кога и как според него трябва да въвлечем децата в културния живот на града, така че да ги въодушевим и мотивираме за него.

Как се промени Варуша Юг в последните години, през погледа на Галин Попов?

Това, което напълно органично се промени в квартала, е че от едни пустеещи пространства, със замърсени прозорци, вече имаме 25 нови бизнеса, 7 ателиета на артисти, има 5 галерии в квартала, две международни резиденции и онлайн медия. Съвсем скоро предстои да пуснем официално и уебсайта на Варуша Юг, който ще бъде като една много интересна платформа, полезна, както за местните хора - жители и бизнеси, така и за туристите.

С идването ни в квартала, когато се преместихме на улица „Велчо Джамджията" 16, искахме да се запознаем с нашите комшии, те да разберат какво правим и защо го правим. Защото те са нашите директни бенефициенти, хората, които живеят наоколо са тези, които най-лесно биха могли да дойдат, да посетят някое културно събитие, да изпият лимонада или да четат в градината. В същото време за нас кварталът беше един огромен потенциал, който седеше... неразопакован. Защото, въпреки че наехме пространство, въпреки големия ни афинитет към Старата част, това не беше към онзи момент място, което припознавахме дотолкова за свое, че да може смело да действаме, без да се притесняваме. Което и в момента се опитваме да не правим. Защото дори и в собствения си дом, хората се съобразяват със своите партньори, деца, животни, съседи. Трябва да сме сетивни към всеки един организъм около нас. Затова започнахме с регулярни срещи с нашите съседи, от които произлязоха много добри решения, тези решения успяхме да ги скалираме до такова ниво, че с ресурса на общността и това, което ние можем да намерим допълнително през партньорства, да реализираме тази промяна.

Така се роди и идеята да обединим всички събития в 48 часа, за да могат те да бъдат като една симулация на квартала, който изглежда по начина, по който ние искаме да го виждаме всеки ден. Естествено, в 48 часа всичко е много наситено. Тази година най-вероятно отиваме към 150 събития, но това е една огромна енергия, която функционира в един уикенд. Оттам нататък ние продължаваме през цялата година да носим хубавия спомен и да ни държи еуфорията за подготовката на следващата година. Но истината е, че

За да можем да види тези промени устойчиви и да ги изживяваме всекидневно, вече има нужда от много по-голяма ангажираност и на институции, и на граждани, и на бизнеси. И аз наистина вярвам, че в следващите 10 години ще видим много повече от тези неща реализирани дългосрочно.

Казваш след 10 години… Като те слушам, в твоята глава бъдещето изглежда много ясно. Винаги ли е било така - представял си си как искаш да изглежда кварталът, до какви мащаби може да достигне фестивалът?

Нищо от това, което се е случило не е манифестация от моя страна. Това са обществени процеси, които, ако ние просто ги наблюдаваме по-внимателно и имаме оптимизъм и вяра тях, то те се случват. Един от спектаклите, които ще покажем на „48 часа Варуша Юг" тази година, се казва „Вкусът на живота” на Наталия Цекова. Той е много интересен, защото в него се разказват отделни истории на хора, които по някакъв начин не са имали добър старт, нещо се обърква в живота им, но това, което винаги ги променя, е че някой повярва в тях. И аз си мисля, че това, което правим ние като екип или аз като човек, или по-широкият екип на фестивала, е че ние просто вярваме в нещата, които се случват наоколо. А това дава допълнителен стимул на хората да бъдат по-активни, по-смели в начина, по който развиват инициативите си.

Къде е ролята на институциите в тези обществени процеси? Промени ли се тя през последните години?

Взе да става все по-важна. Доста хора, които започнаха преди 13-14 години да правят независими събития, инициативи, пространства, се сблъскаха челно с институциите, защото те не знаеха къде къде застава този сегмент от активни граждани. Полека-полека обаче започнаха да разбират своята функция, а ние започнахме да разбираме как работят институциите. И ето че ние днес можем да направим един фестивал като „48 часа Варуша Юг”, който е немислим, без тяхното участие. Имаме Община, Полиция, КАТ, Пожарна, Бърза помощ - всички тези фундаменти на едно общество, на един град. Те застават наравно с нас, за да може събитията да се реализират.

Разбира се, подкрепата винаги е един процес, който понякога върви напред, понякога върви назад. Фестивалът не е нещо монументално, той включва много различни елементи. Например ситуацията, в която изпаднахме с платформите миналата година. Ние ги изградихме заедно с Общината и после Общината ги разруши. Това беше един казус, които нямаше как да остане незабелязан. Но той доведе до нещо друго - Общината започна по-ясно да комуникира какви са каналите, какви са процесите и процедурите, по които едно нещо може да се постави в публична среда и да остане определен период от време, кой носи отговорност за него. И това беше нещо полезно!

Тази година изграждаме нов плаж на реката. Сега новият казус е, че от РЗИ смятат, че ние сме в нарушение, защото наричаме тези зони, които облагородяваме, плажове. Тъй като ние няма да ги вземаме на концесия, няма да разполагаме чадъри и шезлонзи, новото предизвикателство е, по какъв начин ние да наречем тези пространства около реката. Но за нас това е един процес, на който, ако се даде повече гласност, предполагам ще доведе до някакви решения. Защото има много нерегламентирани изтичания на канализация в определени части на реката. Опитваме се плажовете да не ги позиционираме покрай такива, но ако РЗИ има желанието да регламентира нещата, трябва да започнат именно с тези сериозни казуси. За нас остава да се надяваме да започнем разговора с по-малките казуси, на които може да се намери решение, да се даде добрият пример, и после да стигнем до важните теми като замърсяване на въздуха и водата.

Новият плаж на реката ще бъде разположен в квартал Асенов. Правите крачка встрани от Варуша Юг тази година в няколко посоки. Защо се решихте на тази „разходка"?

В квартал Асенов ще имаме само две събития. Ние сме много внимателни по начина, по който влизаме в други квартали, защото, ако навремето фестивалът се появи във Варуша Юг, благодарение на енергията, на работата, усилията и визията на хората, които живеят тук, сега ние отиваме на гости в съседните квартали. И това ще бъде следващият момент, в който ще „опънем ластика" още повече, защото, когато ние отидем и се запознаем с хората там,

Eстествено продължение за следващата година ще бъде да започнем по-задълбочени процеси, и това, което направихме във Варуша Юг преди 5 години, да го направим в още три квартала.

Опитваме се всичко това да се случва най-вече през активните хора, които са там, а нашата функция да бъде по-скоро менторска. Аз наистина вярвам, че такива малки стъпки и припознаването на добри практики между различните пространства е ключово в контекста на обществените процеси. Същото е и с кварталите. Същите са принципите и на ниво градове. Един град трябва да може да разшири най-малката единица на своята общност до някаква разпознаваемост и собствен брандинг. Ето, Търново, например, все повече се брандира като град, в който общността е много силна и тя движи и променя наравно с всички други важни елементи. И на мен това винаги ми прави много добро впечатление като отида някъде и го чуя като коментар. Имаме разпознаваемост на това, което се случва в нашето съвремие и ние не само може да го уважаваме, но и да го развиваме.

Освен, че прекрачвате границите на три съседни квартала, какви други изненади сте подготвили за тазгодишното издание на фестивала?

„48 часа Варуша Юг" е фестивал, който обръща внимание на съвременните процеси в обществото, в съвременното звучене. Но ние няма как да не признаем качествата и красотата на фолклора. Тази година новото и различно е, че ще имаме сцена Фолклор. Но кой ще бъде на нея? На нея ще излезе Ваня Монева, една прекрасна жена, която е доказала категорично своя талант и е разпространила българския фолклор в цял свят. И когато тя застане на сцената да дирижира своя хор, няма да има pre-ready-made-tunes, няма да се пуска едно копче на компютъра и да се пее отгоре. Ще чуем хор от 20 певици, акапелно - което ще впечатли не само феновете на фолклора, а и хора, които до сега не са били чак толкова запознати. Защото изпълнението им е pure magic!

А защо каним точно Ваня Монева? За нас винаги е важно да търсим връзките, а тя е родена в квартала! Нейната къща е на няколко стъпала под Царевец. Ваня чака 30 години някой да я покани за концерт в Търново. И реално тя ще излезе от дома си, ще се качи по няколкото стъпала до площада на Царевец и ще застане да дирижира хора си, за което тя е мечтала години наред! Ето такива неща правят събитието толкова специално!

Миналата година своя дебют направи Семейната програма в рамките на фестивала. Тази година тя е още по-богата и разнообразна на събития. Какво наложи нейната поява?

. 

Първата и втората година нямахме конкретни категории, защото програмата беше по-малка и ние самите се учехме как се прави фестивал. Но той се разраства и стана много голям, без да сме го искали. Ние трябваше да се научим как се работи на един такъв нов и напълно различен мащаб.

Миналата година нещата взеха да придобиват доста по-добра конструкция. И така разделихме програмата в различни категории. Защото ние наблюдавахме и различни персони, които идват на фестивала. И когато имаш голямо струпване на хора на едно място, едно такова голямо събитие, ако ти не им дадеш информация в коя посока да тръгнат, особено на родителите, може да бъде много изнервящо. Защото децата искат да правят нещо, родителите не знаят къде да ги заведат, попадат на нещо, което не е подходящо за децата и не е добре за никого.

Децата и родителите лесно ли намериха своето място в квартала?

Още в първоначалните ни срещи с местните хора дойдоха доста млади родители. Тогава те споделяха, че всъщност кварталът не предлага много активности за техните деца. И си спомням, че едно от първите събития, които организирахме, беше с куклен театър ВЕСЕЛ - представление за децата в градината на ТаМ. И родителите много се вълнуваха! Тяхната сила е много голяма. Те са много последователни, много грижовни не само към децата си, но и към събитията, които създават за тях. 

А какви са днешните деца, които срещаш в квартала?

Имаме родители, които дойдоха при нас още в самото начало заедно с децата си. Те тогава бяха малки, а сега пораснаха и идват при нас на мястото на родителите си. (Смее се.)

За мен работата с младата аудитория е много важна, защото много често се оплакваме какви проблеми има с децата в обществото. Но аз искам да се види една статистика колко младежки клуба има в България и колко са клубовете на пенсионера. И това не е критика. Не смятам, че клубовете на пенсионера трябва да намаляват, но смятам, че младежките клубове трябва да се увеличават. Защото, ако тези млади хора, няма къде да ги ангажираш, разбира се, че те ще обикалят по улиците и ще се чудят по какъв начин да си изразходят енергията и ще влизат в по-мрачни субкултури.

Но ако на тях им се осигурят места и възможности да се развиват, съм убеден, че ще е добре за всички. Добри примери не липсват - като програмата Able Mentor (бел.авт. - Able Mentor е персонална менторска програма за ученици в 10 и 11 клас, даваща възможност за кариерно ориентиране и личностно развитие с помощта на индивидуален ментор.) и „Реките на града", инициатива на фондация Колективът (бел.авт. - Фондацията работи с младежи, студенти, доброволци, артисти и дизайн специалисти в различни части на страната с цел да превръща запустели градски терени в живи обществени пространства). Новата крайречна зона в квартал Асенов е изцяло измислена от ученици. Поканихме ученици на принципа на Able Mentor, за да работят с ментори и да развият идеите си.

Как мислиш се отразява досегът на децата до подобни процеси?

Ако младежи на възраст между 14 и 20 години участват в такива процеси, те натрупват знания и опит, които ще им бъдат страшно полезни! И като видят как нещо подобно се създава, няма и да си помислят, че то може да бъде компрометирано или разрушено. Защото знаят какво усилие коства и колко е красиво да създаваш и даваш от себе си!

Благодарение на съвместната работа с Able Mentor и с програмата за плажа, тази година през ТаМ са минали около 60 младежа. Някои от тях направиха фестивали, други направиха филми…

Не можем да кажем, че младите хора не са мотивирани и не им се занимава с нищо. Ако на тях им е показано, че има с какво да се занимават, ако им е дадено пространство където да се занимават, то те ще се развиват, защото в тях се инвестира!

Трябва много да инвестираме в младите хора! Както правят в творческа къща „Търсач", например. Там работят с много ученици и им помагат в различни творчески процеси - да си напишат текстове на песни, да си композират музика, да си я запишат, да си направят видео клип, след това да се продуцират. Нормално е, никой не се ражда научен.

Почти през целия разговор говореше в множествено число. Разкажи ми малко повече кои сте ВИЕ, които случвате ТаМ?

Аз говоря постоянно в множествено число, защото аз без екипа не съм в състояние да направя каквото и да е, освен да пускам музика. Но те дори и за това са ми нужни, за да са наоколо и да танцуваме заедно. (Смее се.)

Екипът на ТаМ е страхотен и аз много се радвам, че през годините успях да намеря съмишленици, с които да продължим напред, защото голяма част от нещата, които се случват, особено в днешно време, аз имам най-малко пръст в тях. Но понеже през годините много говорих и предполагам имам някакъв медиен образ. Обаче разделението на програмата, реденето на събитията в нея, начинът, по който се кандидатства, абсолютно всички организационни неща - ги мислят хората в екипа. И аз също участвам, но в мен няма много рационалност, аз съм твърде емоционален човек, дай ми да въвличам хората. Мира, Илина, Дени, Веско и широкият екип на фестивала - те са движещата му сила. Няма как един или двама човека да се справят!

За финал, броени дни преди старта на четвъртото издание на „48 часа Варуша Юг", как изглежда Търново през твоя поглед?

В Търново природата е навсякъде! И в която и точка на града да си, ако вървиш 15 минути нагоре-надолу или встрани, си в дивата природа! Градът има голям чар и винаги се чувствам в него като във филм на Сорентино, с всички тези тесни улички, вековни сгради. Всички са много мили, дружелюбни, има активна общност от хора, които живеят тук и градът се посещава от толкова много туристи, артисти, и в него се генерира такъв поток от енергия, че няма нужда да пътуваш даже много, за да си живееш разнообразно и добре!

____________

Разгледай всички събития от семейната програма ТУК. Акценти от програма на фестивал „48 часа Варуша Юг" 2025 г. виж ТУК